Определение № 1680 от 04.12.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1680 гр. Плевен, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500867 по описа за 2024 година

С решение №134 от 25.06.2024 г. по гр.д. №412/2023 г. Левченски Районен съд е:

ПРЕКРАТИЛ с развод сключения на *** в гр. Враца граждански брак между В. К. А., с ЕГН **********, с адрес в Република България: гр.

Козлодуй, обл. Враца, *** и Б. С. Д.-А., с ЕГН **********, с адрес в Република България: гр. Белене, обл. Плевен ул. ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПОСТАНОВИЛ, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ПОСТАНОВИЛ, че СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ на брака Б. С. ще продължи да носи фамилното име Д.-А..

ПРЕКРАТИЛ производството по делото по съединените с иска за развод искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. В.ОВ А., с ЕГН **********; за определяне на мерки за лични отношения между детето и родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права; за присъждане на издръжка за детето; за предоставяне ползването на семейното жилище и за определяне на наем за ползването на семейното жилище, поради международна некомпетентност на българския съд.

ОСЪДИЛ В. К. А., с ЕГН **********, с адрес в Република България: гр.

Козлодуй, обл. Враца, *** да заплати окончателна държавна такса за развод в размер на 20 лв.

ОСЪДИЛ Б. С. Д.-А., с ЕГН **********, с адрес в Република България:

1 гр. Белене, обл. Плевен ул. *** да заплати окончателна държавна такса за развод в размер на 20 лв.

ПОСТАНОВИЛ, че НАПРАВЕНИТЕ деловодни разноски в настоящото производство остават за всяка от страните - така, както са направени.

С определение №576 от 20.09.2024 г. по гр.д. №№412/2023 г. Левченски Районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. А. по чл.248 от ГПК – за изменение на горното решение в частта му относно разноските.

С решение №208 от 20.09.2024 г. по гр.д. №412/2023 г. Левченски Районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. А. по чл.250 от ГПК – за допълване на решение №134 от 25.06.2024 г. с произнасяне за отмяна на привременните мерки, постановени с определение от 26.02.2024 г.

В. К. А. е останал недоволен от решение №134 от 25.06.2024 г. в частта му, с която е прекратено производството по делото по съединените с иска за развод искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. В.ОВ А., с ЕГН **********; за определяне на мерки за лични отношения между детето и родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права; за присъждане на издръжка за детето, както и в частта му, с която е постановено, че и двамата съпрузи имат вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В подадената въззивна жалба се сочи, че съгласно чл.322, ал.2, изр. 2 от ГПК, с брачния иск задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище. Сочи се също, че при наличие на българско гражданство на двамата съпрузи и на детето, независимо от обичайното им местопребиваване в Германия, компетентен да разгледа делото за развода и родителската отговорност е именно сезираният български съд.

В. К. А. моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен както е предявен главния иск и съединените с него искове по чл.59 от СК.

Алтернативно се моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на Левченски Районен съд за произнасяне по исковете по чл.59 от СК.

Препис от въззивната жалба е връчен на 09.09.2024 г. на Б. С. Д.-А. и на 11.09.2024 г. е подаден отговор, в който се сочи, че всъщност съпрузите са приели компетентността на българския съд, което е и във висш интерес на детето и че при това положение въззивната жалба може да се счете за основателна, но не по изложените в нея съображения. Моли се да се има предвид, че ползването на семейното жилище е пряко свързано с родителската отговорност при непълнолетно дете, поради което именно българският съд е компетентен да се произнесе и по този въпрос. Сочи се, че въззивната инстанция не може да се произнесе по съществото на съединените искове, тъй като в обжалваното решение такова липсва. Това налага делото да се върне на 2

Левченски Районен съд.

В. К. А. е останал недоволен и от определение №576 от 20.09.2024 г. и е подал частна жалба срещу него с искане да бъде отменено.

В отговора си Б. С. Д.-А. моли частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като не е договорено адв. възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба.

Решение №208 от 20.09.2024 г. не е атакувано от страните.

На 24.10.2024 г. В. К. А. е подал молба до Левченски Районен съд за отмяна на привременните мерки, постановени с определение от 26.02.2024 г., поради липсата на „неотложен случай“.

Препис от тази молба е връчен на Б. С. Д.-А. на 29.10.2024 г. и на 05.11.2024 г. тя е депозирала отговор, в който моли да бъде оставено без уважение искането за отмяна на привременните мерки.

В определение №695 от 07.11.2024 г. Левченски Районен съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по молбата за отмяна на привременните мерки и е разпоредил делото, заедно с въззивната и частната жалба да се изпрати по компетентност на Плевенски Окръжен съд. В съпроводителното писмо обаче молбата от 24.10.2024 г. не фигурира.

Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил въззивна жалба вх. №3027/22.07.2024 г. и частна жалба вх.

№4277/16.10.2024 г. на Плевенски Окръжен съд, където на 11.11.2024 г. за разглеждането им е образуваното в.гр.д. №830/2024 г.

С определение №1669 от 29.11.2024 г. по в.гр.д. №830/2024 г. Плевенски Окръжен съд е:

ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №830/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд в частта му, в която е образувано за разглеждането на въззивна жалба вх. №3027/22.07.2024 г. срещу решение №134 от 25.06.2024 г. по гр.д. №412/2023 г. по описа на Левченски Районен съд в частта му, с която е ПОСТАНОВЕНО, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи и на частна жалба вх.

№4277/16.10.2024 г. срещу определение №576 от 20.09.2024 г. по гр.д.

№412/2023 г. по описа на Левченски Районен съд.

УКАЗАЛ на страните, че след постановяване на първоинстанционно решение по съществото на съединените искове ще бъде възможно образуването на ново в.гр.д. за разглеждането на въззивна жалба вх.

№3027/22.07.2024 г. срещу решение №134 от 25.06.2024 г. по гр.д. №412/2023 г. по описа на Левченски Районен съд в частта му, с която е ПОСТАНОВЕНО, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи и на частна жалба вх. №4277/16.10.2024 г. срещу определение №576 от 20.09.2024 г. по гр.д. №412/2023 г. по описа на Левченски Районен съд.

РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ОБРАЗУВА ново частно гр.д. за разглеждането 3 на имащата характер на частна жалба въззивна жалба вх. №3027/22.07.2024 г. срещу решение №134 от 25.06.2024 г. по гр.д. №412/2023 г. по описа на Левченски Районен съд в частта му, с която е ПРЕКРАТЕНО производството по делото по съединените с иска за развод искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. В.ОВ А., с ЕГН **********; за определяне на мерки за лични отношения между детето и родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права; за присъждане на издръжка за детето; за предоставяне ползването на семейното жилище и за определяне на наем за ползването на семейното жилище.

В изпълнение на горното определение е образувано настоящото ч.гр.д.

№867/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

Плевенски Окръжен съд намира частната жалба за основателна, защото:

Б. С. Д.-А. е сезирала Левченски Районен съд с искова молба, с която е предявила срещу В. К. А. иск за прекратяване на брака с развод по чл.49 от СК – поради дълбокото разстройство на брака, настъпило по вина на мъжа, както и искове за определяне местоживеенето на детето Д. при майката, за предоставяне упражняването на родителските права на майката, за постановяване на режим на лични отношения между детето и бащата, за присъждане издръжка на детето, дължима от бащата, за предоставяне ползването на семейното жилище на жената с детето, за постановяване на фамилното име на жената след развода.

В исковата молба се твърди, че от 2012 г. Б. С. Д.-А., В. К. А. и синът им Д. живеят в Германия, като през 2017 г. са закупили там жилище. В т.вр. в адресната част на исковата молба като постоянен е посочен адрес на ищцата в гр. Белене, а на ответника – в гр. Козлодуй. Като настоящ адрес и на двамата е посочен един и същ адрес в Германия – този на соченото за семейно жилище.

В отговора на исковата молба В. К. А. е възразил единствено срещу международната компетентност на българския съд по иска за предоставяне ползването на семейното жилище, тъй като последното се намира на територията на чужда държава. Приел е международната компетентност на българския съд по останалите въпроси, като единствено е поискал делото да се гледа не от Левченски Районен съд, а от Козлодуйски Районен съд.

В срока за отговор В. К. А. е сезирал Левченски Районен съд с искова молба, с която е предявил срещу Б. С. Д.-А. насрещен иск за прекратяване на брака с развод по чл.49 от СК – поради дълбокото разстройство на брака, настъпило по вина на жената, както и искове за определяне местоживеенето на детето Д. при бащата, за предоставяне упражняването на родителските права на бащата, за постановяване на режим на лични отношения между детето и майката, за присъждане издръжка на детето, дължима от майката, за предоставяне ползването на семейното жилище на мъжа с детето.

С молба от 06.11.2023 г. Б. С. Д.-А. е оттеглила иска за развод и 4 съединените с него искове и с определение №525 от 16.11.2023 г. Левченски Районен съд е прекратил съответно производството по делото, като то е продължило по насрещния иск на В. К. А. за развод и съединените с него искове.

В отговора Б. С. Д.-А. не е възразила срещу международната компетентност на българския съд. Иначе казано – при сезиране на българския съд никоя от страните не е повдигала въпроса за международната му компетентност, въпреки че има данни, че обичайното местопребиваване на двамата съпрузи и детето е в Германия.

В проекто-доклада по делото изобщо не е направена проверка за международната компетентност на българския съд, каквато изисква чл.18 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на СЪВЕТА от 25 юни 2019 г. Левченски Районен съд не се е произнесъл служебно, че не се счита за компетентен, респ. е приел да разгледа делото.

В о.с.з. на 26.02.2024 г. процесуалният представител на Б. С. Д.-А. – адв.

Р. е поискала постановяване на привременни мерки относно грижата за детето и неговата издръжка и относно ползването на семейното жилище, мотивирана от очертаващия се продължителен съдебен процес и за да се илюстрира разликата между съдебното произнасяне по релевантните въпроси и тяхното доброволно уреждане между страните със споразумение, отчитащо спецификите на живота в Германия.

В становището си по искането В. К. А. отново не е възразил срещу международната компетентност на българския съд.

В определение №123 от 26.02.2024 г. Левченски Районен съд е приел, че е компетентен да се произнесе по привременните мерки и е постановил такива, като е:

ПРЕДОСТАВИЛ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. В.ов А., ЕГН **********, на неговата майка Б. С. Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес в Република България: гр.Белене, област Плевен, *** и настоящ адрес: GERMANY, Hallbergmoos 85399, Tannenweg 41 и е ОПРЕДЕЛИЛ местоживеенето на детето Д. В.ов А. на адреса на майката.