Определение № 116 от 15.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501969 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрк. Иван Недков против Определение №6928/13.11.2024г. по гр.д.

№2244/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №2090/14.10.2024г. в частта за разноските.

В частната жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Моли се за постановяване на определение, с което подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД молба по чл. 248 от ГПК бъде уважена и присъденият в полза на ответната страна адвокатски хонорар бъде намален под минималния размер.

В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна.

Частната жалба е допустима –подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по гр.д. №2244/2024г. по описа на БРС е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу П. П. С. за приемане на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество паричните суми, присъдени с издадената срещу нея по ч. гр. д. № 7119/2023 г. по описа на PC Бургас Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно: сумата от 1546,61 лева - главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №CREX-18034361 от 03.08.2020г., сключен между ответницата и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение №1 от 24.01.2022г. към Рамков договор 1 за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г., сумата от 339,48 лева – обезщетение за забава за периода от 16.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата оспорва претенцията като са наведени твърдения за извършени плащания по договора. Наведени са възражения и за недействителност на договора поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 Закон за потребителския кредит (ЗПК).

С постановеното по делото решение районният съд е приел претенцията на ищеца за частично основателна - приел за установено, че ответницата дължи на агенцията сумата от 639,06лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като отхвърлил иска за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца главница, над уважения размер от 639,06лв. до пълния претендиран размер от 1546,61 лева, както и за сумата от 339,48 лева – обезщетение за забава за периода от 16.08.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда. Предвид резултата, съдът присъдил разноските и на двете страни по съразмерност, като ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 323,40лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248 ГПК е направено искане от ищеца за изменение на решението в частта за присъдените в полза на ответницата разноски, като адвокатското възнаграждение бъде намалено като прекомерно. Изтъкнати са аргументи за липсата на фактическа и правна сложност на делото, провеждането на едно съдебно заседание, както и това, че за въведените от ответника възражения, касаещи неравноправни клаузи, съдът следи служебно.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за изменение като е приел, че договорения размер на адвокатското възнаграждение на ответницата от 490лв. не е прекомерен, дори е под минимално предвидения в НМРАВ, макар последната да не е обвързваща за съда. Приел е, че спорът не е с ниска правна и фактическа сложност, предполага познания в различни материи, а адвоката е изложил възражения по предявените искове, взимал е становища по доказателствата и участвал в съдебното заседание.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно като напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Така предвиденото възнаграждение в размер на 490лв. /от което районният съд е присъдил по съразмерност 323,40лв./ не е прекомерно, а адекватно и справедливо. Същото е съобразено с материалния интерес по делото /1886,09лв./, отговаря напълно на извършените от името на страната съдопроизводствени действия - подаден е отговор на исковата молба, в който адв. Р. е изложил възражения и конкретни правни аргументи по неоснователността на ищцовата претенция, впоследствие същият е депозирал 2 и писмено становище с допълнително изложени аргументи и съображения, същият е взел участие в съдебно заседание, в което е изслушвана съдебносчетоводна експертиза и адв. Р. е поставил въпроси към вещото лице.

Следователно тези действия предполагат извършен обем от работа, за който не може да се приеме, че е недостатъчен да обоснове подобен размер на възнаграждението. Без значение в случая е, че спорният предмет е свързан с преценка действителността на договор за потребителски кредит, по отношение на който съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. Това обстоятелство не може да бъде основание за незачитане на сторените от страната-потребител разноски, доколкото същата има законно признато право да ангажира свой адвокат, който да я защитава и в случая това право е действително упражнено. Накрая следва да се посочи и това, че размерът на така договореното възнаграждение не се отличава от обичайните такива, договорени по производства със сходен предмет и същият възлиза на минимума, посочен в НМРАВ, именно до който размер жалбоподателят иска същото да бъде намалено.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение, с което районният съд е отказал да уважи молбата на ищеца за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№6928/13.11.2024г. по гр.д.

№2244/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правно основание чл.

248 от ГПК за изменение на Решение №2090/14.10.2024г. по гр.д.

№2244/2024г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3