Решение № 375 от 17.12.2021, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Ч*, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ч*, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Елеонора П. Йотова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20204440100931 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.149 от АПК вр. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, вр. с чл.27а от ППЗСПЗЗ

В РС – Ч* е изпратено по подсъдност от Административен съд Пл* искова молба, имаща качеството на жалба от ИЛ. Г. ИЛ., с ЕГН ********** от гр. Ч*, обл. Пл* ул. «Ш*», № *, чрез адвокат С.Б. от АК-Пл* със съдебен адрес гр.

Ч*, ул. «Е*», № 2. От съдържанието на молбата и Определение № 40/02.10.2020 г. на смесен състав на ВАС и ВКС на Република България, става ясно, че се иска прогласяване нищожността на две Решения - № 10Б/06.03.2002 г. и Решение непосочено като номер, за което се уточнява, че е пост*ено по чл. 18ж, ал. 2 от ЗСПЗЗ въз основа на заявление с вх. № 8414 от 01.06.1992 г. на ИЛ. Г. ИЛ.. Към молбата са приложени заверени ксерокопия на – удостоверение № По-23-3-3 от 16.01.2020 г. и удостоверение № П0-23-42 от 16.01.2020 г. на Общинска служба „Земеделие“ Ч*, от които се уст*ява, че лицето не е обезщетявано с поименни копенсационни бонове и/или др. способ; уведомително писмо до ИЛ. Г. ИЛ. от Областна дирекция «Земеделие» - Пл* с номер, който не се чете, както и удостоверения за наследниците на Й* Г* Т*, Г* Т* и М* Т*а. В молбата се сочи, че атакуваните 1 решения са нищожни, тъй като са издадени от некомпетентен орган, чиито членове са нямали право да го съставляват /нямали са необходимото образование и т.н./ и отделно от това е била опорочена изцяло процедурата по издаването им, като на наследниците не са били възст*ени в реални граници или със земи от общинския поземлен фонд.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок в канцеларията на съда е постъпил писмен отговор, в който се оспорва иска изцяло. Излагат се подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Претендират се разноски.

ИЩЕЦА редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. С.

Б. от ПлАК. Поддържат иска. Позовават се на писмени доказателства.

ОТВЕТНАТА Общинска служба „Земеделие“ Ч* – редовно призована се представлява от Н* Г* Ц* Н* и Главен юрисконсулт И* Д*, оспорва иска изцяло. Излага подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Претендират се разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за уст*ено от фактическа и правна страна следното:

Иска се прогласяване нищожността на две решения: Решение № 10Б/06.03.2002 г. и Решение непосочено като номер, за което се уточнява, че е пост*ено по чл. 18ж, ал. 2 от ЗСПЗЗ въз основа на заявление с вх. № 8414 от 01.06.1992 г. на ИЛ. Г. ИЛ..

В жалбата молителя И. Г* посочва като искане до съда да пост*и решение, с което да прогласи нищожност на две Решения - № 10-Б/06.03.2002 г. и Решение непосочено като номер, за което се уточнява, че е пост*ено по чл.

18ж, ал. 2 от ЗСПЗЗ въз основа на заявление с вх. № 8414 от 01.06.1992 г. на ПКЧб поради обстоятелството, че не е подписан от задължителния състав по чл. 60, ал.3 и ал.5 от ППЗСПЗ, като посочва изрично, че състава на комисията не притежава изискуемото от закона образование, а едното от решението изобко не е подписано. Видно от съдържанието на посочените две Решения № 10-Б/06.03.2002 г. и Решение непосочено като номер, за което се уточнява, че е пост*ено по чл. 18ж, ал. 2 от ЗСПЗЗ въз основа на заявление с вх. № 8414 от 01.06.1992 г. на ПКЧб е, че същите са позитивни и не съдържат отказ на определен орган.

Не се спори, а това се уст*ява от приетите като доказателство по делото 2 удостоверение № По-23-3-3 от 16.01.2020 г. и удостоверение № П0-23-4-2 от 16.01.2020 г. на Общинска служба „Земеделие“ Ч*, от които се уст*ява, че лицето не е обезщетявано с поименни копенсационни бонове и/или др. способ; уведомително писмо до ИЛ. Г. ИЛ. от Областна дирекция «Земеделие» - Пл* с номер, който не се чете, както и удостоверения за наследниците на Й* Г* Т*, Г* Т* и М* Т*а, както и пробщените преписки по заявление с вх. № 8414 от 01.06.1992 г. и заявление с вх. № 8415 от 01.06.1992 г., че е възст*ено правото на собственост на наследниците на Й* Г* Т*, Г* Т* и М* Т*а, върху земеделска земя в землището на гр.Ч*. Не е спорно, че жалбоподателят И.Г. е наследник на Й* Г* Т*, Г* Т* и М* Т*а. Не се спори, а се уст*ява от удостоверение № По-23-3-3 от 16.01.2020 г. и удостоверение № П0-23-4-2 от 16.01.2020 г. на Общинска служба „Земеделие“ Ч*, че на наследниците е признато правото на собственост върху земеделска земя, както и че лицето не е обезщетявано с поименни копенсационни бонове и/или др. способ.

След анализ на представените по делото писмени доказателства съдържащи се в преписката се уст*ява, че на жалбоподателя и др. негови сънаследници е възст*ен по реда на ЗСПЗЗ по преписка вх. № 8414 от 01.06.1992 г. на ПКЧб имот в размер на 1,410 дка. ливади в местността „Сираков мост“ в землището на гр. Ч* и по преписка вх.№ 8415 от 01.06.1992 г. на ПКЧб имот от 2.00 дка. ливади в местността „Сираков мост“ в землището на гр. Ч*.

При така уст*ената фактическа обст*ка, съдът прие от правна страна следното:

Производството по оспорване решенията на общинската служба по земеделие е особено производство, уредено в специален закон – ЗСПЗЗ, в който е определен реда за обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложение нормите на АПК. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето. Ето защо съдът приема, че жалбата на И.Г. е допустима, разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел 3 критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на уст*ената форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона.

За да е законосъобразен административният акт, следва, на първо място, да е издаден от компетентен орган, оправомощен за това, в пределите на неговата компетентност. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. На следващо място, за да е законосъобразен административният акт, следва да е издаден в съответствие с правната норма материална законосъобразност; да е мотивиран; да е издаден в предвидената от закона форма; да са спазени административно-производствените правила и да не е налице порокът - превратно упражняване на власт. Нарушаването на административно - производствените правила води до унищожаемост на административния акт, освен ако е налице такова нарушение, което да доведе до липса на волеизявление на административния орган, което от своя страна води до нищожност на административния акт.

Едно от основанията за нищожност на индивидуален административен акт, какъвто безспорно са атакуваните решения на поземлената комисия, е издаването му от орган, действал при незаконен състав. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, пост*ил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на нищожност.

Видно от приложената по делото преписка вх.№ 8415 от 01.06.1992 г. на ПКЧб е, че с Протокол 189 от 14.03.2001 г., който не е обективиран в Решение, на наследниците по преписката е определен имот от 2.00 дка. ливади в местността „Сираков мост“ в землището на гр. Ч*, които следва да бъдат обезщетени с акции без да е подписан по уст*ения в закона начин. От същия порок страда и пост*еното и атакувано Решение № 10-Б/06.03.2002 г., като и при двете липсват каквито и да е мотиви.

Съгласно действалата към момента на пост*яване на административния акт разпоредба на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП , задължителен елемент от съдържанието на административния акт и условие за неговата действителност 4 е същият да е подписан от лицето (лицата), от чието име изхожда обективираното в акта волеизявление. В случая административният орган е представил препис от Решения - № 10-Б/06.03.2002 г. и Решение непосочено като номер, за което се уточнява, че е пост*ено по чл. 18ж, ал. 2 от ЗСПЗЗ въз основа на заявление с вх. № 8414 от 01.06.1992 г. на ИЛ. Г. ИЛ. на ПКЧб със заверка „препис" и печат на Общинска служба „Земеделие“ Ч*, който не съдържа подписите на нито един от членовете на комисията, включително на председател и на секретар. Доколкото именно те са оспорените административни актове, настоящият съд е длъжен да извърши служебна проверка за тяхната валидност и на първо място дали е налице формирано и обективирано по надлежния ред волеизявление на компетентния орган. В изпратената преписка не се съдържа оригинал или подписан препис от административния акт, а в писмото, с което е изпратена на съда е посочено изрично, че оригинал на акта няма запазен. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията обн. ДВ бр.34 от 1992 г., действала към момента на пост*яване на оспореното решение, поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. По делото не е представен оригинала на оспореното решение, а само компютърна разпечатка със заверка „препис" без никакви подписи и е налице изявление, че липсва оригинала на акта, поради което и не е ясно как е изготвен представения препис, на който е отбелязано, че е подписан от председател, секретар и двама членове на комисията. При липса на проведено пълно главно доказване от ответника по жалбата, в чиято тежест по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже законосъобразността и правилността на акта, следва да се приеме, че не е уст*ено спазване на изискването на действалата към датата на издаване на заповедта разпоредба по чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (идентично по съдържание с това по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК ), а именно административният акт да е подписан от лицата, посочени като издател. Това представлява особено съществен порок за валидното действие на административния акт, във всички случаи обосноваващ неговата нищожност, за което съдът следи служебно.

Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ законодателят е въвел кумулативното наличие на следните предпоставки за реституция: 1/ земята да 5 съществува понастоящем като земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ; 2/ имотът, който се възст*ява да е имал земеделски характер към момента на неговото обобществяване /последващото му включване в границите на урбанизираната територия не е пречка за възст*яване на собствеността – чл.

10, ал.7 от ЗСПЗЗ; 3/ земята да е притежавана от лицата, претендиращи че те или техния наследодател са били собственици преди образуването на ТКЗС или ДЗС; 4/ да са включени в тях или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и 5/ върху земята да не са проведени мероприятия, които не позволяват възст*яване на собствеността.

Съобразно разпоредбата на чл.10а ЗСПЗЗ собствеността се възст*ява в реални граници там, където съществуват или е възможно да бъдат уст*ени, ако не съществува в стари реални граници земята се възст*ява съгласно план за земеразделяне в землището на съответното населено място или в съседно землище. Съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗСПЗЗ лицата, които искат да им бъде възст*ена собствеността подават заявление затова в 17-месечен срок от влизане на закона в сила, в което описват имотите, които искат да им бъдат възст*ени и прилагат доказателства за правото на собственост. Доколкото процедурите по промяна на вписаните в Регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд, поддържан към картата на възст*ената собственост, по реда на вече отменената Наредба за поддържане и осъвременяване на картата на възст*ената собственост (отм. ДВ. бр. 9 от 2001 г.) и сега действащата Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възст*ената собственост, представляват отделно /административно/ производство, пред отговарящия за това държавен орган, в случая МЗХГ.