Определение № 359 от 11.05.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. гр. Добрич, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500276 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ

България“ЕООД,ЕИК 175074752,със седалище и адрес на управление:гр.София

,бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника си Г. С. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№347/03.04.2023г.по ч.гр.д.

№824/2023г.по описа на ДРС,с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател против длъжника Н. Г. Б. за вземането,представляващо договорно възнаграждение в размер на 81,01лв.,дължимо за периода от 20.10.2019г.до 20.08.2022г.,поради нищожност на клаузата на сключения между страните договор ,поради противоречие с добрите нрави.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Съдът,като прецени доводите на първоинстанционния съд,с които е постановил обжалвания съдебен акт,както и доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя,приема за установено следното:

Представен е Договор за потребителски креди ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт№30039627314,по силата на който на длъжника Н. Г. Б. е 1 предоставена сумата от 400лв. за срок от 11 месеца,при ГПР 48,05% и 0,11 % лихвен процент на ден.

В съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е разгледал валидността на уговорката за възнаградителна лихва и се е произнесъл,че намира същата за нищожна,поради противоречие с добрите нрави.Независимо от принципа на свобода на договарянето,провъзгласен в чл.9 от ЗЗД,съдът във всяка фаза на производството –заповедно и исково е оправомощен да следи за наличието на нищожни договорни клаузи.В случая съдът се е позовал на съдебна практика,която е релевантна и не е отменена,а именно Решение №378/18.05.2006г.по гр.д.№315/2005г.на ВКС ,ІІ-ро ГО ,която е в смисъл,че договорното възнаграждение противоречи на добрите нрави,когато размерът му надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва за забава.Съобразявайки,че към датата на сключване на договора основният лихвен процент на БНБ е 0.00 плюс 10 процентни пункта ,районният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че определения в договора лихвен процент на възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва,поради което уговорката за възнаградителна лихва е нищожна,като противоречаща на добрите нрави.

Действително установения между страните размер на ГПР е в рамките на 50 % ,съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.Това не означава ,че възнаградителната лихва,която е една от компонентите на ГПР може да достигне до петкратния размер на законната лихва.Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР обхваща общите разходи на кредита на потребителя,а именно лихви,преки и косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид.Според настоящата съдебна инстанция преценката за съответствието на компонента възнаградителна лихва с правилата на добросъвестността не следва да се извършва чрез съпоставяне на размера й с този на ГПР,а самостоятелно,като част от годишния процент на разходите по 2 кредита.

С тези мотиви съдът намира,че правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,в частта за договорната лихва,като е приел ,че клаузата на договора,в тази негова част е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №347/03.04.2023г.по ч.гр.д.№824/2023г.по описа на ДРС,с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател против длъжника Н. Г. Б. за вземането,представляващо договорно възнаграждение в размер на 81,01лв.,дължимо за периода от 20.10.2019г.до 20.08.2022г.,поради нищожност на клаузата на сключения между страните договор ,поради противоречие с добрите нрави.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3