Решение № 211 от 05.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Кюстендил, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241500500064 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260226/20.03.2023 г., депозирана от „*** ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя Н.К.М., против решение № 260001/07.02.2023 г., постановено по гр. дело № 1150/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е уважил предявен от ищеца и настоящ въззиваем иск с правно основание чл. 403 ГПК, като е осъдил ответника и настоящ въззивник да заплати на *** ЕООД сумата от 25 000 лв. – главница, ведно с 1000 лв. лихва и законната лихва от постъпване на иска – 27.05.2020 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 2308 лв.

С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал редица съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, довели до непопълване на същото с относим и допустим доказателствен материал от значение за изясняване на обективната истина. Поточно първоинстанционният съд не е съдействал на вещото лице да направи проверка за наличие на банкови сметки с титуляр *** ЕООД и е отказал да задължи ищцовото дружество да окаже съдействие като представи необходимите документи за даване на заключение по поставените от „*** ЕООД въпроси към допуснатата съдбно-счетоводна експертиза. Твърди, че в експертизата липсват данни относно това: 1/ била ли е разплащателна сметка с IBAN:

****, открита в ***** АД, основната сметка, обслужваща дейността на *** ЕООД; 2/ след налагане на запора на 16.11.2015 г., откривало ли е ищцовото дружество други разплащателни и/или депозитни сметки в ***** АД или в други търговски банки, опериращи на територията на Република България; 3/ дали според публикуваните ГФО на 1 ищеца от 2015 г. до 2019 г., вкл. може да се направи извод за това разполагало ли е дружеството с финансови средства на каса или по други банкови сметки, извън запорираните, с които е могло да заплати задълженията си към държавата, *** ЕООД и евентуално да даде обещаните пари в заем на свързаното с него лице *** ЕООД. Поддържа, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК като приеме за доказани фактите, за установяването на които *** ЕООД, умишлено е създало пречки.

Застъпва се, че първоинстанционното решение не съдържа никакви мотиви, като съдът не е изпълнил задължението си да се произнесе по всички твърдения и възражения, направени с отговора на исковата молба, както и да мотивира подробно крайните правни изводи, до които е достигнал.

Поддържа се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е преценил и изследвал събрания доказателствен материал в неговата цялост, като също така не е приложил правилно относимия към спорното право материален закон.

Твърди се, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че процесната запорирана разплащателна сметка е използвана активно в дейността на ищцовото дружество, а още по-малко, че това е единствената му оперативна банкова сметка, поради което е неоснователно твърдението за настъпили вреди вследствие на запорирането .

Акцентира се, че към момента на налагането на запора по банкова сметка с IBAN: **** не е имало налични средства и се застъпва, че може да се приеме претърпяването на вреда в размера на законната лихва единствено по отношение на паричните средства, които са били налични по запорираната сметка към момента на налагане на запора, а не и относно постъпилите впоследствие суми.

На следващо място се сочи, че въззиваемият е получил възнаградителна лихва за неизползване на запорираните парични средства - неговото имущество реално се е увеличило и присъждането на обезщетение в размер на законната лихва за забава би довело до неоснователното му обогатяване. Изтъква се, че предвид характера на депозитните сметки е ясно, че ищцовото дружество не е можело да използва сумите по тях и без да е наложен запор, в противен случай не би получило възнаградителна лихва.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между наложеното обезпечение и неизпълнението от страна *** ЕООД на задълженията към държавата и кредиторите му.

Поддържа се, че от данните в годишните финансови отчети на ищцовото дружество за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. се установява, че същото е разполагало със значителни финансови възможности, реализирало е печалба и неразплащането му към контрагенти и към държавата е изцяло поради субективното му нежелание, а няма връзка с наложения, по искане на „*** ЕООД запор.

По отношение на твърдените вреди, свързани с ненавременно разплащане на въззиваемия с контрагента му *** ЕООД, въззивникът поддържа, че предвид недостатъчната наличност по запорираната разплащателна банкова сметка към датата на падежиране на фактури № 133/23.10.2015 г. и № 136/01.12.2015 г., а именно 14.12.2015 г., същите не е имало как да бъдат разплатени в срок независимо със или без наложения запор. Във връзка с фактура № 136/01.12.2015 г. излага допълнителни аргументи, че, доколкото същата е издадена след налагането на запора върху разплащателната сметка, въззиваемият недобросъвестно е поел задължение, което изначално е нямало как да изпълни чрез средства от въпросната сметка, която освен с недостатъчна наличност е била и вече запорирана.

Оспорва заведените от *** ЕООД граждански и изпълнителни дела да имат връзка с наложеното обезпечение на бъдещ иск.

Аналогични аргументи – за недостатъчна наличност по запорираната разплащателна сметка и за изводима от данните от ГФО достатъчна финансова обезпеченост за заплащане на задълженията, се релевират и във връзка с оспорваната претенция за заплащане на обезщетение за претърпени вреди изразяващи се в натрупана законна лихва върху публичните задълженията на *** ЕООД.

Оспорва се да е осъществен фактическият състав, предполагащ възникването на право 2 на обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на възнаградителна лихва по договор за заем от 02.11.2015 г., сключен между въззиваемия и *** ЕООД. Твърди се, че претендираната пропусната полза не е била предвидима към момента на пораждане на задължението, както и че не е налице причинна връзка между неизпълнението и причинените вреди. Акцентира се върху това, че, предвид данните от отчетите за този период, ищцовото дружество е можело да изпълни задължението си по договора за заем. Твърди се, че страните по заемното правоотношение са свързани лица, от което се вади извод, че *** ЕООД е договаряло само със себе си, процесният договор е симулативен и невъзможността да се престира по него не е довела до пропуснати ползи.

Прави се оспорване в посока, че представените по делото документи в тази връзка са съставени единствено за целите на настоящото производство.

В случай че въззивният съд приеме претенцията на *** ЕООД за основателна, се поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение относно крайния момент, до който може да се иска законна лихва като обезщетение върху неоснователно наложено обезпечение, а именно датата, когато решението на Окръжен съд - Пловдив е влязло в сила 09.08.2019 г. Твърди се, че след тази дата е налице съпричиняване.

Съобразно изложеното въззивникът моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло заявените парични претенции на *** ЕООД. Претендират се разноски.

Ищецът в първоинстанционното производство – *** ЕООД, е депозирал отговор на въззивната жалба с вх. № 260489/11.07.2023 г. По същество в подадения отговор се поддържа, че в хода на първоинстанционното производство се е доказала основателността на предявената претенция за репариране на причинени вреди и пропуснати ползи, настъпили в резултат на допуснато обезпечение на бъдещи искове, които впоследствие са били изцяло отхвърлени. Твърди се, че за периода от 11.11.2015 г. – датата на налагане на запора, до 17.01.2020 г. и вследствие на налагането му, *** ЕООД е претърпяло следните вреди: 1/ вреда (претърпяна загуба) в размер на 39 880,63 лв. - законна лихва върху сумите, налични по запорираните депозитни и разплащателни сметки на въззивника за периода 11.11.2015 г. 17.01.2020 г.; 2/ вреда (претърпяна загуба) в размер на 6 214,48 лв. - начислена лихва за забава за периода 21.04.2016 г. - 17.01.2020 г. върху главница от 16 365.00 лв., дължима на контрагента на въззиваемия *** ЕООД; 3/ вреда (претърпяна загуба) в размер на 9 688,24 лв.

- законна лихва, начислена, върху незаплатени задължения към НАП и 4/ пропуснати ползи в размер на 9 866,67 лв. – нереализиран приход от възнаградителна лихва по договор за паричен заем с *** ЕООД.

Оспорва се твърдението на въззивника, че в хода на първоинстанционното производство не са били събрани всички необходими за решаването на спора доказателства.

Сочи се, че изтъкнатите във въззивната жалба въпроси са били изяснени посредством допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и обясненията на вещото лице при приемането на заключението. Акцентира върху това, че при изслушването на същата въззивникът не е направил допълнителни искания и е изразил становище за приемане на заключението.

Отрича да е имал други банкови сметки извън запорираните и посочените от вещото лице, както и да е разполагал с налични финансови средства, с които да се е разплащал.

Изразява становище, че мотивите в обжалваното решение, макар и оскъдни, реферират към установеното със ССчЕ и писмените доказателства по делото, като по този начин са изчерпани както исканията на ищеца, така и възраженията на ответника.

Оспорва твърдението на въззивника, че за *** ЕООД не са произтекли вреди от налагането на запора върху процесната разплащателна сметка, тъй като към датата на запорирането в нея не е имало наличност, с аргумент, че впоследствие по сметката са постъпили парични средства, като по този начин запорът се е превърнал в ефективен.

Отрича единствената функция на разплащателната сметка да е била да се получават възнаградителни лихви. Допълнително сочи, че произходът на постъпващите по същата 3 средства е ирелевантен, а водещо е обстоятелството, че вследствие на наложения запор дружеството не е можело да се разплаща ефективно с наличностите по нея.

Поддържа, че естеството на наложената обезпечителна мярка е такова, че е извело от разпоредителна власт на *** ЕООД ефективно запорираната сума в размер на 126 486,70 лв., което обективно е обусловило невъзможността дружеството да я използва по предназначение. Застъпва, че ако е имал възможност да се разпорежда свободно с постъпващите суми по неоправдано запорираните сметки, би разплатил всички задължения и би си спестил неблагоприятните последици от ненавременното плащане. Твърди, че запорирането на процесната разплащателна сметка го е възпрепятствало да се разплати посредством постъпилите по нея суми с кредиторите си *** ЕООД и НАП, което от своя страна е довело до образуване на съдебни и изпълнителни дела на етап, в който дружеството вече е разполагало с необходимите средства за погасяване на вземанията. Конкретизира, че е претърпяло загуби в размер на 6214,48 лв., представляващи натрупана законна лихва върху признато с влязло в сила решение вземане на *** ЕООД в размер на 16 365,00 лв., за периода от 21.04.2016 г. до окончателно изплащане (или към датата на вдигане на процесния запор - 17.01.2020 г.). Претендира и претърпени загуби в размер на 9688,24 лв., представляващи законна лихва върху задълженията му към НАП за периода от 13.06.2016 г. до 17.01.2020 г.

Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5228301d-426c-4bc1-9bd6-5242a5ed8b63