Решение № 142 от 27.05.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Девня, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200356 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на "ДИ СИ ТРАНС"ООД, ЕИК: 200516588, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, п.к. 9160, ул. „Цар Калоян“ №3, представлявано от управителя С. И.а С., чрез проц. представител – адв. Ив. Г. от АК – Варна против Наказателно постановление № 23-0002005, издадено на 03.08.2023 г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна /РД“АА“ – Варна/, с което на дружеството въззивник за нарушение по чл. 10 § 2 изр. 2 пр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 200 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна с аргументи за несъставомерност на нарушението и неправилно приложение на санкционната норма. Претендира разноски. Редовно призован за с.з. въззивникът не изпраща представител за участие в делото.

Административно-наказващият орган, редовно призован, участва в 1 производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на ю. к. възнаграждение.

Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание покана рег. № 81-00-51-610/26.05.2023 г. е извършена комплексна проверка на документите, свързани с транспорната дейност на превозвача "ДИ СИ ТРАНС“ООД, притежаващ лиценз №2639 за извършване на автомобилни превози на територията на ЕО. Преглеждайки извлечение то дигитална карта на водача Г. Д. Г., ЕГН: ********** /назначен в дружеството с трудов договор №18/19.05.2013 г./ служители на РД“АА“ – Варна установили, че при извършен международен превоз на товари от този водач на дата 07.10.2022 г., попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 и Регламент 165/2014 /видно от СМR №80078406/07.10.2022 г./ с товарен автомобил марка „В.“ с рег. № В **** ТК, кат. № 3, собственост на дружеството – превозвач, последното не е контролирало работата на водача по такъв начин, че да спазва изискванията на глава II чл. 8 §2 изр. 2 от Регламент 561/2006 г., като водача не е ползвал намалена дневна почивка от най – малко 9 последователни часа, като намалението е с 36 минути. Така бил достигнат извод за допуснато от дружеството – превозвач нарушение по чл. 10 §2 изр. 2 пр. 2 от Регламент 561/2006 и на 14.07.2023 г. е съставен АУАН в присъствието на управителя на дружеството – превозвач – С. С.. Същата подписала акта без възражения, като такива не постъпили и в законоустановения срок. Административнонаказващият орган /АНО/, възприемайки изцяло констатациите в АУАН за доказани и правната квалификация на нарушението за правилна, издал оспорваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Гореописаните фактически обстоятелства не се оспорват и от въззивника, който оспорва извода на АНО за извършено от негова страна нарушение.

2

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество се явява основателна и доказана, поради следните съображения:

С оглед дадените правомощия съдът извърши цялостна проверка на НП и АУАН, като констатира, че същите са издадени от компетентни органи, но при неспазване на предвидената процедура, и по специално на чл. 42 т. 4 и т. 5, респ. чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като нарушението, за което въззивника е санкциониран не е индивидуализирано до степен, че да стане ясно на нарушителя за какво се ангажира административно – наказателната му отговорност. Съгласно тези разпоредби както АУАН, така и наказателното постановление трябва да съдържат точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Правото на защита на наказаното лице включва на първо място да се запознае с фактите, така както са установени и приети от наказващия орган, а не в последствие да ги извлича чрез анализ и тълкуване волята на административния орган, за да установява съставомерност на деянието по изписания състав на нарушение. Описаното в АУАН и в НП не излага конкретните факти, констатирани от контролните органи при извършената проверка досежно нарушението и по - специално неговия предмет, щото описанието да е ясно, точно и конкретно. Налице е описание на ирелевантни към предмета на доказване факти, но не и такива досежно самото нарушение. Описаното в АУАН и НП нарушение касае неизпълнение на регламентирани задължения на превозвача в разпоредбата чл. 10 § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, задължаваща транспортното предприятие да организира по такъв начин работата на водачите, че последните да са в състояние на спазват правилата за времето на управление и ползване на дневни и седмични почивки / в настоящия случай дневна почивка/. Регламентът задължава транспортното предприятие да контролира спазването на тези правила. От изложеното в АУАН и в НП не става ясно кога 3 е бил периода на предходната дневна или седмична почивка в рамките на 24 часовия период, респективно кога е следващата дневна почивка, колко часа е дневната почивка, за да се направи извода дали е ползвана намалена или пълна дневна почивка, респективно кога е налице нарушение по смисъла на чл. 8 от Регламент /ЕО/ 561/2006 г.

Съгласно чл. 4 б. „з“ от Регламент 561/06 „седмична почивка“ означава седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична почивка“ и „намалена седмична почивка“, като „нормална седмична почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 45 часа, а „намалена седмична почивка“ означава всеки период, който е по-къс от 45 часа, който може, при спазване на условията, предвидени в член 8, параграф 6, да бъде съкратен до минимум 24 последователни часа. За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Според параграф 2 на същия чл. ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Съгласно чл.3дневната почивка може да бъде удължена до нормална седмична почивка или намалена седмична почивка, като в чл.4 е посочено, че водачът може да има най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки. Никъде административно - наказващият орган не посочил каква почивка е следвало да ползва водачът, нито броя часове, които е шофирал – дали не надвишава определеното времето на управление или времето на намалени почивки. Не е посочено още тази почивка в 24-часов период, защо се разглежда като намалена дневна почивка. Не е посочено никъде на коя дата е следвало да почива водачът. Недопустимо е това да бъде установявано за първи път от съда чрез извличане на тази информация от приложени към административната преписка документи, още повече, че сведения за това не дава дори и актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел по делото.

Непосочването на тези съществени обстоятелства препятства санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинено и адекватно да организира защитата си. Препятства и проверката на съда относно състановерността на нарушението. Нарушаването на правото на ефективна защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, което не 4 може да бъде отстранено в съдебното производство, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото претенцията на въззивника за присъждане на разноски по делото е основателна, като такива му се следват съгласно нормата на чл. 63д от ЗАНН. Въззивникът претендира и доказва заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева с ДДС. Възражението на ответната страна за неговата прекомерност е неоснователно, предвид, че същото е установения в нормата на чл. 18 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от НМРАВ минимум.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002005, издадено на 03.08.2023 г. от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на "ДИ СИ ТРАНС"ООД, ЕИК: 200516588 за нарушение по чл. 10 § 2 изр. 2 пр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 200 лева, на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – В а р н а ДА ЗАПЛАТИ на "ДИ СИ ТРАНС"ООД, ЕИК: 200516588, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, п.к. 9160, ул. „Цар Калоян“ №3, представлявано от управителя С. И.а С. сумата от 440 лева /четиристотин и четиридесет лв., 00 ст./, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5