Решение № 5803 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5803 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20261100505642 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба на М. С. Г. – длъжник по изпълнително дело № 20268440401137 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, срещу постановление за разноските, с което ЧСИ е приел за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 205 евро и такси по изпълнението в размер на 115.42 евро.

Оплакванията са, че въпреки присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в заповедното производство, в изпълнителното дело било включено ново адвокатско възнаграждение от 205 евро, което освен това е почти равно на вземането по изпълнителния лист в размер на 228.17 евро. Жалбоподателят се позовава и на прекомерност на възнаграждението с доводи, че изпълнителното дело не съдържа сложни изпълнителни действия, то е стандартно, не са посочени действия по издирване на „сложно“ имущество, опис, публична продан и т.н. Сочи се и че вземането по изпълнителния лист не е безспорно, тъй като била подадена частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. По отношение на таксите по изпълнението в размер на 115.42 евро оплакванията са, че не са достатъчно конкретизирани и не са начислени за действително извършени изпълнителни действия.

Иска се спиране на изпълнението с доводи, че е налице риск от събиране и превеждане на суми, които са предмет на висящо съдебно оспорване, принудителното изпълнение е насочено към банкови сметки в няколко банки, което е несъразмерно спрямо размера на задължението и следва да бъде ограничено спрямо принципа на съразмерност по чл. 442а ГПК.

Иска се отмяна, евентуално намаляване на разноските.

В законовия срок по чл. 436, ал.3 ГПК взискателят „Образцов вход“ ЕООД е взел становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че адвокатското възнаграждение е платено и не е прекомерно предвид това, че е уговорено за образуване и процесуално 1 представителство по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Относно адвокатския хонорар са изложени съображения за наличието на доказателства, че е платен, както и пространно развити доводи, че не е прекомерен. Относно начислените такси по изпълнението сочи, че те са описани детайлно в постановлението за образуване на изпълнителното дело и представляват 12.28 евро по т.1 за образуване на изпълнителното дело, 9.22 евро – 3 бр. по т.3 за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, 27.61 евро по т.9 за 3 бр. запор на банкови сметки и 2.05 евро разноски за платена държавна такса БНБ, а такса по т.26 от Тарифата се дължи предвид принудителното удовлетворяване на вземането посредством един от наложените запори.

Съдът, като обсъди доводите на участниците в производството и прецени представените доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20268440401137 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, е образувано по подадена от адв. С.С. от САК, в качеството му на пълномощник на взискателя „Образцов вход“ ЕООД, молба от 07.04.2026 г., към която е приложен Изпълнителен лист рег. № 626/02.04.2026 г. по ч.гр.д. № 530/2026 г. по описа на РС - Добрич, съгласно който длъжникът М. С. Г. е осъдена да заплати на „Образцов вход“ ЕООД сумите от 205 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, и сумата от 23.17 евро, представляваща разноски за държавна такса.

С молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2026 г., сключен между взискателя „Образцов вход“ ЕООД и адв. С., с предмет изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Я. срещу М. С. Г., срещу възнаграждение в размер на 205 евро, за което е отбелязано, че договорът служи за разписка за плащането.

С Постановление от 07.04.2026 г. ЧСИ Я. е постановил образуване на изпълнително дело, извършването на 5 броя справки във връзка с имущественото състояние на длъжника, и е наложил запори върху банковите му сметки. Приел е за събиране и адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро. С постановлението са приети такси и разноски по изпълнението в общ размер на 61.39 евро – обикновени такси, включващи 12.28 евро по т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело, 9.22 евро по т.3 от ТТР към ЗЧСИ за 3 броя справки, 12.28 евро по т.5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване на покана, 27.61 евро по т.9 ТТР към ЗЧСИ за 3 бр. запорни съобщения. Приел е за събиране разноски за държавна такса, дължима за справката от БНБ в размер на 2.05 евро.

Изготвено е Съобщение за образуване на изпълнително дело от 20.04.2026 г., връчено на длъжника на 24.04.2026 г., в което е посочено, че задължението възлиза на 548.59 евро, от които 228.17 евро вземането по изпълнителния лист, 205 евро адвокатско възнаграждение и 115.42 евро дължими такси по Тарифата към ЗЧСИ към 04.05.2026 г.

Длъжникът е възразил за намаляване на разноските с молба – възражение от 04.05.2026 г. и същевременно е подадена и жалбата, предмет на настоящото дело.

ЧСИ е изготвил фактура от 08.05.2026 г. за задълженията на взискателя в размер на 61.38 евро за дължимите такси за образуване на изпълнителното, 3 бр. извършени справки, връчване на съобщението до длъжника и налагането на 3 бр. запори. Изготвени са съответните сметки за тези задължения, както и за сумата от 2.05 евро – допълнителни разноски по т.31 от Тарифата.

С Разпореждане от 08.05.2026 г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника срещу разноските.

С оглед становище на длъжника, че поддържа жалбата срещу разноските, тя е администрирана и изпратена за разглеждане на СГС.

Въз основа на наложените запори на банковите сметки на длъжника в 3 банки, две от тях са отговорили, че върху вземанията по тях има наложени предходни запори, а ед0на – че 2 дължимата сума по запора е преведена изцяло.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник в изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащи на обжалване действия сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 - разноските по изпълнението), поради което е допустима.

По същество същата е частично основателна по следните съображения:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и 3/ разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство, но за тези разноски, които са реално извършени от взискателя.

По отношение възраженията за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2. Приетите в Наредбата минимални възнаграждения не обвързват съда при преценката по възражение за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение, а служат само като ориентир. Преценката се прави съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.

В случая се установява между взискателя „Образцов вход“ ЕООД и пълномощника адв. С. сключен договор за правна защита и съдействие, по който е отбелязано плащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение от 205 евро. Противно на твърденията на взискателя обаче в отговора на жалбата, в предмета на договора не е включено процесуално представителство по изпълнителното дело, а само изготвяне и подаване на молба за образуването му. С оглед на така възложената поръчка е уговорено и възнаграждението от 205 евро, което съдът с оглед липсата на правна и фактическа сложност на изготвянето и подаването на молба за образуване на изпълнително дело, намира за прекомерно. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защото такова не е уговорено и платено от взискателя. Предвид изложеното адвокатското възнаграждение за подаване на молбата за образуване на изпълнително дело следва да се намали до размер на 102.26 евро /200 лева/.

Относно таксите по изпълнението и конкретно начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав намира следното:

Нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ предвижда събиране на такси по изпълнението (каквато е и тази по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ) за извършване на изпълнителни (т.1) и други 3 действия (т.2). Съгласно чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата (на ЧСИ). В раздел I от ТТР към ЗЧСИ – от т.1 до т.19 са посочени дължимите обикновени такси, в раздел II - от т. 20 до т. 27а вкл. изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални такси, а разпоредбата на чл. 31 от Раздел VI - Допълнителни разноски, изрично посочва видовете разноски по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 - когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а частният - по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В т. 26 от Тарифата е регламентирана пропорционална такса, която се дължи на ЧСИ за изпълнение на парично вземане, като размерът и се определя въз основа на „събраната“ сума. При така очертаната посредством цитираните разпоредби нормативна рамка се налага извод, че таксите по изпълнението се събират във всички случаи само за реално извършени от съдебния изпълнител действия. Както възнаграждението на ДСИ по чл. 53 от ТДТ, така и възнаграждението за ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ произтичат от извършено от тях действие, а основание за начисляването на такава такса е постигнат резултат – събрана сума.

В случая ЧСИ е начислил обикновени такси в общ размер на 61.39 евро, посочени поотделно като основание и размер както в постановлението за образуване, така и в съставените сметки и фактури, поради което възражението на жалбоподателя, че не са конкретизирани, е неоснователно. Те са начислени за реално извършени действия, видно от изготвените справки, сметки, и наложените запори. В резултат на проведеното от ЧСИ принудително изпълнение по изпълнително дело № 20268440401137 е събрана сумата по изпълнителния лист - в резултат на наложения запор в Уникредит Булбанк. Поради това и правилно е начислена такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която е в тежест на длъжника по изпълнението.