Решение № 456 от 06.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пазарджик, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500481 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №290/18.03.2025г., постановено по гр.д.№4246/2024г. по описа на РС- Пазарджик, по предявеният иск с правно основание чл.439, във вр. с чл.124 от

ГПК от А. А. Д., ЕГН **********, с адресг********************, срещу „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителите Р. И. М. - Т. и Т.И.В. е признато за установено по отношение на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес- г********************, че същият не дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” №4-6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В., следните суми: сумата от 11340,48лв., от които: 10182лв. главница, договорна лихва в размер на 609,17лв., наказателна лихва в размер на 549,31лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 798,98лв. разноски по делото, както и сумата от 5лв. за издаване на ИЛ, за които суми е издаден изпълнителен лист от 1

16.09.2011г. по ч.гр.дело №3708/2011г. по описа на РС- Пазарджик, както и че ищецът не дължи и други лихви, такси и разноски в производството, тъй като претендираните суми са погА.и по давност.

Осъден е „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” №4-6, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В., да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адресг********************, сторените по делото съдебно- деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, които са в общ размер на 1907,28лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на“ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му гл.юриск.М. М..

Твърди се в нея, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила Считат се за неправилни направените от съда в първоинстанционното решение констатации, че процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 16.09.2011г. по ч.гр.д.№ 3708/2011г. по описа на РС- Пазарджик е погА.о по давност по отношение на ищеца А. А. Д.. В този смисъл се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими факти имащи значение за прекъсване на погасителната давност, както и всички изложени в отговора на исковата молба аргументи, като вследствие на това е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Визира се, че безспорно е от фактическа страна, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит от 09.11.2010г., сключен между А. А. Д. и „ОББ“ АД. За процесното вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.09.2011г. по ч.гр.д. №3708/2011г. по описа на РС- Пазарджик, от страна на предходния кредитор „Обединена Българска Банка“ АД. Въз основа на издадения изпълнителен лист, предходният кредитор „Обединена Българска Банка“ АД е образувало изпълнително производство срещу длъжника по изпълнително дело №1195/2014г. по описа на ЧСИ П.И., рег.№*** при КЧСИ. Делото е било прехвърлено за продължаване на изпълнението при частен съдебен изпълнител П.И., рег.№***, с район на действие ОС- Пловдив. За 2 установяване на недължимостта на вземанията по процесния изпълнителен лист през 2021г. от ищеца е бил предявен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, като е било образувано гр.д.№132/2021г. по описа на РСПазарджик. Съгласно влязло в сила Решение №532/23.06.2021г., съдът е отхвърлил така предявения иск от ищеца като неоснователен и недоказан, като решението на първоинстанционния съд е било потвърдено в цялост с Решение №217/18.11.2021г. на ОС- Пазарджик.

Сочи се, че с предходните съдебни решения е било прието от фактическа и правна страна, че давността за вземанията последно е била прекъсната на дата 08.08.2018г. с приетата като писмено доказателство негова молба с вх.

№42892/08.08.2018г. до съдебния изпълнител, с които признава вземането пред новия взискател. В първоинстанционното производство ищеца твърди наличието на нови факти настъпили в периода 08.08.2018г.- 08.08.2023г., като твърди че погасителната давност е настъпила след изтичане на този период и преди кредитора да образува ново изпълнително дело за събиране на процесното вземане на дата 04.09.2024г. с № 1064/2024г. по описа на ЧСИ Д.С., рег.№ *** при КЧСИ, район на действие ОС- Пазарджик.

Твърди се, че след изследване на фактическата обстановка въз основа на твърденията на страните и приобщените по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е възприел тезата на ищеца и е достигнал до правния извод, че вземането се е погасило по давност, тъй като в периода от 08.08.2018г. до 08.08.2023г., не са се осъществили други факти годни да прекъснат петгодишната погасителна давност за вземанията по чл.110 от ЗЗД.

Счита се, че правните изводи на съда спрямо изведените факти по делото са неправилни и необосновани.

Твърди се, че по делото от страна на дружеството са били представени като писмени доказателства заверени преписи на извънсъдебни Споразумения за разсрочване на парично задължение с изх.№ МА 00074660/02.08.2018г. и Споразумение с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г., сключени между ищеца А.

Д. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като кредитор, с които същият разсрочва задължението си по вземането, за което е издаден и процесния изпълнителен лист, както и служебна бележка, в която са описани подробно извършените плащания за погашение на сумите по Споразуменията.

Визира се, че същевременно съдът изцяло е игнорирал и никъде не е 3 обсъдил твърденията в отговора на исковата молба, че със сключване на посочените Споразумения от 02.08.2018г. и 07.08.2019г. длъжникът е признал вземането по основание и размери пред надлежен кредитор, което на основание чл.116, б.а) от ЗЗД прекъсва давността.

Сочи се, че прекъсва давността също така извършените доброволни плащания по споразуменията в периода от 06.03.2018г. до 08.07.2019г., които не са оспорени от страна на ищеца.

Визира се, че признаването на вземането по чл.116, б.„а“ ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Признаването на вземането не е правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ юридически факт. Неговата единствена последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса възражение за изтекла давност. Признаването на вземането по смисъла на чл.116, б.„а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му. За да е налице прекъсване на давността по чл.116, б.„а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора- Тълкувателно решение от 14.10.2022г. по т.д.№4/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че в настоящата хипотеза са налице всички изискуеми предпоставки по чл.116, б.а) от ЗЗД, за да се прекъсне давността с подписване на Споразумението с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. между А. Д. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В чл.4 от Споразумението е изрично посочено, че с подписването му длъжникът признава съществуването на непогА.ите 4 вземания по основание и размери. Същите са подробно индивидуализирани в чл.3 от Споразумението с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. Налице е ясно волеизявление от страна на длъжника, с което са признати по основание и размери непогА.ите вземанията пред кредитора, като на дата 07.08.2019г.датата на подписване на споразумението, както и с извършените плащания по Споразуменията в периода от 06.03.2018г. до 08.07.2019г., давността е била прекъсната отново, на основание чл.116, б.а) от ЗЗД.

Сочи се, че неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че след посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели до прекъсване на погасителната давност за вземането, такъв характер има сключеното на дата 07.08.2019г. извънсъдебно споразумение между страните с изх.№ 19 - С - 00694/22.07.2019г. Първоинстанционният съд е направил нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изследвал всички представени писмени доказателства по делото, както и в мотивите си не се е произнесъл по отношение на всички факти, които имат значение за прекъсване на погасителната давност за вземането.

Визира се, че последващите поискани изпълнителни способи от взискателя по образуваното изп. дело № 1064/2024г. по описа на ЧСИ Д.С., рег.№*** при КЧСИ, с район на действие ОС- Пазарджик имат значение за течението и прекъсване на погасителната давност. С депозираната молба за образуване на дата 04.09.2024г. по изп. дело №1064/2024г. пред ЧСИ Д.Й.С., рег.№*** при КЧСИ давността отново е прекъсната, тъй като в нея са направени искания да се предприемат изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, като се наложат запори върху установените банкови сметки и трудови възнаграждения на лицето- В този смисъл е и Решение №222/17.06.2019г. по гр.д. №327/2019г. на ОСПазарджик.

Това е осъществено и на дата 18.09.2024г. с прилагането на определен изпълнителен способ, чрез налагане на запор по делото върху лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ******.

Твърди се, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ, само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя, като се визира 5 практика на окръжни съдилища

Твърди се, че в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погА.о по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Това е така, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора- тя не се влияе от поведението на други лица.

Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение- изразена воля в писмен вид поради препращането в чл.426, ал.3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул- чл.426, ал.1 ГПК; с посочен изпълнителен способ- чл.426, ал.2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа- чл.73, ал.3, чл.433, ал.1, т.6, чл.426, ал.3 ГПК, чл.80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата- така в т.3 на Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.