Акт от 05.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № І-82 град Бургас

, 05.07. 2019 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

............трети юли ……..през две хиляди и деветнадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Марина

Мавродиева при секретаря А. Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.

№ 834 по описа за

2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД –Пловдив –ответник по гр.д. № 7767/2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 920/19.04.2019 год. постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на ответното дружество ,че ищецът Д.Г.Д. не дължи сумата от 478,38 лв.. – начислена му допълнително съгласно фактура № **********/17.10.2018 г. за периода от 15.11..2016 г. до 13.02.2017 г Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,постановено при непълнота на доказателствата и нарушение на материалния закон .

Сочи се на първо място , че извършваните корекции за неизмерване на ел. енергия е въз основа на правно основание в закона -влязла в сила редакция от 17.07.2012 г. на Закона за енергетиката и по-специално на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл.

104а ал.2 т. 5 от ЗЕ вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ вр.чл. 45 ал. 1 и чл. 51 ал. 1 от ПИКЕ/ДВ бр. 98/2013 г ,допускащи такава корекция на сметка .Цитира се и съдебна практика ,в която изрично е развита тезата ,че не следва да се доказва виновно поведение на клиента съобразно чл. 82 ЗЗД от страна на крайния снабдител и се признава правото на крайния снабдител да извършва преизчисления на сметката за минал период при спазване на процедурата ,предвидена в ПИКЕ.В тази връзка се изразява несъгласие с мотивите на съда ,че следвало да се доказва неправомерно поведение на абоната съобразно общите условия ,тъй като самата корекция била по реда на закона и ПИКЕ,а не съобразно ОУ.В случая не се твърди неизпълнение на договора от страна на клиента ,за да следва да се доказва виновно поведение.Не се обосновава от съда защо следва да се приемат нови ОУ,които да съдържат нов ред за уведомяване на клиента ,тъй като в момента общите условия съдържат такъв ред – клаузата на чл. 28 ал. 2 от ОУ изрично указва реда ,по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му .В договора между страните съществува и общ ред за уведомяване –чл. 42 от ОУ,в който пък изрично е предвидено ,че всички уведомления във връзка с доставката се получават от клиента на адреса ,посочен от него в заявлението за започване на продажба на еленергия.ЗЕ не е въвел като задължение ОУ да бъдат допълвани в частите ,в които те така или иначе вече са уредили регулираните от тях общиствени отношения .Цитира се и съдебна практика на окръжни и районни съдилища в страната Подробно се излагат аргументи във връзка с твърдението ,че предвидената нормативна процедура относно извършването на проверката на техническото средство ,вписването на обстоятелствата в констативния протокол ,е спазена изцяло . Позовава се на извършената от БИМ експертиза на СТИ относно доказването ,че въпросният електромер е бил отварян и манипулиран ,което е довело до неправилното му функциониране .Всички действия на служителите на оператора са при спазване на правната уредба в ЗЕ и ПИКЕЕ-т.е. в случая никъде няма неизпълнение на договорно задължение

, а напротив –констатирано е неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба ,регламентираща това неправилно отчитане .Протоколът на метрологичната експертиза е официален констативен документ предвид разпоредбата на чл. 58 ал. 4 от ЗИ,при което съставлява доказателство за извършените от издалото ги лице действия Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли исковата претенция .Прави се и възражение за прекомерност на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

Писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец не е депозирал по делото В съдебно заседание чрез процесуалния си представител я оспорва и настоява за потвърждаване на решението .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Бургаският районен съд е бил сезиран с предявения от Д.Г.Д. *** отрицателен установителен иск против „ЕВН България Електроснабдяване“АД-гр.Пловдив с правно основание чл.124 ал. 1 ГПК – за установяване ,че ищецът не дължи сумата от 478,33 лв. ,начислена му допълнително за периода от 15.11.2016 г. до 13.02.2017 г. ,като не е било спорно между страните ,че в резултат на извършена проверка и издаден констативен протокол от 13.02.2017 г. и въз основа на съставен констативен протокол от метрологична експертиза за средство за измерване от 02.04.2018 г. е била изготвена от ответното дружество справка за коригиране на сметката за електроенергията на ищеца-потребител с измерена ,но нефактурирана електроенергия на стойност 478,33 лв. с ДДС ,за която е била издадена фактура от 17.10.2018 г.В нея вземането е описано като дължима сума вследствие“ неизмерване ,непълно или неточно измерване“ на количеството ел. енергия. В исковата молба са наведени доводи,че ищецът не е въздействал върху средството за техническо измерване,поради липса на достъп до измервателната уредба; че ответникът не е изразходил количество електроенергия,за каквото му е начислена сумата и че в общите условия на ответното дружество не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска,като по спорния между страните въпрос относно правото на ответника служебно да коригира сметката на ищеца за потребена електроенергия е приел за недоказано от страна на електроенергийното дружество законосъобразното му възникване и упражняване.За да обоснове този извод съдът се е позовал на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,действащи към периода на проверката,приемайки,че към този момент съществува законова възможност за извършване на едностранна корекция,която не е обусловена от реалното потребление на електрическа енергия,но при упражняването на това свое право е необходимо предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекцията по сметка .Следва да се посочи ,че съгласно чл. 48 ал. 1 от действащите към процесния момент ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване,както и в случаите ,когато при метереологична проверка се установи ,че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата ,операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното /неточното / измерване или измерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ,но не по-дълъг от 30 дни.В случая липсват безспорни доказателства за началния момент на грешното отчитане –кога последно е отчетено правилно количеството доставена енергия и в какъв размер,както и какво е обичайното потребление на електрическа енергия в обекта на ответника.В тежест на ответното дружество е да докаже ,че фактурираното количество електроенергия е реално потребено от ответника в периода ,за който е извършена корекцията .

Затова и начислената от ответника в тежест на ищеца сума от 478,33 лв. по фактура от 17.10.2018 г. ,представляващо последващо допълнително начисление на ел. енергия за обекта на ищеца вследствие едностранно коригиране на сметката му за минал период първостепенният съд е приел за незаконосъобразно ,лишено от каквото и да е договорно или законово основание ,поради което крайното заключение е за липса на възникнало такова задължение у ищеца към ответното дружество .

С оглед на тези заключения на районния съд настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението,дадено от него в атакуваното решение/като препраща към мотивите му на осн.чл.

272 от ГПК / ,като за уточнение следва да бъдат изложени и следните аргументи:

При преглед на постановената в годините по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика /както правилно е посочил и първоинстанционният съд /се установява обосновано и последователно поддържане и прилагане на принципа на правото,че обективна отговорност за вреди може да възникне само по силата на закон,като в останалите случаи е недопустимо такава да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско-правния субект. Така в решения №19/21.02.14г. по т.д.№2014/13г. на II т.о. на ВКС, №12/11.02.13г. по т.д.№1080/11г., №200/30.12.13г. по т.д.№983/12г. , №97/28.07.15г. по т.д.№877/14г. на I т.о. на ВКС, №30/23.04.15г. по т.д.№1118/14г. на II т.о. на ВКС, №173/16.12.15г. по т.д.№3262/14г. на II т.о. на ВКС и др. се приема,че за извършвани в периода до 17.07.2012г. /когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ – обн. ДВ бр.54/2012г./ корекциите на сметки са допустими само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя,доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период.

Така формираната практика е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г. /т.е. до влизането в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ бр.98/2013г./, съгласно решение

№115/20.05.2015г. по гр.д.№4907/2014г. на IVг.о. на

ВКС.Предвид §199 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ,съгласно който до приемането на подзаконовите нормативни актове ,посочени в чл.83 ал.1 от ЗЕ,се прилагат действащите подзаконови нормативни актове,респ. общите административни такива,доколкото не противоречат на закона,с това решение на ВКС е прието,че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия,без да е доказан периодът на същото и без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя.

С последващи решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о.,решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на I т.о. ВКС ,както и реш. №

118/18.09.2017 г. на ВКС по т-д. № 961/2016 г.на II т.о. се приема,че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,но само ако е изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Тези правила,представляващи подзаконов нормативен акт, са приети,съгласно законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 и ал.2 от ЗЕ,от компетентния орган – КЕВР и са действащи от влизането им в сила – на 16.11.2013г. В чл.47-чл.51 от тях са регламентирани случаите,в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – на констатирано обективно неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С първата, е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди – корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези,при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент, – обстоятелства,предполагащи намеса на субективен фактор,при която се променя схемата на свързване,водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.И в двата случая се съставя констативен протокол,подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими лица,присъстващи като свидетели/ - чл.47 ал.1-ал.3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения,така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с правилата е предвиден съответен,гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. В случай,че се касае до грешка при отчитането, извън допустимата, наличието на такава се доказва с протокол от проверка на СТИ,извършена от компетентния орган за метрологичен надзор,на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ,съгласно чл.47 ал.5 изр.2 ПИКЕЕ. В случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система,доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия,наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2 ПИКЕЕ.Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила.Разпоредбата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък.Въведените с нея задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка,той да е съставен по реда на чл.47 ПИКЕЕ , в присъствието и с подпис на органа на полицията /„корекцията … се извършва само въз основа“-цит. на такъв протокол/, представляват задължителни елементи на основанието,от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции,респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/522e2fe8-823f-4477-9640-15596df80163