Решение № 3769 от 27.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3769 гр. Варна, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110113349 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Г.

Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с. ****, ж.к. „****", бл. 51, вх. Г, ет.

3, ап. 12, срещу Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 21, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 347 лева, представляваща главница по договор за заем, както и сумата в размер на 418,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 09.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателно заплащане на задълженията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 5293 от 19.09.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 11391 по описа за 2024 г. на Варненски районен съд, 7-ми състав.

В условията на евентуалност са предявени два обективно съединени иска, както следва. Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за осъждане на Д. Г. Г. да изплати сумата от 2 347 лева на Г. Г. Й., получена от него при начална липса на основание, законната лихва върху главницата в размер на 418,34 лева, считано от момента на изпадане на длъжника в забава до 16.05.2024 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Предявен е и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на Д. Г. Г. да заплати сумата от 2 347 лева на Г. Г. Й., с която Д. Г. Г. се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на Г. Г. Й., както и законната лихва върху главницата в размер на 1

418,34 лева, считано от момента на изпадане на длъжника в забава до 16.05.2024 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че между страните е сключена устна договорка за заем, по силата на която ищецът е предоставила на ответника парична сума в размер на 1 200 евро, еквивалент на 2 347 лева, на 15.05.2023 г. чрез банков превод. Ищецът твърди, че между тях е имало устна уговорка за връщане на сумата, която обаче не е изпълнена от ответника, въпреки многократните покани. Ищецът претендира установяване на задължението за връщане на главницата, както и мораторна лихва за периода на забава от 16.05.2023 г. до 09.09.2024 г. в размер на 418,34 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателно заплащане.

Ищецът излага, че страните са били в интимна връзка и са работили заедно на круизен кораб. Твърди, че ответникът я е помолил да му предостави парична сума за капаро за закупуване на жилище, което родителите на ответника планирали да закупят. Твърди, че между тях е имало устна уговорка сумата да бъде върната, като майката на ответника също е обещала, че парите ще бъдат възстановени, ако се случи нещо между тях като двойка. След раздялата им ищецът многократно е отправяла покани за връщане на сумата, но ответникът не е изпълнил задължението си. Ищецът твърди, че страните са провели среща, на която ответникът е обещал да върне парите, след като започне работа на кораб, но така и не е сторил това.

В условията на евентуалност ищецът претендира, че ако договорът за заем не бъде установен, сумата е предоставена при начална липса на основание, поради което следва да бъде върната на основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД. Алтернативно, ищецът твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, поради което сумата следва да бъде върната на основание чл. 59 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът категорично отрича, че между него и ищеца е сключен устен договор за заем.

Твърди, че никога не е поискал паричен заем от ищеца и че между тях не е имало никаква уговорка за връщане на сумата. Посочва, че през целия период на интимната им близка връзка, той е бил този, който е покривал всички разходи за общото им домакинство, включително разходи за храна, почивки, дрехи, обувки, козметика, мобилни телефони и други необходими вещи.

Ответникът твърди, че сумата от 1 200 евро, преведена от ищеца на 15.05.2023 г., е била доброволно предоставена като връщане на разходи, които той е поел за ищеца по време на тяхната връзка. Посочва, че през годините е изхарчил значително повече средства за ищеца, отколкото сумата, която тя е превела. Обяснява, че ищецът е обещала да му върне част от разходите, които 2 той е направил за нея, след като започне да получава заплата от работата си на круизен кораб. Твърди, че сумата не е била заем, а доброволен жест от благодарност за оказаната му помощ и за направените разходи за нея.

Ответникът предоставя подробна информация за финансовите средства, които е изхарчил за ищеца. Посочва, че през месец август 2022 г. е закупил два мобилни телефона за себе си и за ищеца на обща стойност 1 134 лева, както и че е похарчил над 5 000 евро за почивката им в с. ****. Освен това, той е изтеглил суми от банковата си сметка за покриване на разходите за документи, дрехи, обувки и други необходими неща за ищеца, за да може тя да се качи на круизен кораб и да работи заедно с него. Посочва, че през ноември 2022 г. е изтеглил 9 387,98 лева, еквивалент на 4 800 евро, с които е покрил всички разходи за общото им домакинство и разходите за подготовката на ищеца за работа на кораба.

Ответникът твърди, че никога не е имал нужда от заем от ищеца, тъй като е имал собствен доход от работата си на круизен кораб и е успявал да покрива всички разходи за себе си и за ищеца. Посочва, че родителите му също са работели и са имали достатъчни доходи, което елиминира необходимостта от заемни средства. Твърди, че родителите му са закупили апартамент с лични средства и ипотечен кредит, като са внесли капаро в размер на около 13 000 лева от собствени спестявания. Ответникът оспорва претенцията за мораторна лихва, тъй като отрича, че е длъжен на ищеца каквато и да е сума. Твърди, че сумата, преведена от ищеца, е била доброволно предоставена като възстановяване на разходи и не представлява заем. Оспорва и евентуалните основания за кондикция и неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ищцова страна чрез пълномощника си адв. Т. поддържа изцяло исковата молба и моли за уважаване на главния иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, а при условията на евентуалност – на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В писмените бележки се излага, че по делото безспорно е доказан фактът на плащане на 15.05.2023 г. на сумата 1 200 евро по сметка на ответника, удостоверен с банковия платежен документ. Подчертава се, че липсват доказателства за каузално правоотношение, което да оправдае получаването и задържането на сумата. Акцентира се, че тезата на ответника за „възстановяване“ на направени по време на връзката разходи е правно ирелевантна, тъй като дребните подаръци и финансирането на почивки между интимни партньори имат дарствен характер и не пораждат насрещно задължение за реимбурсиране. Развива се довод, че соченото предназначение на сумата като „капаро“ за жилище се опровергава от писмените доказателства – предварителният договор и договорът за ипотечен кредит са сключени от родителите на ответника, преди датата на плащането, а по банковите извлечения не се установява препращане на преведените 1 200 евро към продавач или към родителите. Твърди се, че при липса на доказана заемна уговорка и падеж, главният иск би следвало да се уважи единствено ако съдът приеме, че от доказателствата следва неявна заемна кауза, но доколкото такова заключение не може да се направи при противоречивите показания, съдът 3 следва да уважи евентуалния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Посочва се, че възражението за нравствен дълг е неотносимо: банков превод към интимен партньор не съставлява изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е доказано обективно морално задължение и съзнателно поведение по удовлетворяването му. Моли се да се присъдят сторените по делото разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК, като се присъди и законна лихва – мораторна за периода 16.05.2023 г. – 09.09.2024 г. и законна от датата на подаване на исковата молба върху главницата до окончателното изплащане.

Ответна страна чрез пълномощника си адв. И. оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни. В писмените бележки се поддържа, че не е доказана заемна уговорка – липсват писмени съглашения, признания или кореспонденция за заем и падеж; свидетелските показания на ищцовата страна са косвени и противоречиви. Излага се, че житейски правдоподобна и подкрепена от доказателствата е версията, че преводът е направен като жест на благодарност и във връзка със значителни разходи, поети от ответника за ищеца през периода на връзката им. Подчертава се, че сделката за жилище е изцяло на родителите на ответника – от сключване на предварителния договор през 11.05.2023 г. до ипотечното финансиране на 21.06.2023 г., поради което преводът не е имал характер на капаро и дори е последвал предварителния договор. Развива се довод, че при лични и семейни отношения извършените разходи за почивки, вещи и издръжка имат характер на дарения и са неизискуеми; от това следва, че преводът не е недължим, а доброволен, мотивиран от личните отношения, и не подлежи на връщане, тъй като липсва обедняване без основание. Навежда се и възражение по чл. 55, ал. 2 ЗЗД за нравствен дълг в широк смисъл – според страната плащането е било продиктувано от морално задължение на ищеца да се отчете за направените за нея разходи, поради което връщане не се дължи. При условията на евентуалност, ако съдът приеме основателност на кондикцията, се прави възражение за недължимост на мораторната лихва в претендирания размер и период, доколкото не е доказана надлежна покана към ответника преди подаване на заявлението, както и че лихвата следва да се присъди от датата на поканата, респективно от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане. Моли се за присъждане на сторените от ответника разноски по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения документ преводно нареждане, се установява, че на 15.05.2023 г. ищцата Г. Й. е превела сума в размер на 1 200 евро, по банкова сметка на ответника Д. Г. Г.. От представения документ се установява фактът на извършеното плащане, неговият размер и датата на имуществената престация. Съобразно константната съдебна практика, вписаното в документа основание „zahranvane” не се ползва с материална доказателствена сила и подлежи на доказване с допустимите по реда на ГПК доказателствени средства.

4

Представено е Банково удостоверение с изх. № 0339-64-009314 от 01.10.2024 г., издадено от „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „****", пл. „****" № 7, въз основа на искане с вх. № 0339-94-013909/26.09.2024 г., депозирано от Д. Г. Г. в качеството на титуляр, съгласно което той ползва разплащателна сметка с IBAN **** във валута BGN, открита на 21.12.2022 г.