Решение № 346 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500185 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника – А. П. Г., срещу решение № 5842 от 29.10.2024 г., постановено от СГС, ГО, I-16 състав по гр.д.№ 6264 по описа за 2021 г. , с което решение е уважен предявеният срещу ответницата/въззивник , иск по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, както и в нейна тежест са възложени разноските в процеса.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила във връзка с обсъждането и допускането на доказателствата. Сочи, че с отговора по исковата молба била посочила обективни обстоятелства към момента на отправяне на нот.покана, които я били възпрепятствали да осъществи грижа за майка си, а именно подадена молба по ЗЗДН и образувано дело в СРС по гр.д.

№ 82902 по описа за 2017 г. на СРС, 149 състав. С това решение претенциите на ищцата срещу ответницата за защита от домашно насилие били отхвърлени, а решението било потвърдено от СГС. След като ищцата била 1 ограничила контактите с дъщеря й/ответницата, то последната нямало как да знае за здравословното състояние на майка си. Счита, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на дарението. Сочи, че по делото няма събрани доказателства за липса на отговорност у ответницата, която била дарена; не било доказано, че надареното лице е отказало да даде исканата издръжка. Иска се от съда да приеме, че ответницата с приемането на учреденото право на ползване върху дарения апартамент в полза на ищцата й е осигурила подслон и нормални жилищни условия за живот. Следвало да се вземе предвид, че с предоставеното право на ползване и съгласно утвърдената съдебна практика, това представлявало форма на предоставяне на издръжка от надарения. По този начин дарителката използвала дареният имот и имала възможност да не заплаща средства за наем, което облекчавало финансовото състояние на ищцата. Съгласно трайната съдебна практика „трайната нужда“ следвало да се преценява във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, при една средна мярка с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономически живот в страната. Следвало да се вземе предвид, че с решение № 67 от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 4166 по описа за 2018 г. на ВКС, Четвърто ГО, се приемало, че :

„дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си. Такова задължение възниквало само ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка“. Сочи, че за да достигне до извода, че ищцата няма възможност да осигури и покрие разходите си относно необходимите за здравето медикаменти, първоинстанционният съд бил направил едностранчиво обсъждане на събраните по делото доказателства. От разпита на свидетелите се установило, че към момента на завеждане на исковата молба дарената С. К. била живеела заедно със сестра си, като още в деня на даряването на жилището на дъщеря си, ищцата била приела да запази за себе си учреденото право на ползване, направено от дъщеря й. По делото не било доказано необходимостта на дарителя от завишени разходи за покриване нуждите й от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др. Ответницата не само не била отказала да дава такава, но била предоставила издръжка в натура. Липсвало затруднение за издръжка, възникнало обективно от състоянието на ищцата. Установило се от данните по делото, че ищцата има недвижими имоти, които можели да й служат за 2 набавяне на доходи посредством отдаването им под наем, аренда или продажба. Наред с това предоставянето на издръжка от страна на дарения в полза на дарителя не било задължение по закон, а морално задължение, което се било превърнало в правно в момента на възникване на необходимостта от издръжка. Съдът следвало да обсъди и размера на учреденото право на ползване, което ответницата била предоставила на ищцата.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СГС С. Н. К., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение. Претенцията била установена от събраните по делото доказателства. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установило действителното здравословно и материално положение на ищцата. Това било съобщено от ищцата чрез отправената до ответницата/въззивник нот.покана, която не се отричала да е получена. Това се признавало и с отговора по исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Влошеното здравословно състояние на ищцата се дължало на претърпян от нея пътен инцидент на 21.10.2014 г., причинен по вина на водача на МПС-то. Ищцата страдала и от други хронични заболявания, които налагали допълнително лечение и допълнителни разходи. Здравословното й състояние било доказано от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. А необходимата издръжка - от заключението на съдебносчетоводната експертиза. Затова предявила нот.покана за заплащане на издръжка в размер на 400 лв. ежемесечно. Единственият човек, който се грижел за нея била сестра й В. К., която била и разпитана като свидетел по делото. Тези показания следвало да бъдат кредитирани. Счита, че претенцията й се доказва от събраните по делото доказателства, вкл. писмените такива, които са подробно описани в отговора по исковата молба. Показанията на свидетелката Х. Я. не следвало да бъдат кредитирани, тъй като същата била снаха на ответницата А., както и защото показанията не били преки, било неточни, необективни и некореспондирали с останалия доказателствен 3 материал. От тези показания се установявало, че тази жена няма представа какво се случва с ищцата. Твърденията, че ответницата била в обективна невъзможност да окаже грижа и внимание към майка си били голословни.

Невярно било, че е била наложена забрана от съда, тъй като претенциите на майката по реда на ЗЗДН били отхвърлени. Сочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие със трайната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която се цитира. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивницата на 12.11.2024 г.

Въззивната жалба е подадена на 20.11. 2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес. От първоинстанционният съд е съобразено, че дарственото волеизявление касае ¾ идеални части от процесния недвижим имот с адм.адрес: гр.***, ж.к.“***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинционният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от страна на ищеца било доказано, че същият трайно се нуждае от издръжка. Съгласно заключението на медицинската експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно и обективно изготвено, наличието и вида на заболяванията, описани в нея, давало основание да се приеме категорично, че ищцата е с вложено общо здравословно състояние. Ищцата трайно живеела сама и поради напредналата си възраст системно се нуждаела от специфични грижи, като паричните средства от пенсията й не били достатъчни за храна, медикаменти и битови нужди. Освен прехвърленото жилище, видно било от 4 справката от АВ, че ищцата не притежавала друго имущество. От събраните доказателства се установявало, че грижи за нея полага сестра й, но не и ответницата, нейна дъщеря. С оглед влошените отношения между двете, ответницата можела да изпълнява поетото задължение по процесния договор чрез заплащане на месечна издръжка, което същата не била сторила.

Получаваните от нея доходи не съответствали на необходимия разход за издръжка за процесния период, установен със съдебно - икономическата експертиза. Отношенията между ищцата и ответницата били трайно влошени, до степен на липса на каквато и да е комуникация, като за това свидетелствали показанията на разпитаните свидетели и на двете страни. При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в случая не са налице обективни обстоятелства, обосноваващи отказа на дарения да даде поисканата издръжка, поради което същият бил проявил непризнателност към дарителя, и направеното дарението следвало да бъде отменено. Затова и предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с нот. акт № 58, томI, рег. № 4881, дело № 39 на нотариус К.С., с рег. № *** и район на действие СРС е приет за основателен и като такъв уважен.

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира следното:

Дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения, произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено благодарност .

Съгласно чл. 227, ал. 1, б „в“ от ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са наличие на трайната нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка (в този смисъл и мотивната част на ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС).

Правилно първоинстанционният съд е указал, че ищцата следва да докаже следните обстоятелства: 1) че има нужда от издръжка (изпаднала е в трайна нужда от издръжка и материалните й възможности не позволят да покрива нуждите му); 2) че е поискал издръжката, от която се нуждае (отправила е покана); 3) че, надареният е отказал да дава поисканата 5 издръжка, както и обстоятелството, че надареният разполага с достатъчно средства да дава исканата издръжка, без да поставя себе си и лицата, които издържа по закон, в значително по неблагоприятно положение.

В хипотезите на чл. 227 ЗЗД са уредени три случая, когато облагодетелствувания от дарствения акт е имал поведение в разрез с тази морално-етична норма. Отмяната на дарението, обаче не е резултат на договора, а на закона, който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. В разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" тези нови факти и обстоятелства са дарителят да изпадне в нужда и да поиска от надарения помощ. Тогава, задължението за даване на издръжка от морално се трансформира и в правно.

Идеята е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжка и гледането си.

Следователно, нуждата е елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Следва да бъде установено още, че дарителят не може сам да удовлетвори нуждата си от издръжка. Необходимостта дарителят да бъде подпомогнат, това състояние трайно ли е и какви са възможностите му да се справи сам, се преценява при съпоставка между специфичните му нужди и размера на доходите и наличното имущество, съответно възможността от него да се реализират реално доходи.