Решение № 21482 от 30.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21482 гр. София, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110144460 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците В. С. М. и А. Г. М., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях сумите, както следва: 1 580,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 176,69 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г.; 84,22 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 16,00 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 26356/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г., при следните квоти: 1/4 – по отношение на В. С. М., а именно: 395,22 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 44,17 лв., представляваща 1 лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г.; 21,05 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 4,00 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане, 3/4 – по отношение на В. С. М. и А. Г. М. /при условията на солидарност/, а именно: 1 185,66 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 132,52 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г.; 63,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 12,00 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. Г. М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че след фактическата раздяла със съпруга си – В.

М. преди повече от 20 години живее в друго жилище в гр. София. Сочи, че процесното такова се обитава само от ответника В. М., който считано от 05.08.1999 г. е подал молба – декларация за откриване на партида на негово име при ищеца. Поддържа, че при тези обстоятелства липсва житейска логика за ангажиране на договорната й отговорност за задължението за цена на топлинна енергия, която тя не е потребила, позовавайки се на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 2/2017 г. Заявява, че няма основание да се счита, че е настъпила промяна в обстоятелствата, декларирани в молбата – декларация от 05.08.1999 г., поради което качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот принадлежи единствено на другия ответник по делото – В. М., който е живял в него в рамките на исковия период. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, тъй като не е поставена в забава, доколкото не са ангажирани доказателства за публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет – страницата на продавача. Оспорва и претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като тя не се извършва от ищеца, а от „..... Изрично заявява, че не оспорва размера на вземанията за главници и лихви, а единствено основанието за тяхната дължимост, поради което счита, че доказателствените искания на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ не се явяват необходими. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Отговор на исковата молба е подал и ответникът В. С. М., който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано кои лица се явяват наследници на Е. Ж., което е самостоятелно основание за отхвърлянето им по отношение на претендираната от него 1/4 част от исковите суми. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, тъй като не е поставен в забава, доколкото не са ангажирани доказателства за публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет – страницата на продавача. Оспорва и претенцията за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като тя не се извършва от ищеца, а от „..... Изрично заявява, че не оспорва размера на вземанията за главници и лихва, а единствено основанието за тяхната дължимост, поради което счита, че доказателствените искания на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ не се явяват необходими. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

С определение от 17.09.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена, както и, че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия, чиято цена се равнява на посочената от него стойност от 1 580,88 лв. За безспорно е отделено още, че в рамките на исковия период от страна на „.... /с предишно наименование „Бруната България“ ООД/ е извършвана услуга за дялово разпределение, чиято цена се равнява на посочената от ищеца стойност от 84,22 лв.

Ето защо, спорните по делото въпроси касаят основно две групи обстоятелства, а именно: притежават ли ответниците качеството потребител на топлинна енергия и ако да – какъв е обемът, до който следва да бъде ангажирана договорната им отговорност.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, том I, нот. дело № 27/1998 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ № 199, том II, нот. дело № 353/2006 г., списък на живущите в ...., удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 68-00-346/24.03.2015 г., издадено от „ГИС София“ ЕООД, според което стар административен адрес: .... съответства на настоящ административен адрес: ж. к. „Христо Смирненски“, бл. 74, удостоверение за наследници с изх. № 0800-430/06.10.2023 г., издадено от община Сливен, според което Е. Ж.

М. е починала на 29.11.2012 г., оставяйки за единствен свой наследник по закон – В. С. М.

/син/, удостоверение за сключен граждански брак № 731/27.07.1991 г. между В. С. М. и А. Г.

М., съдът приема за установено, че в рамките на исковия период двамата ответници се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, том I, нот. дело № 27/1998 г. /л. 19-20 от делото/ се установява, че въз основа на прехвърлителната сделка от 23.11.1998 г. купувачите по нея - В. С. М. и А. Г. М. са придобили собствеността върху апартамент № 71, находящ се 3 в .... в сграда на ..... заедно с таван № 19, както и прилежащите му 1,342 % идеални части от общите части на кооперацията и отстъпеното право на строеж върху държавна земя, като с оглед представеното удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от „ГИС София“ ЕООД, същият изцяло съответства на процесния недвижим имот, за който се отнасят и заявените с исковата молба претенции. В същото време въз основа на данните, отразени в представеното удостоверение за сключен граждански брак № 731/27.07.1991 г. /л.

92 от делото/, става ясно, че в момент, предхождащ по време покупко-продажбата от 23.11.1998 г. двамата ответници са встъпили в брак, като при липсата на данни по делото за последващото му прекратяване съдът приема, че въз основа на придобивната сделка процесният апартамент № 71 е бил придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност – арг. чл. 103 от ЗПР на СК от 1979 г. (отм.). Също така от съдържанието на представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ № 199, том II, нот. дело № 353/2006 г. /л. 21-22 от делото/ става ясно, че на 30.05.2006 г. двамата съпрузи са се разпоредили в полза на наследодателката на ответника В. М. – майка му Е. Ж. М. с 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, което означава, че след тази прехвърлителна сделка те са останали носители на общо 3/4 идеални част от правото на собственост върху него, притежавани при условията на съпружеска имуществена общност, което означава, че на основание чл. 32 СК до посочения обем от правата си те следва да отговарят солидарно за задълженията във връзка с ползването му. На следващо място по делото няма данни до момента на смъртта си – на 29.11.2012 г. наследодателката на ответника В. М. – Е. М. да се е разпоредила притежаваната от нея 1/4 идеална част от правото на собственост върху жилището, придобита от нея въз основа на покупко-продажбата от 30.05.2006 г., поради което съдът приема, че тя е била част от наследственото й имущество, а това означава, че на основание наследствено правоприемство е придобита от сина й – ответникът М. – арг. чл. 5, ал. 2 ЗН. В същото време по делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в обема на притежаваните от двамата ответници права, а именно: 1/4 – по отношение на В. С. М., придобита по наследяване след смъртта на майка му, и 3/4 – по отношение на В. С. М. и А. Г. М., придобити при условията на съпружеска имуществена общност въз основа на придобивната сделка от 26.11.1998 г., поради което съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период – 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. той също е бил притежаван от тях при посочения обем от права, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца с исковата молба твърдения, обосноваващи основанието за ангажиране на отговорността им. В случая, този извод на съда не се разколебава от данните, удостоверени в представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, съдържаща отразяване, че всеки един от тях е собственик на половината от процесното жилище – по 1/2, тъй като тя отразява удостоверените в нея обстоятелства към момента на подаването й – 01.06.1999 г., но не и впоследствие настъпилите такива при осъществяване на прехвърлителната сделка от 30.05.2006 г. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката съдът приема, че именно ответниците се легитимират като потребители на топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия период, поради което именно те следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, при следните квоти: 1/4 - по отношение на В. С. М. и 3/4 - по отношение на В. С. М. и А. Г. М. /при условията на солидарност/. Действително, представена е молба – декларация за откриване на партида от 05.08.1999 г. /л. 23-24 от делото/, изходяща от ответника В. М., но това обстоятелство е ирелевантно за възникване на качеството потребител на топлинна енергия, доколкото действащата нормативна уредба в областта на енергетиката свързва това качество единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено. Тук следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на поддържаната от ответницата А. М.