Решение № 2256 от 07.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2256 гр. Варна, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110115455 по описа за 2024 година

Ищцата И. С. Х. е предявила срещу „С.-К.” АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. Ш., п.к. **** бул./ул. пл.“О." № *** иск за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит № ***, сключен на 18.03.2023 г. от разстояние, респ. съдържащата се клауза за неустойка в чл. 27 от Договора е нищожна и втори съединен иск за връщане на сума в размер на 324,00 лв., която е заплатена от нея на ответника по нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване, на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД. В хода на производството искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е изменен по реда на чл. 214 ГПК, като същият е увеличен на сумата от 357.60 лева или равностойността на 182.84 евро, внесена в повече над дължимата главница по процесния договор.

В исковата молба ищцата твърди, че между нея и ответника на 18.03.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „С.-К.“ АД й е предоставило в заем сумата от 2000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 36% и ГПР от 42.58 %.

Съгласно погасителен план следвало да внесе 24 вноски в размер на 290,79 лв., като сумата включвала главница - 2000.00 лв., лихва - 1074.62 лв. и неустойка за непредставяне на обезпечение - 3904.44 лв., т.е при изтеглени 2 000 лв., ищцата трябва да върне 6979,06 лв.

Поддържа се, че в чл. 17 от процесния договор страните уговорили в 3-дневен срок от подписването на сделката ищецът да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. Било договорено, че при неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя, последният ще дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на всяка усвоена сума по кредита за всеки ден, през който е предоставено обезпечението.

Счита, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Излага подробно причините да счита процесния договор за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Излага, че кумулирането на неустойката към 1 погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. твърди, че към настоящия момент е внесла по договора сумата в общ размер от 2324 лв., с което е погасила изцяло главницата на процесния договор. Поради изложеното моли процесният договор да бъде признат за нищожен поради неравноправни клаузи, евентуално да бъде прието за установено, че клаузата за неустойка е нищожна. Също така моли ответника да бъде осъден да заплати сумата в размер на 324,00 лв., която е изплатена от ищцата на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и моли на процесуалния й представител да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Ответникът оспорва исковете по основание. Не оспорва твърдението, че страните в производството са страни и по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 18.03.2023 г., сключен от разстояние, съобразно правилата на ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗПФУР, с предмет заета сума в размер от 2000 лв., като подробно описва процедурата по сключването му. Оспорва твърденията за нищожност на целия договор, включително и на клаузата за неустойка. Твърди, че договорът е валиден и годни е породил своите правни последици.

Същият нито противоречи на закона, нито го заобикаля. Не противоречи и на добрите нрави.

В заключение се моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В хода на двете проведени открити съдебни заседания ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. В молба по хода на делото поддържа исковата молба и дава становище по отношение на отговора на ответника, в което поддържа изложеното в исковата молба, моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възражения и възразява срещу искането на ответника за присъждане в негова полза на съдебно-деловодни разноски. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменя иска, като увеличава размера му от 324,00 лв. на 357.60 лева или равностойността на 182.84 евро.

Ответникът, редовно призован за същото съдебни заседания, не се представлява. С молба от 19.11.2025 г. поддържа подадения отговор и изразява становище относно доказателствените искания на ищцата, както и отправя възражение за истинността на договора за безплатна помощ на ищцата и нейния процесуален представител, като счита, че възнаграждението претендирано от ищцовата страна е прекомерно. В последваща молба уточнява, че не оспорва обстоятелството, че ищцата е заплатила процесната сума над размера на главницата по процесния договор за кредит, както и че неустойката не е включена в ГПР, но поддържа, че същата не следва да бъде включвана в него.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове ищцата следва да докаже твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника по силата на договор за потребителски кредит № ***, сключен на 18.03.2023 г. от разстояние; противоречието на договора или на отделни негови клаузи със закона; че към момента на подаване на исковата молба е изплатила твърдяната сума от 2324 лв.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горните факти да установи дължимостта на таксите за допълнителните услуги, като докаже съответствието на договорните разпоредби с императивните прави 2 норми и добрите нрави.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че страните нямат спор по твърденията и обстоятелствата в молбата във връзка със сключването на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***/**.**.**** г. и условията на същия, както и че между страните е възникнало правоотношение по същия договор.

По отношение на главния положителен установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, т. 10 от ЗПК:

От съдържанието на ангажирания договор се констатира, че същият е сключен между страните по делото за сумата от 2 000.00 лева при следните условия:

Размер на месечна фиксирана вноска 290.79 лв., в която се включват част от дължимата главница, лихва по погасителен план и вноска с неустойка;

Срок на кредита 24 месеца;

Дата на първа вноска: 18.04.2023 г.;

Годишен лихвен процент: 36%;

Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58%;

Общо дължима сума по кредита /главница + лихва/: 3074.62 лв.;

Общо дължима сума по кредита/ главница + лихва+ неустойка/, когато не осигурена гаранция/ поръчител: 6979.06 лв.;

Вид на заема - потребителски, целеви;

Начин на изплащане - 1) в брой в търговските обекти на КРЕДИТОРА; 2) чрез банков превод по сметка на КРЕДИТОРА както следва: Банка: „Първа Инвестиционна Банка" АД IBAN:*** BIC:FINVBGSF Основание: ЕГН и/или Номера на настоящия договор;

3) чрез Плащане на каса на EasyPay („ИзиПей"); Плащане към „С.-К. " АД по негова микро сметка. Основание за плащане: ЕГН на ПОТРЕБИТЕЛЯ; 4) чрез пощенски паричен превод (пощенски запис).;

Погасяване - на вноски по погасителен план;

Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10% Обезпечения: Да - поръчител или банкова гаранция.

В раздел V от договора, в чл. 17 от процесния договор страните уговорили в 3-дневен срок от подписването на сделката ищецът да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. Съгласно договора, в раздел „Неустойки“, при неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя, последният ще дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на всяка усвоена сума по кредита за всеки ден, през който е предоставено обезпечението. В погасителния план към договора е посочено, че о - Общо дължима сума по кредита/ главница + лихва+ неустойка/, когато не осигурена гаранция/ поръчител: 6979.06 лв.

На първо място следва да се прецени валидността на процесния договор за потребителски кредит № ***, сключен на 18.03.2023 г., сключен от разстояние. Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 – чл. 148 от Закона за защита на потребителите/.

3

Съдът констатира, че уговорената в договора неустойка по своята правна природа представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните, без да е нужно те да се доказват и същевременно е обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения – арг. от чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че за кредитора са настъпили по-големи вреди, последният има призната и гарантирана от закона възможност да иска обезщетение за тях – арг. от изр. второ от цитирания законов текст.

В хода на производството ответното дружество е потвърдило, че неустойката не е включена в ГПР, като счита, че инкорпорирането на задължително платимата с оглед на погасителния план на договор неустойка не е задължително. От събраните по делото доказателства е видно, че общо дължимата сума по кредита, разделена по пера – главница, лихва и неустойка, когато не осигурена гаранция поръчител възлиза в размер от 6979.06 лв., което не може да се приеме за справедливо икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни, доколкото разходът за неустойка по договора е в общ размер от 3904.44 лв. Заплащането на неустойка в размер, двойно повисок от дължимата сума само за главница и лихва според погасителния план, а именно 3074.62 лв., при обективно затруднено финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага се краен извод, че допълнителният разход за неустойка се свежда до средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество води до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на цената на допълнителни услуги с необосновани предимства, събирана по начин идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на дължимата неустойка в крайно завишен размер като средство за заобикаляне на забрани.