Решение № 276 от 16.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900610 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Ник-Сот Груп“ ООД (в несъстоятелност), чрез синдика Т. И., гр. Варна против ЧСИ Л. С., рег. № ****** на КЧСИ, с район на действие: ОС – Варна, с която са предявени в условия на обективно евентуално съединяване следните осъдителни искове: 1/ главен иск, с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл.

45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в първоначален размер 161 191,87 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на масата на несъстоятелността на дружеството (формирана като сбор от обикновени и пропорционални такси/разноски, в т. ч. по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 1163/2024 г.), поради незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител (отказ да бъде преведена по специалната сметка на синдика), респ. задържането й вследствие реализирана публична продан на недвижими имоти, собственост на несъстоятелния търговец, заедно с мораторната лихва в размер на 2 239,76 лева, изчислена върху сумата от 161 191,87 лева, считано от 20.08.2025 г. (датата на поканата до ЧСИ да преведе процесната сума) до датата на подаване на исковата молба в съда 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2025 г. (дата на пощенско клеймо) до пълното изплащане на сумата; 2/ евентуален иск за осъждане на ответника да заплати сума в първоначален размер от 161 191,87 лева, разпределена/задържана от негова страна без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, заедно с мораторната лихва в размер на 2 239,76 лева, изчислена върху сумата от 161 191,87 лева, считано от 20.08.2025 г.

(датата на поканата до ЧСИ да преведе процесната сума) до датата на подаване на исковата молба в съда 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба – 1

01.10.2025 г. (дата на пощенско клеймо) до пълното изплащане на сумата.

И щ е ц ъ т твърди (в исковата молба и последващо постъпилите уточнителни молби от дата 28.10.2025 г. и от дата 11.11.2025 г.), че по изпълнително дело № 1163/2024 г. по описа на ЧСИ Л. С., били проведени публични продани на имоти, собственост на длъжника („Ник-Сот Груп“ ООД). Поддържа, че част от имотите били възложени на дружество „Навигатор 05“ ЕООД, а останалите – на присъединения взискател „Българска банка за развитие“ ЕАД. Сочи, че по делото постъпили следните суми, представляващи продажни цени – 832 526,32 лева и 5 528 790,10 лева, както и удържани задатъци по чл. 493 ГПК, в размер на 92 735,27 лева. На следващо място, излага, че с решение от 07.07.2025 г. е било открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Ник-Сот Груп“ ООД. Счита, цитирайки императивната разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, че с открИ.нето му, се спират изпълнителните производства срещу имущество на несъстоятелния търговец и изпълнението продължава в производството по несъстоятелност, освен ако на взискател, с акт на съда по несъстоятелността, бъде разрешено продължаване на индивидуалното изпълнение (какъвто настоящият случай не е). Твърди, че разпределение от съдебния изпълнител е извършено на сумата от 925 261,59 лева (представляваща сбор от продажната цена – 832 526,32 лева и удържаните задатъци – 92 735,27 лева).

Обикновените и пропорционалните такси/разноски върху общия размер на сумата в полза на ЧСИ, възлизали на 24 852,35 лева (така Решение № 153/16.09.2025 г. на Апелативен съд – Варна, постановено във връзка с обжалване на Постановлението за разпределение). Поддържа, че за сумата от 5 528 790,10 лева, разпределение не е правено от ЧСИ, а е било изготвено Постановление за разноски, обективирано в съобщение от дата 14.08.2025 г., изпратено до длъжника, чрез назначения синдик, което последният обжалвал, по реда на чл. 435 ГПК и било образувано в. гр. д. № 1964/2025 г. по описа на ВОС, висящо към настоящия момент. С оглед горното настоява, че ЧСИ неправомерно задържа сумата 161 191,87 лв. (сбор от обикновени и пропорционални такси/разноски), доколкото в открито производство по несъстоятелност не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и сумите се разпределят по реда на чл. 722 от ТЗ. Аргументи черпи и от чл. 638, ал. 5 ТЗ, според който съдебният изпълнител, след влизане в сила на постановленията за възлагане, трябва да внесе всички постъпили суми и удържани задатъци в масата на несъстоятелността, без право на приспадане на такси/разноски. Намира, че с това поведение ответникът е ощетил масата на несъстоятелността на „Ник-Сот“ Груп ООД.

В условията на евентуалност твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил с процесната сума, поради получаването й без основание за това.

Заявява, че се дължи лихва за забава от деня на поканата – 20.08.2025 г. до предявяване на исковата молба (30.09.2025 г.) в съда, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Моли за уважаване на главния, а при отхвърлянето му - на евентуалния иск.

В отговора си ответникът поддържа, че начислените от негова страна такси/разноски по ТТР към ЗЧСИ, вкл. таксата по т. 26, са правилно определени, необходими за осъществяване на избрания изпълнителен способ и ползващи се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съгласно ТР № 2/2021 г. от 2

22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2021 г. Счита, че от друга страна, законосъобразността им е потвърдена с влезли в сила съдебни решения на Окръжен и Апелативен съд – Варна, поради което и част от предмета на настоящия спор, намира за съдебно установен (а именно за сумата в размер на 24 852,35 лева). Излага, че след открИ.не на производството по несъстоятелност на ищцовото дружество, издал постановление за разноски, което съобщил на длъжника чрез синдика по реда на чл. 638, ал. 5 ТЗ, а същият упражнил правото си да го обжалва, на осн. чл.

435 ГПК. Настоява, че разпоредбата на чл. 638, ал. 5 ТЗ не изключва правото на съдебния изпълнител да си приспадне дължимите нему разноски от постъпилата сума, а напротив – урежда специален ред за тяхното определяне и контрол. Намира тълкуването на ищеца, че ЧСИ следва да преведе цялата събрана сума на синдика и да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, по реда на чл. 722 ТЗ, за неправилно и противоречащо както на систематичното място на нормата, така и на установената съдебна и професионална практика. Изложени са твърдения досежно липсата, в настоящия случай, на процесуално незаконосъобразно действие/бездействие, по смисъла на чл. 441 ГПК, както и на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, доколкото липсват противоправност, вина, вреда и причинна връзка. Сочи, че задържането на сумата от 161 191,87 лв. представлява упражняване на законоустановено право за удовлетворяване на привилегировано вземане на съдебния изпълнител и не накърнявало масата на несъстоятелността на длъжника.

Със становище с вх. № 1565/16.01.2026 г. ответникът е уточнил, че таксите по ТТР към ЗЧСИ, съгласно постановление за разпределение с изх. № 552/14.05.2025 г., възлизащи в размер на 24 852,35 лева, както и тези в общ размер на 136 339,52 лева по съобщение от дата 14.08.2025 г., са с вкл. ДДС.

След допуснато в съдебното заседание на дата 18.05.2026 г. изменение на осн. чл. 214 от ГПК на исковете по размер, поради постъпило частично плащане в хода на процеса и направено оттегляне по реда на чл. 232 от ГПК, за заплатената част (336,57 евро, след превалутиране на сума в размер на 658,27 лева, съгласно ЗВЕРБ), съдът е приел да е сезиран с претенции за главница, в размер на 82 079,53 евро, след превалутиране на сума в размер на 160 533,60 лева, съгласно ЗВЕРБ.

В съдебно заседание всяка от главните страни поддържа собствените си аргументи за основателност, респективно неоснователност на исковете.

Допълнителни доводи процесуалните представители развИ.т в депозираните по делото писмени защити.

Конституираното по делото на страната на ответника трето лицепомагач „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез пълномощник, поддържа, че по делото не са установени факти и обстоятелства, обосноваващи неоснователно задържане на суми от страна на частния съдебен изпълнител. Излага становище, че изменението на чл. 638, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува в смисъл, че ЧСИ е лишен от правото да приспадне дължимите разноски по осребряването на имуществото, тъй като подобно тълкуване би довело до фактическо кредитиране на производството по несъстоятелност за негова сметка. Счита, че извършените изпълнителни действия по осребряване, са реализирани в интерес на масата на несъстоятелността, доколкото водят до 3 постъпване на парични средства, подлежащи на последващо разпределение по реда на ТЗ. В подкрепа на това разбиране се сочи и застъпеното в правната доктрина становище на проф. А.К. относно тълкуването на разпоредбата. С оглед изложеното, претендира исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:

1.По фактите:

Не е спорно по делото и от представените доказателства се установява, че с Решение № 282/07.07.2025 г., постановено по т.д. № 81/2025 г. на ВОС, е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на ищцовото дружество, с начална дата – 31.12.2024 г. и е открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Решението е вписано в ТР по партидата на търговеца на 07.07.2025 г. Съгласно Определение № 1753/01.12.2025 г. по т.д. № 81/2025 г. на ВОС, за постоянен синдик в производството по несъстоятелността на „Ник-Сот Груп“ ООД е назначен Т.

И.. Определението е вписано в ТР по партидата на търговеца на 02.12.2025 г.

Страните не спорят по фактите относно образуването на изпълнително дело № 1163/2024 г. по описа на ЧСИ Л. С. и извършените от ответника изпълнителни действия по отношение на имуществото на несъстоятелния длъжник „Ник-Сот Груп“ ООД. Съдът е указал, поради това, че приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1/ че срещу ищцовото дружество е било образувано изпълнително дело № 1163/2024 г. по описа на ЧСИ Л. С.; 2/ че след проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на „Ник-Сот Груп“ ООД (в несъстоятелност), ЧСИ е извършил веднъж разпределение на събраната сума, в размер на 925 261,59 лева (от която е начислил 24 852,35 лева за такси/разноски по ТТР към ЗЧСИ);

3/ че след проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на ищеца, е изготвил постановление за разноски на събрана сума, в размер на 5 528 790,10 лева (от която е начислил 136 339,52 лева за такси/разноски по ТТР към ЗЧСИ).

Спорен по делото е въпросът налице ли е незаконосъобразност по отношение бездействието на съдебния изпълнител да преведе претендираната сума по специалната сметка на синдика.

Изпълнителното производство по изп. дело № 2024******0401163 по описа на ЧСИ Л. С., е образувано преди открИ.не производството по несъстоятелност на „Ник Сот Груп“ ООД, по молба на взискателя Т.П.К., освободен от такси/разноски, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, въз основа на изпълнителен лист издаден по в. гр. д. № 287/2024 г. по описа на ВОС, (което е видно от представеното Постановление за разпределение л. 55 и сл. от делото). Установява се пак от същото доказателство, че в изпълнението са присъединени и други взискатели, сред които „Българска банка за развитие“ ЕАД.

Принудителното изпълнение е насочено към собствените на длъжника недвижими имоти, представляващи: поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в ******, ведно с построените в него сгради с 4 идентификатори №: ****** За процесните имоти, съдебният изпълнител, съгласно обявление, протокол № 799/30.12.2024 г. (л. 5 по делото), е насрочил публична продан за периода от 26.02.2025 г. до 17:00 ч. на 26.03.2025 г. Видно от съдържанието на документа, по отношение на същите е налице вписан особен залог на търговско предприятие в полза на взискателя „Българска банка за развитие“ ЕАД.