Решение № 40 от 10.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Търговище, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530100620 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба на „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК:103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 258, против М. Д. Н. с ЕГН-********** от гр.*********, ул.********* № 62, ет.4, ап.11, с предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 356.09лв., представляваща главница за потребена ел.енергия и предоставени мрежови услуги по фактури издадени в периода 16.08.2021г. – 13.07.2022г., както и за заплащане на сумата от 84.45лв. общ сбор мораторна лихва от падежа на всяка една фактура до 08.12.2023г., за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№:

32Z4300166810520, находящ се на адрес с.********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изплащане изплащане.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответницата - Д. Н. Ц. е клиент на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с клиентски номер кл.№: 7300002486, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: 32Z4300166810520, находящ се на адрес с.***********. На основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 21.12.2023 в Районен съд - Търговище е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Н. Ц., в резултат на което е образувано ч.г.д.

1702/2023 г..

1

В молбата се твръди, че към момента на подаване на заявлението п очл.410 от ГПК, Д. Н. Ц. е бил потребител на електрическа енергия, като е имал неизплатени задължения в общ размер на 440.54 лв. (четиристотин и четиридесет лв. и 54 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.

№: 32Z4300166810520 изрично посочен по-горе. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 356.09 лв. (триста петдесет и шест лв. и 09 ст.), представляваща главница за консумирана ел. енергия и предоставени мрежови услуги по фактури издадени в периода 16.08.2021г. 13.07.2022г. , както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 84.45 лв. (осемдесет и четири лв. и 45 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия и мрежови услуги от падежа й до 08.12.2023, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 7300002486 към същата дата.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответницата М. Н. да им заплати сумата от 440.54 лв., включваща неплатена главница по фактури в размер на 356.09 лв., издадени в периода 16.08.2021г.- 13.07.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 84.45 лв. от падежа на всяко задължение до 08.12.2023, за обект на потребление заведен с абонатен номер 32Z4300166810520 и кл. № 7300002486 в с.*********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират разноски и в заповедното и в настоящото производство.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата. Счита исковете за неоснователени, тъй като не е потребител по смисъла на закона и се е отказала от наследството на своя праводател. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1702/2023г. по описа на Районен съд гр.Търговище, в полза на ищеца е издадена Заповед №817/22.12.2023г., съгласно която наследодателят на ответницата Д. Н. Ц. е осъден да заплати на ищеца сумата от 356.09лв. главница за позвана еле.енергия по фактури издадени в периода 16.08.2021г.13.07.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 84.45 лв. от падежа на всяко задължение до 08.12.2023, за обект на потребление заведен с абонатен номер 32Z4300166810520 и кл. № 7300002486, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В срока за възражение не е постъпило такова от ответника, поради което съдът е дал указания на товетника да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземанията. При завеждане на иска по чл.422 от ГПК, съдът е констатирал, че ответникът е починал на 23.01.2019г. още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като е дал указания на ищеца да уточни петитума и лицата срещу които води иска.

2

С допълнителна молба, ищецът е уточнил че води осъдителни искове срещу ответницата М. Д. Н., в качеството на единствен наследник на своя баща.

С отговора ответницата е представила удостоверение за отказ от наследството му вписан в особената книга на съда под № 80/25.10.2024г.

Отказът е извършен в хода на производството, след получаване препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Въз основа на така представените и събрани в хода на процеса доказателства съдът достигна до следните изводи:

В случая качеството на кредитор на ищеца е безспорно по отношение на ответника Д. Н. Ц., който е бил потребител на ел.енергия с кл.№ 7300002486 за обект на потребление, находящ се на адрес *****.

По делото безспорно се установи, че ответника е починал на 23.01.2019г., за който факт е съставен акт за смърт в с.*********, обл.*****.

Между страните не се спори, а и от Удостоверение за наследници изх.№ РД-02-4274/11.06.2024г. на Община Търговище, се установява, че след смъртта си първоначалният ответник по делото Д. Н. Ц. е оставил за наследници по закон – дъщеря си М. Д. Н. от гр.******.

От Разпореждане от 18.08.2024г. по делото се установява, че по молба на ищеца на мястото на Д. Н. Ц. е била конституирана като ответница по делото, неговата правоприемница.

Наследниците, в полза на които е открито наследството, не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права на наследодателя.

С факта на откриване на наследството наследниците се призовават само към наследяване и за тях се поражда правото да получат наследството. За придобиване на наследството от наследодателя е необходимо наследниците да изразят волята си за приемането му. Съгласно чл.49, ал.1 от ЗН приемането на едно наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. Направеното по този начин изрично приемане на наследството се вписва в особената за това книга. Съгласно чл.52 от ЗН отказът от наследството става по реда, предвиден в чл.49, ал.1 от ЗН, т.е. отказът се извършва с писмено заявление, адресирано до този районен съдия, в района на когото е открито наследството. Отказът се вписва в особената книга на същия съд. Вписването се налага и с оглед на това да се внесе яснота в отношенията между сънаследниците. Отказът от наследство, направен по реда на чл.52 от ЗН във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения.

3

Базирайки се само на удостоверението за наследници ответницата правилно е била конституирана като ответница по делото. Това удостоверение обаче не установява със задължителна сила осъщественото по наследство правоприемство. То се издава въз основа на регистрите за гражданско състояние и не отчита извършените от наследодателя общи завещания, а също така и заявените от наследниците откази от наследство.

Видно от приложеното по делото съдебно удостоверение е, че ответницата М. Н. се е отказала от наследството, останало след смъртта на баща Д. Н. Ц., който отказ е вписан под № 80 на 25.10.2024г. в особената книга на РС Търговище.

Отказът от наследство е бил извършен по реда на чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН и е породил предвиденото в разпоредбата на чл.53 от ЗН действие, поради което и М. Н. не се счита за наследница на починалия си баща Д. Н. Ц., като това действие е с обратна сила, както се посочи по-горе от момента на откриване на наследството - 23.01.2019г.

С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Когато наследникът се откаже от наследството, се счита, че не е имал никога право върху него не може вече да го приеме /В този смисъл Решение № 33-79-II г.о. на ВС/. Който се е отказал от наследството, той не е длъжен да плаща задълженията, които тежат върху последното /В този смисъл Решение № 677-79-I г.о. на ВС/. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на наследството /В този смисъл са и разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/1986г./. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството.

Приемство в процеса не може да настъпи.

Отказът от наследство поражда действие по отношение на всички и важи до оборването му по установения за това ред от заинтересованите лица.

За последното липсват доказателства по делото, незовисимо от факта, че те са били запознати с тях още с получаване на отговора на исковата молба.

Поради това настоящият съдебен състав счита, че ответницата няма качеството на наследница на длъжника Д. Н. Ц. и не е правоприемница на последния в настоящия процес.

С оглед на установените по делото факти не се доказа ищецът към момента на предявяване на иска да е имал облигационна връзка с ответницата М. Д. Н., т.е. да е притежавал качеството на кредитор спрямо нея.

Предявените главен и аксесорен иск спрямо нея са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.

4

По разноските:

И двете страни са претендирали заплащане на разноски в производството и са представили доказателства за направени такива. С оглед установената по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че такива не следва да се присъждат в полза на ответницата, доколкото към датата на депозиране на исковата молба – 30.04.2024г., същата е притежавала качеството наследник на своя баща Д. Ц.. Едва след получаване на препис от същата и доказателства към нея на 21.10.2024г. е направила отказ от наследството му, който е вписан в съда на 25.10.2024г., поради което с поведениято се е дала повод за завеждане на иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О Т Х В Ъ РЛ Я предявените от

„Енерго-Про продажби”

АД,

ЕИК:103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ 258, против М. Д. Н. с ЕГН-********** от гр.*******, ул.************ № ****, ет.***, ап.****, обективно съединени искове за заплащане на сумата от 356.09лв., представляваща главница за потребена ел.енергия и предоставени мрежови услуги по фактури издадени в периода 16.08.2021г. – 13.07.2022г., както и за заплащане на сумата от 84.45лв., представляваща общ сбор мораторна лихва от падежа на всяка фактура до 08.12.2023г., за обект на потребление в с.********-Ферма, заведен с абонатен номер аб.№: 32Z4300166810520, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изплащане изплащане, с правни основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн.чл.259, ал.1 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5