Определение № 1646 от 02.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1646 гр. Варна, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500665 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от С. Е. К. чрез адвокат С. Я. срещу определение № 3215 от 26.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 9630/2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е прогласено, че Районен съд - Варна не е компетентен да разгледа и реши производството по гр.д.№ 9630/2025 г. по описа на Районен съд -Варна на основание Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела; отменено е насроченото открито съдебно заседание и е прекратено производството по гр.д.№ 9630/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

В частната жалба се твърди, че определението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че тъй като производството е по ЗЗДН, то императивната разпоредба на член 12, алинея 1 изрично посочва, че молбата за защита се подава пред районния съд по адрес на пострадалото лице, а по делото са приложени справки, от които се установява, че адресът на молителя и децата му е в град Варна. Сочи се, че в случая се касае за психическо и емоционално увреждане по отношение на молителите и следва да се приложи член 7, точка 2 от Регламент 1215/2012. Иска се атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото да се върне за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

В отговор на частната жалба Д. Ф. чрез адвокат А. Г. излага становище за неоснователност на същата. Сочи се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че приложима е разпоредбата на член 4, алинея 1 от Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12..12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като местоживеенето на ответницата е в Чехия, както и, че последната е направила своевременно възражение за международна некомпетентност на българския съд. Желае се потвърждаване на определението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано въз основа на предявена молба от С. Е. К., действащ в лично качество и в качеството на баща и законен представител на децата М. К. ЕГН ********** и К. К. ЕГН **********, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу домашното насилие, извършено от ответницата Д. Ф..

Съдът е насрочил производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е връчил съдебните книжа на ответницата на посочения от молителя адрес в Чехия - село Цитов 433, код 277 04 чрез съдебна поръчка, като книжата са връчени лично на ответницата.

Преди датата на насроченото първо открито съдебно заседание ответницата е депозирала молба на 19.01.2026 г., в която се прави възражение относно липсата на международна компетентност на българския съд, като се позовава на разпоредбата на член 4, алинея 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Сочи се, че ответницата живее в Чешка република, като се представя препис от чешка лична карта. Счита се, че не е налице специална компетентност, предвидена в регламента, в който случай 2 единствено съгласно член 5, алинея 1 се допускат изключения, поради което се намира, че компетентен не е българският съд, а чешкият. По изложените съображения производството пред Районен съд - Варна следва да се прекрати, за което изрично се отправя възражение по силата на член 26, изречение второ от Регламент № 1215/2012 г. с оспорване на международната компетентност на съда и се моли съдът да се произнесе по член 28, алинея 1, че не е международно компетентен да разгледа спора. Така релевираното възражение за липса на международна компетентност на РС-Варна се поддържа и в постъпило становище на 25.02.2026 г.

Молителят е изложил становище, че направеното възражение относно международната компетентност на българския съд е неоснователно, защото приложим е ЗЗДН. Счита се, че това е специалният закон, който изрично посочва, че молбата за защита се подава пред районния съд по адрес на пострадалото лице. Излага се, че по делото са приложени справки за адресна регистрация на молителя и двете му деца, видно от които е, че постоянният и настоящият им адрес е в град Варна, поради което и сезираният съд е компетентен да разгледа производството по делото

Компетентният съд за подаване на молба по ЗЗДН е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата – член 7 от ЗЗДН. Няма спор по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че молителите към датата на депозиране на молбата за защита по ЗЗДН пребивават в град Варна, а ответницата – в Република Чехия, тоест е налице международен елемент.

При липса на регламент или други обвързващи споразумения, сезираният съд преценява международната си компетентност съобразно своето национално право. По отношение на компетентността за разглеждане на молби за защита от домашно насилие не съществува нито международен договор, обвързващ България, нито е налице акт на ЕС на хармонизация в тази област. Налице е обаче Регламент /ЕС/ № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела, който следва да бъде съобразен в случая.

При липса на специална разпоредба за компетентност на българските 3 съдилища по дела за домашно насилие, приложима се явява разпоредбата за общата компетентност на член 4, алинея 1 от КМЧП. Съобразно точка 2 от същата международната компетентност на българските съдилища е налице, когато ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. Предвид, че молителите са български граждани, българският съд се явява компетентен да разгледа молбата им за защита.

В конкретният случай Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е неприложим, но ако разглеждаме случая като гражданско дело за вреди или за преустановяване на нарушение, то следва да се приложи специалната компетентност по член 7, точка 2 - по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. При онлайн публикации това е мястото, където жертвата има своя център на интереси, тъй като там настъпва прякото засягане на личността, което потвърждава компетентността на българския съд, тъй като вредата от публикациите се проявява в България, където се намират пострадалите лица.

Както е посочено в преамбюла на Регламент /ЕС/ № 606/2013 в едно общо пространство на правосъдие без вътрешни граници от изключително значение са разпоредбите за осигуряване на бързо и лесно признаване и, когато е приложимо, изпълнение в друга държава членка на мерките за осигуряване на защита, постановени в дадена държава членка, за да се гарантира, че защитата, предоставена на физическо лице в една държава членка, се запазва и продължава във всяка друга държава членка, в която това лице пътува или се е преместило /точка 3/, като целта движението на мерките за осигуряване на защита в Съюза да става по-бързо и да е свързано с помалко разходи са основание за установяване на принципа, според който постановените в една държава членка мерки за осигуряване на защита се признават във всички други държави членки без необходимост от специална процедура /точка 4/. Регламентът се прилага за мерки за осигуряване на защита, постановени с оглед на защитата на дадено лице, когато съществуват сериозни основания да се смята, че неговият живот, физическа или психическа неприкосновеност, лична свобода, сигурност са изложени на риск, 4 постановени по граждански дела.

Цитираните нормативни актове, обсъдени в съвкупност, водят до извод, че в случаите по ЗЗДН, който цели бърза и ефективна защита на жертвата, международно компетентен е българският съд, а фактът, че извършителят е в Чехия /държава-членка на ЕС/ позволява евентуално издадена защитна заповед да бъде призната и изпълнена там чрез механизма на европейската заповед за защита по реда на Регламент /ЕС/ № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.

Относно възражението на ответницата за липса на предпоставките на член 7 от ЗЗДН следва да се отбележи, че тази разпоредба не касае въпросите на международната компетентност, а на местната подсъдност, приложима в случай, че се приеме, че българският съд следва да разгледа делото. Така или иначе изпълнено се явява изискването и на тази разпоредба, според която компетентен да наложи мярка за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата, като член 7 от ЗЗДН в посочената редакция действа от 01.01.2024 г., заменяйки предходната такава, съгласно която компетентният съд да наложи мярката за защита беше определен като районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

Поради изложените съображения и различните крайни изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3215 от 26.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 5

9630/2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е прогласено, че Районен съд - Варна не е компетентен да разгледа и реши производството по гр.д.№ 9630/2025 г. по описа на Районен съд -Варна на основание Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела; отменено е насроченото открито съдебно заседание и е прекратено производството по гр.д.№ 9630/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6