Решение № 7 от 20.01.2020, Районен съд - Гълъбово

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………20.01.2020 година………..………..Град

Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение

На………четиринадесети януари……...…..…...……...……..……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Белослава Колева.………….……………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от……….………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 412……по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „К.Б.“ ЕООД твърди, че на 16.03.2015 г. между „4Ф.“ ЕООД и М.П.Т. бил сключен Договор за кредит № *** по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Изяснява, че ответницата подала подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница заемодателят предоставил Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 ЗПФУР. След подаването на заявката, проект на договора за кредит се предоставил на кредитополучателката на интернет страницата на „В.“.

С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателката се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. В изпълнение на договора кредиторът отпуснал сума в размер на 150,00 лв. на ответницата с падеж за погасяване 15.04.2015 г., като на 16.03.2015 г. посочената сума била преведена по сметка на ответницата в „Обединена българска банка“ АД. На 03.04.2015 г. договорът бил изменен като на ответницата била предоставена допълнителна сума в размер на 200,00 лв., съгласно т. 8.2 от Общите условия, преведена отново по сметка на ответницата в „Обединена българска банка“ на същата дата. Така ответницата се задължила да върне на заемодателя сума в общ размер на 350,00 лв.

С настъпване на падежа по договора - 15.04.2015г., ответницата не погасила своето задължение и изпаднала в забава. Съгласно клаузите на договора, от 16.04.2015г., „4Ф.“ ЕООД започнало да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита (0.00%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен, съгласно условията на т. 13.3. (а) - 10,01 %. До длъжницата били изпратени три броя напомнителни писма от страна на кредитора съдържащи детайлна информация за просрочения кредит. Въпреки отправените покани ответницата не погасила гореописаните вземания.

На 01.02.2018г. „4Ф.“ ЕООД в качеството си на цедент, сключило с ищеца, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ***, както следва: главница - 350,00 лв., наказателна лихва - 501,27 лв. за периода 16.04.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране - 30,00 лв. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която се върнала с отметка „Пратката не е потърсена от получателя“. Поради което, към настоящата искова молба ищецът прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4Ф.“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.

Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от

350,00 лв. представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ***, и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез особения си представител не е подала отговор на исковата молба. В съдебно заседание особеният представител признава сключването на договора за кредит и отпускането на процесната сума на ответницата, но излага правен довод, че ответницата не е била уведомена за извършената цесия и освен това като особен представител адв. Б. не можела да бъде уведомена от името и за сметка на ответницата. Поради това заема позиция за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Гълъбовски районен съд, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1,т. 4 ГПК е обявено за безспорно, че праводателят на ищеца „4Ф.“ ЕООД и ответницата са били в договорни правоотношения по договор за кредит от 16.03.2015 г. и анекс към него от 03.04.2015 г., като ответницата е получила сума в общ размер на 350,00 лв. /150,00 лв. по първоначалния договор и 200,00 лв. по анекса/. Също е безспорно, че ответницата не е погасила нищо от заемната сума.

Същото се установява от договори за кредит № ***/16.03.2015 г. и № ***/03.04.2015 г. и Общи условия към тях, сключени между „4Ф.“ ЕООД и ответницата М.П.Т., страните са уговорили предоставяне на кредит в първоначално в размер на 150,00 лв., като с анекс /втори договор от 03.04.2015 г./ е било уговорено предоставяне на още 200,00 лв., като общата сума по кредита станала 350,00 лв.

Падежът за плащане бил определен на 15.04.2015 г.

Представени са също по делото рамков договор от

01.02.2018 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „4Ф.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, като съгласно Приложение 1, вземането на „4Ф.“ ЕООД, произтичащо от договор № ***/16.03.2015 г. с длъжник - ответницата, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 350,00 лв. „4Ф.“ ЕООД е упълномощило „К.“ ЕООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия

/така пълномощно/. До ответницата е било изпратено от „4Ф.“ ЕООД чрез ищеца уведомително писмо с изх. № 4213 от 14.02.2018 г. за станалата продажба. От известие за доставяне се установява, че писмото не е било доставено и е отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно правоотношение както между „4Ф.“ ЕООД и ответника с предмет предоставяне на заемна сума, 2. реалното предоставяне на заемната сума в размер на 350,00 лв. и 3. наличие на валиден договор за цесия между „4Ф.“ ЕООД и ищеца, за който длъжникът е бил уведомен.

„4Ф.“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „4Ф.“ ЕООД и ответницата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски кредит № ***/16.03.2015 г. и анекс към него от 03.04.2015 г., като заемната сума е била предоставена на ответницата.

Представеният по делото договор за паричен кредит, установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „4Ф.“ ЕООД и кредитополучателката – ответница, по силата на което ответницата е получила сумата в размер на 350,00 лева и се е задължила да я върне. Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е 15.04.2015 г., а се установи, че ответницата не е извършила нито едно плащане на погасителна вноска.

След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „4Ф.“ ЕООД и кредитополучателката – ответница, предоставяне на заемната сума в размер на 350,00 лв. и настъпилата изискуемост на задълженията по договора преди да се произнесе по размера на дължимите суми по договора, следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано вземането на ищеца, с оглед доказателствената тежест на ищеца за установяване на този факт, от който извежда своето право /обосновава своята претенция/ и правните възражения, направени от особения представител на ответницата.

По делото няма спор, че преди неговото образуване ответницата не е била уведомена за извършената цесия и поради това ищецът в исковата си молба /стр. 2/ е направил искане на ответницата да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба. Исковата молба е връчена на назначения на ответницата особен представител.

Въпросът обаче дали е възможно уведомяване за извършена цесия с исковата молба да бъде прието от назначен по делото особен представител е намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1256/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г. /постановено по дело на същия ищец - „К.Б.“ ЕООД, решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./, като е прието, че това не е възможно. От доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответницата и не е активно материално легитимиран по настоящите искове.

С доклада на съда, с който е разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на исковете в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника. Указано му е на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който вземане на„4Ф.“ ЕООД спрямо ответницата М.П.Т. е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжницата, тъй като същата не е била уведомена, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера