Акт от 20.01.2017, Районен съд - Видин

Р

Е Ш Е Н И Е № 717 гр.В.,

20.01.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Даниел Димитров

Членове: при секретаря Е.Я. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2335 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на В.Д.Д. ***,

ЕГН **********, с която против „Сомат” АД-клон-В., ЕИК на клон 8316351440027, със седалище и адрес на управление: гр. В., Северна промишлена зона, с която са предявени искове по чл. 128 КТ и чл. 215 КТ.

Претенциите на ищеца имат трудово-правен характер. Посочва се, че същият е работел при ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози” по трудов договор от 22.10.2009 г.

Излага, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено със Заповед № 39/25.02.2015 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ.

Твърди, че ответникът не му е заплатил отработени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април на 2014 г. в размер на 1792.00 лева.

Поддържа, че ответникът му дължи и сумата от 4979 евро или 9709 лева, представляваща неизплатени командировъчни за 2014 г..

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1792.00 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март и април на 2014 г., сумата в размер на 4979 евро или 9709 лева, представляваща неизплатени командировъчни за 2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-10.10.2016 г. до окончателното издължаване.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е постъпил отговор, с който се признава исковата претенция.

В съдебно заседание проведено на 22.12.2016 г., процесуалният представител на ищеца подържа исковата си претенция, като на основание чл. 237, ал.1 ГПК е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.

128 КТ и чл. 215 от КТ.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска, както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 237, ал.1 ГПК, а така също и че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3,т. 1 и т. 2