Решение № 4719 от 01.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4719 гр. Пловдив, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330110279 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: *** против „МДМА-16“ ООД, ЕИК 204069017, със седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с ответника, като потребител на топлинна енергия за стопански нужди, бил подписан Договор за продажба на топлинна енергия при общи условия ***. Съобразно гл. IV, чл. 40, ал. 1 от ОУ, потребителите следвало да заплащат дължимите суми в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след което потребителят изпадал в забава за тази сума по издадената фактура, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Сумите за топлоснабдения имот, находящ се в ***, с инсталация ***, били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Топлоконтрол“ ООД.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството доставило на ответника такава на стойност 296.24 лева за периода м.

03.2020 г. – м. 02.2021 г., която не била заплатена. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 56.84 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 01.05.2020 г. – 16.01.2023 г. Дължала се и главница от 14.36 лева – за дялово разпределение за периода м.

04.2020 г. – м. 09.2020 г., ведно с 3.48 лева – лихва за забава върху нея за периода 31.05.2020 г. – 16.01.2023 г.

Въпреки изпратена покана, ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси 1 горните суми, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 8399/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр. с., била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите претенции в срока по чл. 415 ГПК. Иска се да бъдат установени задълженията. Претендира се законна лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване, както и присъждането на разноски.

С определение от закрито съдебно заседание от 06.11.2023 г., като трето лице помагач на ищеца по делото е конституирано „Топлоконтрол“ ООД, ЕИК 130644436, със седалище и адрес на управление: ***, което не е взело становище по спора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

На първо, възразява за нередовност на исковата молба – не ставало ясно по какъв начин са формирани претендираните вземания.

На следващо място, оспорва исковите претенции по основание и размер.

Оспорва между страните да е подписан договор за продажба на топлинна енергия, да е провеждано ОС на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и да е потребител на топлинна енергия.

Възразява, че ищецът не е доставял топлинна енергия за посочения период, като за същия ответникът не бил собственик на обекта, за който се претендира да са начислени сумите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността и допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8399/2023 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Съдът намира, че направеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба, е неоснователно, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими. Ищецът е изложил всички обстоятелства, на които основава исковете си, като е посочил основанието, както и по какъв начин е формирана претендираните главници и обезщетения за забава, които вземания съответстват точно на заявения петитум, като е налице пълен идентитет между предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и Заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8399/2023 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с., имаща за предмет същите вземания.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

По същество:

По делото като писмени доказателства са приети – Постановление № 4360/18.08.2017 г. по дело № 409/2011г. на Окръжен съд - Благоевград за възлагане върху „МДМА- 16“ ООД на съвкупност от имоти /л.50-73/; Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот *** дело *** на Ю. К., Нотариус с район на действие СРС (л. 19-22), от който се установява, че процесният топлоснабден имот е продаден от ответното дружество на трето за процеса 2 лице на * /л.74-77/; Договор *** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в * по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, сключена на 09.03.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „МДМА-16“ ООД /л.49/.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия за процесния период и ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Във връзка с възражението на ответника в отговора на исковата молба, съдът отбелязва, че самото присъединяване към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество, чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие (т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

От представените по делото писмени доказателства, отнасящи се до собствеността върху процесния имот, се установява, че ответникът е собственик на ателие *, находящ се в *** , от датата на придобиването му - * до продажбата му на * Следователно в качеството му на собственик на процесния имот, по силата на посочените по – горе разпоредби, „МДМА-16“ ООД е придобило качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ, доставяни от ищцовото дружество в топлоснабденото ателие *.

Следващият основен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми.

По делото като писмени доказателства са приети – Протокол от проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост с адрес“ *** ведно със Списък на собствениците и пълномощниците, присъствали на ОС от 14.10.2019 г., на което са взети следните решения: за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на *, избрано е упълномощено лице, което да представлява собствениците и да подпише договора за присъединяване с „Топлофикация София“ ЕАД – С. С. К.; избрана е фирмата „Топлоконтрол“ ООД да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия;Договор № *** сключен между „Топлоконтрол“ ООД и Потребители /абонати/, живущи на адрес: ***, представлявани от С. С. К., за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост /л.10-46/.

По делото като писмени доказателства са приети и – Договор № ДОГ № *** при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Топлоконтрол“ ООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София.

От представените като писмени доказателства документи, се установява, че на 14.10.2019 г. е взето решение на етажната собственост, с адрес *, ***, с което е избрано дружеството „Топлоконтрол“ ООД - регистрирано по чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че същото дружество е упълномощено 3 да представлява ЕС в отношенията с топлопреносното предприятие, доставчика на топлинна енергия, от името и за сметка на етажните собственици. Видно от Договор от 26.05.2017 г., ищцовото дружество е сключило същите при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ с „Топлоконтрол“ ООД.

Определянето на размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата- етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

По делото като писмени доказателства са приети извлечение от сметки на ищеца за аб. ***, както и съобщения към фактури.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза от инж. Б. С. В. - Т., от което се установява, че за процесния период, сградата, находяща се в *, ***, се е топлозахранвала от една абонатна станция и се е обслужвали от общ топломер, който се отчита по електронен път на първо число на всеки месец, чрез преносим „терминал“, който общ топломер, според вещото лице за процесния период е бил годно СТИ. От заключението на СТЕ се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира ателието, е била топлоснабдявана. Извършвано е разпределение на топлинната енергия по системата за дялово разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, избрано по реда на чл.139 б ЗЕ – чрез решение на етажните собственици. През процесния период в сградата е ползвана топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.

Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. Вещото лице установява също, че за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61, ал.1, т. 4.1 от Наредбата за топлоснабдяване. То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа: ТЕ за отопление включваща топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела) и ТЕ за загряване на топла вода.