Решение № 703 от 21.08.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1759/2025
- Вид
- Решение № 703
- Подписан
- 21.08.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 703 гр. гр. Хасково, 21.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640101759 по описа за 2025 година
Предявени са от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1404, район *******, представляван от управителите Христо Маринов Маринов и Петр Валента, чрез юриск.Бл Тл, против Е. Х. И. с ЕГН:********** с адрес гр.Хасково, ж.к.“****************, и постоянен адрес гр.Хасково, ул.“************* обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 415, ал.3, изр.2, вр. ал.1, т.3 от ГПК, вр.чл.99 ал.1 ЗЗД с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че във връзка с подадено от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължими от ответника суми, било образувано ч.гр.д.№1551/2025г. по описа на РС-Хасково, по което било постановено Разпореждане №1971/14.06.2025г., породило правния му интерес да предяви настоящите осъдителни искове срещу ответника. Ищцовото дружество твърди, че е правоприемник на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. за вземанията им спрямо ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит № 2170722 от 21.01.2020г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника като кредитополучател. Поддържа, че договора за заем между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен от разстояние по електронен път, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя, че същият е действителен, сключен при спазване разпоредбите на ЗПК, ЗЕДЕУУ 1 и ЗПФУР, както и че на ответника била предоставена цялата изискуема по закон преддоговорна информация чрез хиперлинкове, в т.ч. ОУ, СЕФ, договора за кредит ведно с Приложение №1 към него и погасителен план.
Твърди, че по силата на сключения договор от кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД на ответника била предоставена в заем сумата от 1400 лева, при фиксиран лихвен процент от 41.24% и ГПР от 50%, а същият се задължил да върне сумата на 6 вноски по 261 лева, в срок до 31.07.2020г. съгласно Приложение 1, съдържащо погасителен план и представляващо неразделна част от договора за кредит, както и че при кандидатстване за кредита ответникът се задължил да предостави обезпечение чрез поръчителството на „Ай Тръст“. Сочи, че на същата дата – 21.01.2020г. ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с ответника Е. Х. И. за всички негови задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит с № 2170722 от 21.01.2020г. На 21.01.2020г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо кредитодателя за всички задължения на ответника по договора за потребителски кредит с № 2170722 от 21.01.2020г., с което „Ай Тръст“ ЕООД изпълнило задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит спрямо кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, поради което на 18.02.2021г. последният поканил поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД да заплати всички изискуеми задължения на ответника. В изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство, „Ай Тръст“ ЕООД изпратило уведомление до Е. Х. И. на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от негова страна, което станало впоследствие на 23.02.2021г., когато „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите от ответника суми по процесния договор за потребителски кредит, както следва: 980.98 лева -главница; 81.62 лева - договорна лихва за периода 21.01.2020 г до 31.07.2020 година; 532.75 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Поддържа се, че с извършване на това плащане „Ай Тръст" ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Посочено е, че 23.02.2021г. поръчителя уведомил по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването му в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 467.70 лева, ведно със сумата от 225.63 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заем до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, че същият не е погасил задълженията си във връзка с него и до настоящия момент, както и че е бил уведомен за сключения договор 2 за цесия на вземанията от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента.
Отделно от това моли да се приеме същото за надлежно извършено с връчване на уведомлението ведно с настоящата искова молба.
Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 2 288.68 лева, от които: главница в размер на 980.98 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 467.70 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 81.62 лв. за периода от 21.01.2020 г до 31.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 532.75 лв. за периода от 31.07.2020 г. до 31.05.2025 г.; законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 225.63 лв., ведно със законните лихви за забава върху главницата и възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника – адв. А. А. от АК-Хасково, който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Прави възражения за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Възразява, че ответникът не е уведомен за извършената цесия на вземането и в тази връзка поддържа, че облигационната връзка между него и кредитодателя не е прекратена, поради което и вземанията се дължали на стария кредитор, а не на цесионера. Не било представено и официално нотариално заверено пълномощно от „Кредисимо“ ЕАД към ищцовото дружество, с което последното да е упълномощено да уведомява длъжника от името на цедента. Освен това вземането не било индивидуализирано в достатъчна степен в договора за цесия. С оглед на това поддържа, че ответникът не е бил надлежно и своевременно уведомен нито за погасяването на задължението, нито за последващата цесия. Оспорва сключването на договор за поръчителство от страна на ответника с „Ай Тръст“ , поради липса на негов подпис в представеното копие от същия.
Липсвали доказателства и относно това, че при подписване на договора за кредит, на ответника е предоставено копие от същия, от приложенията към него и погасителен план. По всички изложени в отговора доводи, моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч. гр. д.
№1551 по описа за 2025г. на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 980,98лв. – главница, дължима по договор за кредит №2170722, сключен на 21.01.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и Е. Х. И.,467, 70лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 21.01.2020г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. Х. И., 81,62лв. – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по договора за кредит за периода 21.01.2020г. – 31.07.2020г., 532,75лв. – законна лихва за забава по 3 договора за кредит за периода 21.01.2020г. – 31.05.2025г., 225,63лв. – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.01.2020г. – 31.05.2020г., ведно със законната лихва върху главниците по двата договора от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Така депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е отхвърлено с влязло в сила разпореждане №1791/14.06.2025г. по ч. гр. д. №1551/2025г. по описа на съда. С исковата молба се представят договор за потребителски кредит №2170722, сключен на 21.01.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и Е. Х. И., общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ ЕАД, приложение №1 към договора за потребителски кредит №2170722/21.01.2020г., в което са отразени условията на кредита. Приложен е и договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 21.01.2020г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. Х. И., заедно с приложение №1 към договора, в което е отразено договореното възнаграждение на поръчителя. Представен е също така договор за поръчителство, сключен на 21.01.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. С исковата молба се прилагат и СЕФ, разписката за извършено плащане в полза на Е. Х. И. с дата 21.01.2020г., счетоводна справка от системата на „Кредисимо“ ЕАД, съдържаща хронологични счетоводни записи по счетоводните сметки за клиент Е. Х. И. по договор №2170722 към 18.03.2021г. Ищецът представя също така договора за цесия, сключен между него, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД на 02.03.2021г., по силата на който са му прехвърлени вземанията на цедентите по съответните договори, описани в приложение, сред които и процесните договор за потребителски кредит и договора за поръчителство. С допълнително депозирана молба преди съдебно заседание ищецът представя изпратеното до ответника уведомление за извършената цесия, за което обаче няма данни да е достигнало до адресата.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.3, изр.2, вр. ал.1, т.3 от ГПК, вр.чл.99 ал.1 ЗЗД с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, като се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените в исковата молба суми съответно по сключените от последния договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът претендира, че е закупил вземанията на тези дружества срещу ответника по двата договора по силата на договор за цесия, сключен между дружествата на 02.03.2021г. Съдът намира така предявения осъдителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на горецитираните договори, но доколкото подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е отхвърлено предявените с исковата молба претенции са осъдителни, а не установителни.
Разгледани по същество предявените искове в настоящото производство се явяват изцяло неоснователни. Несъмнено сключения договор между 4
„Кредисимо“ ЕАД и ответника в настоящото производство има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения. Наред с това възражения за нищожност се навеждат и в отговора на исковата молба, депозиран от назначения на ответника особен представител.