Решение № 43 от 08.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Плевен, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20224400100388 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 54 ЗЗД ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „БДЖ - ПП" ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя Л.Л.Х., против Р. В. Т. от гр. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД за заплащане на сумата 56 055.10лв., представляваща понесена от ищеца щета вследствие на виновни уреждащи действията на ответника.В исковата молба се твърди, че срещу ищеца "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение за пътнически превози -Г.О., е бил предявен иск с правно основание чл. 200 КТ от Д.И.Х., за сумата от 60 000лева-обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 01.04.2016г., 8-ми електрифициран коловоз на Локомотивно депо Г.О. - район Варна. С решение по гр.д.№ 15462 по описа за 2018 г. на Варненски районен съд „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, Поделение за пътнически превози - Г.О., ЕИК ***0213 е осъдено да заплати на пострадалия си работник Д.Х., сумата от 35 000.00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие настъпила на 01.04.2018г. трудова злополука, ведно с компенсаторната лихва, считано от датата на възникване на трудовата злополука - 01.04.2018г. до окончателното й заплащане. Присъдени са и 1475,83 лева, представляваща направените в производството съдебно- 1 деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 НМРАВ, а също и 1400,00 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата в размер на 116,67 лева, представляваща направените от бюджета на ВРС разноски за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Д.И.Х. е осъден да заплати на „БДЖ Пътнически превози" ЕООД, Поделение за пътнически превози - Г.О.., ЕИК ***0213 сумата 1083,34 лева за направените в производството съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото, като трето лице-помагач на страната на ответника е участвало ДП „Национална компания железопътна инфраструктура".

В исковата молба се твърди още, че с решение на Върховен касационен съд „БДЖ-Пътнически превози" ЕООД - Поделение за пътнически превози - Г.О., е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1185,00 лв. за оказана безплатна правна помощ за касационната инстанция.В изпълнение на посочените решения ищецът е заплатили на Д.И.Х. следните суми: 1475.83 лв. присъдени на ищеца разноски за първа инстанция; 1185.00 лв. - разноски за ВКС; 1516.67лв. държавни такси и разноски за експертизи от бюджета на съда за първа инстанция; 9 906.94 лв. - дължими лихви върху присъдената главница; 33 916.66лв. присъдена главница след извършено прихващане с присъдената на ответника в първа инстанция сума за направени разноски, както и 2 330 лв. лева, съгласно

Фактура

№0000000183/24.10.2018г. и

Фактура

№0000000188/03.12.2018г. за процесуално представителство пред първа инстанция, 2330 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция, 2330 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция, 700 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 200 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза, 60 лева депозит за призоваване на двама свидетели, 30 лева за касационно обжалване, 64 лв. депозит за съдебнотехническа експертиза, 10 лева за два броя съдебни удостоверения, издадени по гр.д.№ 15462/2018г. по описа на ВРС, 43 -ти състав, като общата сума платена от „БДЖ-Пътнически превози" ЕООД - Поделение за пътнически превози - Г.О. е в размер на 56 055.10лв.

2

Ищецът твърди, че съгласно решението, причина за възникналия инцидент и настъпилата трудова злополука са действията на служителя на Държавно предприятие

«Национална

Компания

Железопътна

Инфраструктура» Р. В. Т.. Категорично съдът е приел, че ако диспечерът не е задържал включвателя и ако тези предпазители са били останали изключени, е нямало да се стигне до инцидента и ищеца е нямало да бъде осъден да плати сумата 56 055.10 лв. като обезщетение, лихви и разноски по съдебни дела.

Поради това ищецът счита, че претърпяната от него щета и поведението на ответника са в пряка и непосредствена връзка.Позовава се на съдебна практика - Решение № 189 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2010 г., IIIг.о., ГК, с което е прието, че заплатилият обезщетение по чл. 200 от КТ работодател не може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, тъй като няма правно основание за това. Работодателят отговаря по чл. 200 от КТ за увреждания на негови работници или служители.

Задължението на работодателя за обезвреда не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на правни задължения. То представлява законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Правото на регрес на работодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди, причинени от другиго. Съгласно чл. 54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Когато това са други негови работници или служители чл. 202 от КТ определя приложимия закон за тяхната регресна отговорност спрямо същия работодател.

В случая обаче счита, че отговорността е на работник/служител на друг работодател – на Р. В. Т. електродиспечер в ДП „Национална компания железопътна инфраструктура", Поради изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р. В. Т. да му заплати сумата 56 055.10лв., платена по посоченото по-горе гражданско дело за вреди от трудова злополука, която е причинена по вина на ответника.Сумата представлява понесена от ищеца щета вследствие действията на ответника Р.

В. Т. като служител на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура" и се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото до пълното изплащане на сумата.Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: 1. Заверен 3 препис от решение по гр.д.№ 15462/2018г. по описа на ВРС, 43 съдебен състав; 2. Заверен препис от решение по в.гр.д.№1975/2019г. по описа на Варненски окръжен съд; 3. Заверен препис от определение по гр.д.№ 1731/2020г., на ВКС, IV гражданско отделение; 4. Платежни нареждания - 14 бр.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. В. Т., от гр.Л., в който се излага становище, че искът е допустим, но неоснователен.На 01.04.2018г. в локомотивно депо Варна електровоз 45-196, с машинист Д.И.Х. предизвиква на 8 коловоз късо съединение, вследствие на което прегаря захранващо въже (МГГ- медно гъвкаво голо въже) на разединител Р№25 на стълб 37. Въжето провисва на разстояние около 1,3-1,5 метра от земята, остава под напрежение, като не предизвиква късо съединение. Липсата на късо съединение е причина при приближаване на ищеца към провисналото въже, той да попадне под напрежение 25 кV.Подаването на напрежение към 8 коловоз става чрез Р №25, който запаралелва секционен изолатор. Секционният изолатор разделя контактната мрежа на секции. Захранването от една секция на друга (връзката между отделните секции) се осъществява чрез разединител Р№25, който разделя 8 и 9 коловоз. Захранването се подава от Тягова подстанция Варна по 9 коловоз. Чрез Р№25 се захранва секцията на 8 коловоз до изолатора, който разделя тоководещата част от сградата на халето.Краят на контактната мрежа на 8 коловоз се закачва за стената на екипировъчното депо през врязан допълнителен изолатор, с цел разделяне на сградата от частите от контактната мрежа, които са под напрежение, за да бъде изолирана. Между сградата и изолатора има заземяване и липсва напрежение.Електровоз 45-196 се е намирал точно в този участък, като част от машината попаднала в зона с напрежение, а другата част е била в зона без напрежение в контактната мрежа. Машинистът Д.Х. погрешно вдига първия токоснемател в заземената част на контактната мрежа, където липсва напрежение. Тези негови действия се потвърждават и в Доклад №1/17.05.2018 г. от резултатите от извършено разследване на допуснат инцидент (злополука) по време на работа, където е вписано, че се чува гръм от заземяване на контактната мрежа, „предизвикан вероятно от вдигане на токоснемателя на локомотив №45-196.Машинистът е следвало да знае, тъй като задължително трябва да притежава четвърта квалификационна група по електробезопасност (съгласно Правилник за 4 безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи и Наредба №13 (приложение № 6 към чл. 158, ал. 1) от 30.12.2015 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в жп транспорт), че там няма напрежение. Още повече, че на това мястото е имало сигнална табела "Край на контактна мрежа".

Ответникът твърди, че късото съединение което е прекъснало захранващия проводник е причинено от машиниста Х., който е вдигнал и другия токоснемател на локомотива, където има напрежение без да снеме първия токоснемател. По този начин се е получило късо съединение през тоководещите части на електровоза, заради заземената част от осми коловоз, след врязания изолатор към сградата на екипировъчния пункт т.е. машинистът с това си действие е предизвикал прегарянето на проводника, захранващ 8-ми коловоз в Локомотивно депо Варна. От полученото късо съединение от страна на „екипировъчен пункт" прегаря и прекъсва въжето (МГТ), което захранва 8 коловоз. МГГ увисва успоредно на стълба от перилния изолатор на разединителя на височина около 1,5 м без да предизвика късо съединение. Това оставя 8-ми коловоз без напрежение. Това става в 05:23 часа, като по тази причина изключва извод "Варна разпределителна" в тягова подстанция Варна към поделение ЕРП - ДП НКЖИ. Към момента на произшествието в Тягова подстанция Варна дежурен оператор е бил В.И.В. - служител на ДП НКЖИ. В 5:24 часа Василев, спазвайки правилата за работа се обажда на дежурния енергодиспечер Р. В. Т.

- РЕЗ - Г.О. и го уведомява, че (има автоматично изключване на извод „Варна разпределителна"). Спазвайки стриктно изискванията на чл. 61 от Наредба №16-116, от 8 февруари 2008 г. за Техническа експлоатация на енергообзавеждането, а именно „Повторното включване на електропровод след изключване от защита или неуспешно АПВ/автоматично повторно включване/ се извършва без допълнителна проверка само дистанционно, еднократно, ако включването не е забранено от вътрешна инструкция.", дежурния енергодиспечер дава нареждане изводът да бъде включен.

В отговора се твърди, че изпълнявайки нареждането на енергодиспечера, дежурният оператор извършва необходимите манипулации за включване на извод „Варна разпределителна" и той задържа в 05.24 ч. Но 5 на 8 коловоз поради провисване на прегорялото въже, вследствие на късото съединение, не може да се подаде напрежение през Р №25, което практически не може да бъде забелязано от служител, тъй като няма визауален контакт с 8 коловоз. В тяговата подстанция постъпва информация само за изключване на извода, който захранва цялото депо Варна и Варна -товарен парк, но няма информация конкретно дали има напрежение по 8 коловоз. Депомайсторът отново заявява, че няма напрежение на 8 коловоз.Тогава дежурният депомайстор разпорежда да се вдигне пантографа на локомотива, за да провери дали има напрежение, като служителите на «БДЖ -Пътнически превози» ЕООД, решават от 9 - ти коловоз с друг електровоз 45-149 да издърпат електровоз 45-196. При навлизане в 8 коловоз при стрелка 109 и подминаване на секционния изолатор захранването се изгубва.

Ответникът твърди, че служителите и от двете предприятия, които по време на произшествието са били на смяна, не са успели да установят, че причината за липсата на напрежение на 8 коловоз е прекъснатото въже, вследствие на предизвиканото късо съединение при неправилно вдигане на пантографите от пострадалия машинист Д.Х.. Към 05.40 часа, машиниста слиза от електровоз 45-196 и започва оглед, с цел да установи техническата повреда на машината и в очакване на електровоз 45-149, който да издърпа първия електровоз.Тъй като и той не е забелязал провисналото въже, по всяка вероятност и поради недостатъчната осветеност в депото, е бил поразен от електрическа волтова дъга, което довежда отново до изключване на извод "Варна разпределителна". В 05:45 часа дежурният енергодиспечер Р. В. Т. се обажда на депомайсторът от локомотивно депо Варна Р.Х. и от него разбира за станалото произшествие с Д.Х.. Разпоредено е изключването на извод "Варна разпределителна", като е наредено на служителите от подрайон Варна да отидат в депо Варна, защото има човек попаднал под волтова дъга.