Решение № 1693 от 20.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1693 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20251100501871 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника „Си би глобал инвестмънт“ ООД чрез управителя си К. срещу Постановление № 6957/18.09.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20207900400230, с което ЧСИ Р.В. е отказала да редуцира разноските по изпълнението, представляващи уговорения адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя, както и съответната пропорционална такса за събрано вземане по ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че приетият от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение в полза на взискателя бил прекомерен. Той следвало да се съобрази с предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения като с оглед материалният интерес от около 70000 лева, предвиденото в Наредбата възнаграждение възлизало на 2895 лева. Изпълнителното производство не се отличавало с фактическа и правна сложност. Искането към съда е обжалваното постановление да бъде отменено като бъде определен справедлив размер на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение.

Взискателят е подал отговор на жалбата, в който заявява, че не възразява 1 размерът на приетото по делото адвокатско възнаграждение да бъде променен на посочените от длъжника 2895 лева, в случай, че той представел доказателства относно твърдяното частично погасяване на дълга.

ЧСИ В. е депозирала мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Изпълнителното производство било утежнено, тъй като се провеждала публична продан на недвижим имот. Счита, че в конкретния случай възнаграждението за адвокат следвало да се определи в размер над минималния, предвиден в Наредбата.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, извърши проверка на постановлението на ЧСИ, и намери за установено следното:

На 03.02.2020 г. по молба на „Арка консулт“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20207900400230 по описа на ЧСИ В. срещу жалбоподателя „Си би глобал инвестмънт“ ООД на основание издаден изпълнителен лист по гр. дело 3353/2020 г. по описа на СРС, 41-и състав.

Претендираните от взискателя суми са главница в размер на 31006,07 лева, ведно със законната лихва от 23.01.2020 г., неолихвяема неустойка в размер на 28153,47 лева и неолихвяема сума за разноски в размер на 1383,17 лева.

На 04.02.2020 г. по делото е представен договор за цесия, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на „Кепитал Фанд“ АД. Цесионерът е конституиран от съдебния изпълнител като нов взискател.

На 10.03.2020 г. е представен договор от 07.02.2020 г. с предмет предоставяне на правни услуги, състоящи се в защита и представителство по процесното изпълнително дело, сключен между „Кепитал Фанд“ АД и Адвокатско дружество „П.“. Страните са уговорили възнаграждение в размер на 15600 лева с ДДС, което видно от приложеното авизо за преводно нареждане е изплатено от взискателя на адвокатското дружество на 27.02.2020 г.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36, ал. 2 от този закон препраща към Наредба №1/2004 г. на ВАдвС, която в актуалната 2 си редакция не предвижда минимуми на адвокатски възнаграждения по видовете дела. В § 1а, т. 2 от ДР на Наредбата са описани критериите, които следва да се вземат предвид при преценката за фактическа и правна сложност на делото – видът и обемът на проверяваните документи и нормативна уредба; необходимото време за срещи с клиенти, огледи и консултации със специалисти; извършване на дейности в почивни и празнични дни и др.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед фактите, сочещи за обема и сложността на извършените процесуални действия, за всеки отделен случай. Съдът не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредбата, по аргумент на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Установените в Наредбата критерии за фактическа и правна сложност на делото са идентични на тези, приети от трайната съдебна практика по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Настоящият състав намери, че изследваното изпълнително дело се отличава с ниска фактическа и правна сложност. В молбата за образуване на делото е посочен изпълнителен способ – опис и оценка на поземлен имот.

Тази молба е подадена обаче от първоначалния взискател, „Арка консулт“ ЕООД, а не от настоящия. Описът е извършен на 22.05.2020 г. с участието на представител на „Кепитал Фанд“ АД. Другите извършени от взискателя действия по делото се състоят в подписване на протокол за предявяване на оценка от 29.05.2020 г. и получаване на Удостоверение по чл. 456 ГПК на 17.02.2021 г.

Процесното изпълнително дело е спряно с постановление на ЧСИ от 19.08.2020 г. в изпълнение на Определение по частно гр. дело № 5934/2020 г. по описа на СГС, ТО, 11-ти състав, като няма данни то да е възобновено.

Ниската фактическа и правна сложност на делото обуславят по-нисък размер от претендираните от взискателя 15600 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед спазване принципа на диспозитивното начало настоящият състав приема, че доколкото в жалбата се сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде определен на 2895 лева, то жалбата се явява изцяло основателна.

3

В жалбата е направено искане за намаляване на съответната пропорционална такса в случай на редуциране на размера на адвокатско възнаграждение. С постановление от 10.03.2020 г. ЧСИ е определил като дължима пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1012,68 лева, изчислена върху приетите от него разноски за адвокатско възнаграждение от 15600 лева. Настоящият състав намира, че „паричното вземане“ по смисъла на цитираната разпоредба съставлява сумата, формирана като сбор на сумите, посочени в изпълнителния лист, за събиране на което е инициирано изпълнителното производство и размерът на законната лихва, дължима от посочената в листа начална дата до изплащане на главницата.

Направените от взискателя разноски за адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство не следва да бъдат включвани при изчисляване на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, поради което жалбата в тази й част също е основателна.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление № 6957/18.09.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20207900400230 по описа на ЧСИ Р.В., рег. № 790, район на действие – СГС, за горницата над сумата от 2895 лева до приетия от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение от 15600 лева, както и за сумата от 1012,68 лева, представляваща пропорционална такса върху него по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4