Решение № 96 от 26.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Свиленград, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200254 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А. М. Д. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Люле Бургас” № 13, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат Е. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 12338823 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.

1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 25.56 евро (49.99 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с материалния закон. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. М. Д. не се явява.

С Писмена молба-становище процесуалният му представител – адвокат Е. М., 1 иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата.

Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.02.2026 година в 10.41 часа в град Свиленград, област Хасково, по булевард „България”, до Гробищния парк, при км. 370+640, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – лек автомобил марка „Субару”, модел „Форестер” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 65 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 15 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 12338823 на името на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за 2 така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25.56 евро (49.99 лв.). Фишът е връчен на дата 03.03.2026 година (, видно от Справката за нарушител/водач, Картона на ЕФ и Писмо с вх.рег.№ 3042 от 09.04.2026 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.

189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията на нормата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 24.02.2026 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 24.02.2026 година, периода - от 09.00 часа до 12.00 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – булевард „България” в град Свиленград, област Хасково, до Гробищния парк, при км. 370+640, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26 (, която стойност е посочено цифров, като същевременно в графата относно наличие на пътен знак за ограничение е посочено словно че няма такъв), режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки и в същото време е посочено, че заснемането е към МПС, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен 3 регистрационен номер ********** при измерена скорост на движение 68 км/ч и разрешена такава от 50 км/ч, като е заснет автомобилът от към задната си част.

От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на М П С с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има налагани множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП).

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, с р е щ у подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от 4

ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-2601 от 09.04.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

1. От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична в Административнонаказателната преписка (АНП), както и по делото, не става ясно посоката на движение на процесното МПС. Посочено е в ЕФ, в Протокола за използване на АТСС и в Придружителното писмо: двете посоки.

Неконкретизирането на посоката на движение, приравняващо се на липса на посочена посока на движение, поставя както нарушителя, така и Съда в невъзможност да преценят в кое платно се е движело МПС, респ. да се установи какви пътни знаци са налични, включително знак В26, в тази посока или дали е налице общо ограничение на скоростта. Посочената липса се отразява върху обективните елементи от състава на нарушението. Посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че посоката на движение на процесното МПС е част (елемент) от основен реквизит на ЕФ, а именно: мястото на нарушението, което трябва да е точно посочено и конкретизирано.

В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година, постановено по тълкувателно дело (т.д.) № 1/2013 година на Върховния административен съд (ВАС) на Република България.

В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин 5 всички белези и признаци от обективната страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

В допълнение към изложеното посоката на движение не може да се определи и от снимковия материал, тъй като автомобилът е заснет от към задната му част, т.е. режим отдалечаващ, а в Протокола за използване на АТСС е посочено (на едно место), че заснемането е към МПС, т.е. режим приближаващ.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен на това самостоятелно основание.

2. Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено словно в цитирания Протокол, че няма пътен знак за ограничение, а веднага след това е посочено цифром, че има ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак. Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и липса на пътен знак за ограничение на скоростта.

Т.е. налице е противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.