Определение № 145 от 23.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Велико Търново, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Търговско дело № 20264100900037 по описа за 2026 година

С определение от 24.02.2026 година, постановено по гр. дело № 472 по описа на Великотърновски районен съд за 2026 година, производството е прекратено и изпратено на Великотърновски окръжен съд за разглеждане на спора по правилата на родовата подсъдност.

Съдът намира, че исковете следва да бъдат разгледани от Великотърновски районен съд. Прекратява производството по делото и повдига спор за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд за това кой съд е компетентен да разгледа делото като първа инстанция.

За да намери, че делото му е неподсъдно, районният съд е приел, че цената на иска, надхвърля сумата от 25 000 лв. Позовал се е на чл. 104, т. 4 от ГПК и на решения на Върховния касационен съд, интерпретиращи като една единствена претенция, и следователно меродавна за родовата подсъдност, сбора от парични вземания, произтичащи от трайноустановени търговски взаимоотношения.

За да определи родовата компетентност, Гражданският процесуален кодекс не борави с понятие трайноустановени търговски взаимоотношения. Цитираните съдебни решения на ВКС нямат тълкувателна същност, щото да са задължителни за останалите съдилища в страната.

Че се касае за множество искове, всички с цена под 25 000 лв., следва от начина, по който е регламентиран договора за превоз в чл. 367 и сл. от Търговския закон – възнаграждение, маршрут и товар, респективно пътник или багаж. От исковата молба е съвсем очевидно, че всяка заявка за превоз е с различна дестинация и маршрут и с навло на различна стойност. В търговската практика периодът април – октомври, 2025 година – времето, в което се твърди ответникът да е сключил с ищеца договори за превоз, трудно би могъл да формира трайноустановени търговски взаимоотношения. В исковата молба 1 изрично е посочено, че всеки превоз е осъществяван въз основа на отделна заявка. Това последно обстоятелство изключва възможността да се приеме, че вземанията за навло по исковата молба произтичат от едно правоотношение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.дело № 37 по описа на съда за 2026 година.

Повдига спор за подсъдност пред Великотърновски апелативен съд за това кой е компетентен да разгледа делото като първа инстанция.

Преписката по делото да се изпрати на Великотърновски апелативен съд за произнасяне по спора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2