Решение № 46 от 11.06.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. С., 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20245400900026 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на М.Р.А. ООД – с.К., представлявано от адв.

М.М., срещу отказ № 20240507155424-5/13.05.24г. на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ към Агенцията по вписванията по заявление вх. № 20240507155424/07.05.24г., подадено по електронен път от адв. М.М..

Поддържа се в жалбата, че мотивът на ДЛР да откаже вписване на заявените обстоятелства, а именно, че „изискването на чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ не е спазено, тъй като не е представено решение за избор на управител и приемане на съдружник, по отношение на което е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието. Решението касае компетентността и функционирането на органите в едноличното дружество с ограничена отговорност, поради което приложим е чл. 58, т.4 във вр. с чл. 56, ал. 1 КМЧП, поради което следва да са спазени изискванията на чл. 137, ал. 1, т.4 от Търговския закон“, бил необоснован, неправилен и недоказан.

Жалбоподателят твърди, че общото събрание на съдружниците на М.Р.А. ООД било проведено във В., а протоколът от него бил съставен и подписан от съдружниците пред публичен нотариус.

Видно от изявлението на публичния нотариус М.Б.Х. от Ч.У., Х., Л., 1

LE10 1DN, О.К., същият е заявил: „Удостоверявам, че Е.М.Т. /Е . M. T. с адрес: С. К., Г., К. №№ 14 1ВА О. К., идентифицирала се пред мене чрез представянето на нейния паспорт, издаден от О. К. с номер *****, Д.Р.Б. / J.

R. В. с адрес: 6 Н. Р.

К.Б., Л. LE8 OLE О. к., идентифицирал се пред мене чрез представянето на неговия паспорт, издаден от О. к.с номер ***** и Р.Н.У. /R. N. W. с адрес: 55 Б.Р., А., Б., В48 7ТВ, О. к., идентифицирал се пред мене чрез представянето на неговия паспорт, издаден от О.К. с номер ****/, всички те се явиха пред мен в офиса, находящ се на адрес Ч.У., Х., споменат по-горе, на 20-ти септември2023г. и аз им потвърдих съдържанието на приложения документ озаглавен „Протокол от Общото събрание на съдружниците на „М.Р.А.“ ООД – София“ и всеки от тях потвърди одобрението си за съдържанието на документа, всеки от тях го подписа в мое присъствие в качеството ми на свидетел“.

Жалбоподателят твърди, че било вярно, че нямало два печата за подписи и съдържание, каквато била практиката на нотариусите в Б., но с посоченото изявление се установявало изпълнението на чл. 137, ал. 4 ТЗ за нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно от публичен нотариус във В., както и действителността на документа.

За подписването на документа бил съставен протокол № 287/2023г., който заедно с копие от документа се съхранявал при нотариуса. Нещо повече, документ, заедно с изявлението на нотариуса бил представен и снабден с Апостил с уникален номер, удостоверяващ правоспособността на нотариуса като компетентен орган.

Поддържа, че чл. 137, ал. 4 ТЗ не следвало да се тълкува стеснително и да се приема, че удостоверяването на съдържанието можело да се извършва само от български нотариуси. Важно било съдържанието на нотариалното удостоверяване, извършено от публичния нотариус, както и изричното съгласие с него на лицата, подписали документа.

Като се приемала за валидна само заверката, извършена от български нотариуси, търговският регистър поддържал неактуални данни, в това число на починали лица, които въвеждали в заблуждение ползващите информация лица. Подписите на лицата, подписали документа, били лични данни, които също подлежали на заличаване от документа. Поради всичко изложено моли 2 съда да отмени обжалвания отказ и задължи агенцията да извърши вписване на обстоятелствата по посоченото заявление.

В срок е подаден отговор на жалбата от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.

В отговора се поддържа, че подадената жалба била неоснователна, а постановеният отказ – правилен и законосъобразен, по следните съображения.

Било подадено заявление за вписване на промени по партидата на търговско дружество с вх. № 20240507155424/07.05.24г., по образец – Приложение № 4 от Наредба № 1/14.02.07г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Според чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ за решението за избор на управител и приемане на съдружник се изготвял протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Формата била за действителност и отклонението от нея водело до нищожност на решението, съгласно чл. 137, ал. 5 ТЗ. Или в конкретната хипотеза законът изисквал две нотариални удостоверявания – на подписите и на съдържанието, извършени от нотариус в един и същи ден, като задължително регистърните номера на тези удостоверявания трябвало да са поредни. Нотариалното удостоверяване на съдържанието на документ изисквало при нотариуса да се съхранява препис от документа /чл. 590, ал. 2 ГПК/, който се подреждал в специална книга и който имал съществено доказателствено значение, тъй като доказвал, че при извършване на удостоверяването документът е имал точно това съдържание, което имал съхраняваният при нотариуса препис.

В случая, видно от представените документи, изискването на чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ не било спазено, не било представено решение за избор на управител и приемане на съдружник, по отношение на което да е било извършено нотариално удостоверяване и на съдържанието. Решението касаело компетентността и функционирането на органите в ЕООД, поради което приложим бил чл. 58, т. 4 във вр с чл. 56, ал. 1 КМЧП, поради което следвало да са спазени изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Предвид на изложеното, следвало да се приложи българското право и решението да бъде взето с протокол в предвидената в закона форма, а именно едновременно удостоверяване на подпис и съдържание. Следвало също да се 3 приложи дружествен договор със заличени лични данни, който съдържал подписи на съдружниците.

Дадените указания на ДЛР в този смисъл не били изпълнени, затова бил постановен обжалваният отказ.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Със заявление за вписване на промени относно обстоятелства, подлежащи на вписване, вх. № 20240507155424/07.05.24г., образец А4 от Наредба № 1/14.02.07г., подадено по електронен път от адв. М.М. с изрично пълномощно, са били заявени за вписване следните подлежащи на вписване промени в обстоятелства по партидата на М.Р.А. ООД – К. – заличаване на съдружника и управител Р. У., и вписване на нов съдружник и управител Р.

У., според отразеното в партидата на дружеството.

Към заявлението били приложени съдебно удостоверяване на завещание, завещание, решение на общо събрание със заверка на подпис и съдържание, декларация, че приложените документи са предоставени от заявителя, адвокатско пълномощно, декларация по чл. 13, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, декларация по чл. 141, ал. 8 и ал. 9 ТЗ, протокол от общо събрание, дружествен договор със заличени лични данни, декларация по чл. 141 ТЗ, удостоверение за смърт на съдружник, молба за приемане на нов съдружник, актуален дружествен договор.

Тези писмени доказателства и служебната справка в регистъра установяват следните факти:

Търговското дружество М.Р.А ООД – с.К. е било учредено с вписване от 11.12.2010г. с рег. № 20101211072501, със съдружници Р. У., Е. Т. и Д.Б., и управители Р. У. и Ел.Т., с право да представляват дружеството заедно и поотделно.

Според дружествения договор от 21.05.12г., към момента на учредяването капиталът на дружеството бил 5 100лв., разпределен на 51 дяла по 100лв., като всеки от съдружниците имал по 17 дяла, на стойност 1 700лв. всеки, чл. 6 от договора. В този дружествен договор не е предвидена проста писмена форма за вземане на решенията на дружеството, от което и с оглед чл. 27 от договора, за формата на решенията за приемане или изключване на съдружник и избиране на управител се прилага чл. 137, ал. 4 ТЗ или писмена 4 форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците и съдържанието на протокола, извършени едновременно.

Според удостовереното копие от вписването в регистъра по Закона за регистрация на раждания и смърт от 1953г. на графство У., В., съдружникът и управител Р.М.У., съпруга на Р.Н.У., е починала на 05.09.2016г., като копието е заверено с Апостил на 16.03.2018г. от Държавния секретар на министерството на външните работи и въпроси на Британската общност на Нейно Величество.

Според т. 2.1 от завещанието на Р.М.У. от 23.05.2004г., съгласно уведомление от 11.04.2017г., регистрирано в Районния регистър пробация в Б., на Главния секретар на държавата за Външни работи и общността на Н.В под № АРО782929 отделение на Върховния съд Б., и печат от 16.03.18г. на Семейното отделение на Върховния съд в Лондон, в случай, че съпругът на Р.

У., Р. У., я надживеел, той следвало да реши напълно сам какво желае да задържи и/или разпредели от наследственото имущество по начин, който той считал за подходящ, като Р. У. бил определен и за изпълнител на завещанието, според посоченото уведомление. Според уведомлението, наследственото имущество, организирано като наследствен фонд с нулева ставка, било организирано като дискреционен /оперативен/ тръст, т. С.4 от завещанието, с цел да се осигури гъвкавост при смъртта на завещателя, да се увеличи максимално възможността за избягване на плащането на данък върху наследството към момента на смъртта на завещателя, като същевременно се вземат предвид нуждите и желанията на Р. У., в случай, че е още жив към момента на смъртта на съпругата си. Видно от уведомлението, към този момент бР.ната стойност на наследствения имот в Обединеното Кралство не надвишавал 325 000британски лири, а нетната му стойност не надвишавала 53 000 британски лири.

Част от наследството на Р. У. безспорно са и членствените и управителни права, правото върху дружествен дял и всички права, произтичащи от качеството и на съдружник и управител в М.Р.А. ООД – К..

Преживелият й съпруг Р. У. е подал молба до дружеството да бъде приет като съдружник, декларирал е, че е запознат с дружествения договор, декларирал е, че не е бил обявен в несъстоятелност и/или не е бил управител на обявен в несъстоятелност търговец по чл. 141, ал. 8 ТЗ, както и на 5

16.10.19г. е подал нотариално заверена декларация-съгласие да бъде избран за управител и законен представител на дружеството, ведно с образец от подписа си.

При това положение, двамата съдружници Е.Т. и Д.Б., заедно с Р.У. са се явили пред публичния нотариус М.Х. от Ч.У., Х., Л., на 20.09.23г., като са взели следните решения: по т. 1 общото събрание на съдружниците приело Р.

У. за съдружник в дружеството, като придобил дружествените дялове на Р. У. по завещание; по т. 2 общото събрание заличило Р. У. като съдружник; по т. 3 общото събрание на съдружниците избрало Р. У. за управител на дружеството; по т. 4 общото събрание на съдружниците определяло начина на вземане на решения от същото по т. 26 от дружествения договор, както следва: „Решенията по всички точки се вземат с обикновено мнозинство в обикновена писмена форма без нотариална заверка на подписите и съдържанието“. Настъпилите промени да се отразят в дружествения договор и да се публикуват в Търговския регистър в законовия срок.

Протокол от 20.09.23г. е бил представен на публичния нотариус, който го прочел на съдружниците и заверил подписите, като всеки от тях одобрил съдържанието му, което е удостоверено от Публичния нотариус с ръкописна бележка под документа, като протоколът за това е заверен с Апостил от 12.10.23г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити.

Разгледана по същество, е основателна. Няма съмнение, че в хипотезата на заявление за вписване на промени в ООД /избор на управител, приемане на нов съдружник, изменение на дружествения договор/, в което съдружниците са британски граждани, а протоколът от общото събрание на съдружниците е заверен от публичен нотариус във В., е налице международен елемент, като основанието за прилагана на стълкновителната уредба е чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 58, т. 4 и т. 6 във вр. с чл. 56, ал. 1 КМЧП.