Решение № 2259 от 01.11.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 804/2024
- Вид
- Решение № 2259
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2259 гр. Бургас, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120100804 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ГПК.
Разглеждането на спора от БсРС, по който е образувано настоящото дело, е приключило с постановяване на краен съдебен акт – Решение № .../26.09.2024 год., което е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано от страните. С решението си съдът е уважил частично предявения главен иск и е отхвърлил претенцията за обезщетение за забава за период преди подаване на заявлението по чл. 410, ГПК; присъдил е деловодни разноски в съответен размер в полза на двете страни, при съобразяване с представените списъци по чл. 80, ГПК.
С писмена молба от 04.10.2024 год. ответникът претендира изменение на решението в частта му за разноските, присъдени на ответника, като сумата за адвокатско възнаграждение бъде намалена до 100 лева; позовава се на чл. 38, ал. 2, ЗАдв и на практиката на СЕС и на ВКС.
Съдът намира молбата за допустима – подадена от активно легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, ГПК; съдържа необходимите реквизити.
Със същата молба ответникът претендира и допълване на съдебното решение – по чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, чрез посочване в него на банковата сметка на ответника, по която да бъдат преведени дължимите му деловодни разноски. Ищецът е квалифицирал това си искане по чл. 250, ГПК – за допълване на решението, но съдът счита, че правното основание е чл. 247, ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка, 1 състояща се в непълнота в съдържанието на съдебния акт.
Ответникът, в писмен отговор от 30.10.2024 год., оспорва молбата по чл. 248, ГПК като неоснователна, не изразява становище по втората част от искането; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване с данните по делото, намира, че не са налице условията за изменение на съдебното решение в частта за деловодните разноски, присъдени на ответника. При определяне на сумата съдът се е съобразил с ангажираните доказателства за договорено и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. До приключване фазата на устните състезания ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5, ГПК, за прекомерност на сумата, поради което не е налице основание за съда в настоящото производство по чл. 248, ГПК да извърши такава първоначална преценка, т. е. молбата по чл. 248, ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира за неоснователна молбата на ищеца и във втората й част.
Разпоредбата на чл. 236, ал. 1, ГПК изброява задължителните реквизити на съдебното решение, един от които – по т. 7 – е банковата сметка или друг начин, посочен от ищеца, по който да бъдат платени дължимите му суми. Буквалното тълкуване на нормата налага извода, че тези данни са свързени с ищеца, в чиято полза се дължи заплащане на парична сума. Посочените данни – банкова сметка или друг начин за плащане, следва да са посочени още с исковата молба – вж. чл. 127, ал. 4, ГПК.
Законът не въвежда императив по отношение на ответника за посочване на идентична информация, поради което и тя не е част от съдържанието на писмения му отговор – чл. 131, ал. 2, ГПК. Законодателят не е предвидил и задължение за съда да изисква информация за сметката на ответника, нито е предвидил процесуална санкция при непосочването й. Изложеното мотивира съда да приеме, че постановеното решение не е непълно по съдържание, поради което молбата на ответника и в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 247 и чл. 248, ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 04.10.2024 год. с правно основание чл.
248, ГПК на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., за изменение на Решение № .../... год., постановено по гр. д. № ... год. на БсРС, в частта му за деловодните разноски, присъдени в полза на ответника П. П..– Н.., като размерът на дължимата й сума за адвокатско възнаграждение бъде намален до 100 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 04.10.2024 год. с правно основание чл.
2
247, ГПК на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., за допълване съдържанието на Решение № ... год., постановено по гр. д. № .../2024 год. на БсРС, чрез посочване на данни по чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК за банковата сметка на ответника П. П..– Н.., по която ищецът да заплати дължимите й деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БсОС в 2седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3