Решение № 210 от 28.06.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. ХАСКОВО, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500247 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 92 от 15.02.2022 година, постановено по гр.дело № 1026/2021 година, Районен съд – Хасково е отхвърлил предявените от „Балкам груп“ ООД - София срещу „Надежда" ЕООД - *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 183 ал.

1 от ЗЗД, за установяване по отношение на „Надежда“ ЕООД, че дължи на „Балкам Груп“ ООД сумата от 11 981,25 лева за главница – цена за доставени и незаплатени стоки по фактури № 1900002424 от 03.11.2020 г. и № 1900002425 от 03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството по ч. гр. д. № 123/2021 г. по описа на РС[1]Хасково разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260066 / 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 123/2021г. по описа на Районен съд Хасково.

С оглед изхода от делото, РС е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 930 лева – деловодни разноски за първата инстанция.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Балкам груп“ ООД - София, поради което го обжалва чрез упълномощения си адвокат Д.Ц. от САК. Въвежда доводи за неправилност на решението – необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивникът акцентува върху установеното по делото обстоятелство - че всички фактури – и тези, признати от ответника и непризнатите, са подписани от едно и също лице, макар и различно от управителя на „Надежда“ ЕООД. Същото това лице подписало приемателно-предавателните протоколи за предаване на купувача на стоката, предмет на процесните две сделки. Твърди, че до този начин на съставяне и подписване на документи за доставка се стигнало поради наличие на свързаност между служителя в дружеството-ищец, натоварен да извършва доставки от името на „Балкам груп“ към „Надежда“ ЕООД – от една страта, и неговия близък роднина – управителя на „Надежда“ ЕООД. Освен това, по делото било установено, че дружеството-ищец води редовно счетоводство, съответно на изискванията на ЗСч и Счетоводните стандарти, за разликата на ответника, който осчетоводявал извършваните сделки избирателно: Така, той не завел и осчетоводил двете процесни фактури, но освен тях не завел и осчетоводил още две, задълженията по които признал и платил. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, моли съда да отмени атакуваното решение на РС-Хасково и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен обем. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият „Надежда“ ЕООД, чрез упълномощен адв. С., подава писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и изразява становище за нейна неоснователност. Моли за потвърждаване на атакуваното решение на РС-Хасково.

В с.з. въззивникът се представлява от адв. Ц., който поддържа подадената жалба с всички въведени доводи и искания.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено следното:

2

В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.

1 вр. чл.183, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответника били създадени правоотношения по повод търговски продажби, в които дружеството-ищец било доставчик, а дружеството-ответник – получател. На 10.08.2020г. ищецът доставил на ответника стока на стойност 3580.00 лв., подробно описана във Фактура № 1900002424/03.11.2020г., а на 12.08.2020г. стока на стойност 8 401.25 лв., подробно описана във Фактура № 1900002425/03.11.2020г. Във връзка с доставките били съставени приемопредавателни протоколи, подписани и от двете страни. Ответникът не бил заплатил на ищеца никаква част от доставените стоки, ето защо ищецът поканил ответника да заплати цената на доставените стоки с покана уведомление, чрез ЧСИ. Тъй като изпълнение не последвало, ищецът инициирал заповедно производство и за претендираните суми била издадена заповед № 260066 от 21.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 123 по описа за 2021г. на РС Хасково. Тъй като ответникът възразил срещу дължимостта на сумите, за ищеца бил налице правен интерес от провеждане на настоящите искове. С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, „Балкам груп“ ООД отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 11 981.25 лв. от която 3589.00 лв. по Фактура № 1900002424/03.11.2020г. и 8 401.25 лв. по Фактура№ 1900002425/03.11.2020г.

Ответникът „Надежда“ ЕООД оспорва исковете с възражение за неоснователност. Твърди, че с ищеца процесните договори за продажба не бил сключвал и доставки не бил получавал. Ето защо те не намерили отражение в счетоводството му. По отношение на протоколите за предаване на стока от ищеца на ответника, „Надежда“ ЕООД заема становище за тяхна непълнота и неяснота. Не било упоменато качеството на лицето, приело услугата от страна на ответника, че поставеният подпис срещу приел стоката не бил на управителя на дружеството - ответник. В единия от протоколите – този от 10.08.2020г. липсвал подпис на лицето, предало стоката, както и каквито и да било данни за същото, а в протокола от 12.08.2020г. с просто око било видно, че подписът, поставен от лицето, предало стоката бил абсолютно идентичен с този на лицето, приело стоката. С тези доводи се прави 3 възражение за неавтентичност и за невярно съдържание на оспорените документи, както и че материализираните в тях изявления не изхождат от представители на дружеството-ответник, нито отговаря на действителното фактическо положение. Аналогични са възраженията на ответника и за фактурите, на които се позовава ищецът. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства и материалите на ч.гр.д. № 123/2021 година по описа на РС-Хасково се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът в първоинстанционното производство „Балкам груп“ ООД е подал заявление с вх. рег. № 261116 от 20.01.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника „Надежда" ЕООД, за сумата от 11 981,25 лева за главница – цена за доставени и незаплатени стоки по фактури № 1900002424 от 03.11.2020 г. и № 1900002425 от 03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.1.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 239,63 лева за платена държавна такса и 780,00 лева за адвокатско възнаграждение, разноски по делото. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение № 260066 / 21.01.2021г. по ч.гр.д. № 123/2021г. по описа на Районен съд Хасково. В едномесечния срок от връчване на заповедта е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

По делото са представени в оригинал фактура № 1900002424 от 03.11.2020 г. на стойност 3580,00 лв . с ДДС и фактура № 1900002425 от 03.11.2020 г. на стойност 8401,25 лв с ДДС, с посочен доставчик „Балкам груп“ ООД и получател „Надежда" ЕООД , за извършени доставки на кафе. И в двете фактури, като дата на възникване на данъчното събитие е посочена датата на издаването на съответната фактура – 03.11.2020г. Във връзка с тези фактури са представени и Приемо-предавателни протоколи от 10.08.2020г. и от 12.08.2020г. Назначената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, чието заключение ХОС възприема изцяло, установява, че в счетоводството на дружеството-ответник и двете фактури са 4 намерили отражение, респективно са осчетоводени в съответствие с всички правила на счетоводството, включени са в дневниците за доставки и справкидекларации по ЗДДС за съответния данъчен период и за тях дружеството е внесло дължимия размер ДДС. В същото време, вещото лице установява, че в счетоводството на дружеството-ответник тези фактури не са намерили отражение, нито фигурират в масивите за разчитането с НАП от страна на „Надежда“ ЕООД в допустимия 12-месечен срок след издаването на фактурите.

Във връзка с тезата на ищеца, че не се касае само за две изолирани доставки, а за поредица от сделки в рамките на създадените между двете дружества правоотношения, ищецът представя и са приети като доказателства още 11 броя фактури, както следва: № 1900002392/01.10.2020г.; фактура № **********/05.10.2020г.; фактура № 1900002397/06.10.2020г.; фактура № 1900002401/09.10.2020г.; фактура № 1900002403/12.10.2020г.; фактура № 1900002407/14.10.2020г.; фактура № 1900002408/14.10.2020г.; фактура № **********/15.10.2020г.; фактура № 1900002410/19.10.2020г.; фактура № 1900002413/22.10.2020г.; фактура № 1900002416/23.10.2020г.; фактура № 1900002417/26.10.2020г., ведно с фискален бон; фактура

№

1900002422/30.10.2020г., ведно с фискален бон – всички с посочен доставчик „Балкам груп“ ООД и получател „Надежда“ ЕООД. Ответникът по делото не спори относно реализирани търговски продажби по тези фактури. А според заключението на ССчЕ – първите девет фактури са намерили счетоводно отражение в счетоводствата и на двете дружества, както и са включени в дневниците за продажби, респ. покупки, на доставчика и получателя и в справки-декларации по ЗДДС. А фактурите № 190000241726.10.2020 година и № 1900003422 не са заведени в счетоводството на дружеството-ответник, но същото е заплатило на „Балкам груп“ ООД продажната цена по тях, за което именно са издадени фискални касови бонове.

По делото е назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза, заключението на която не е оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че във фактурите № 1900002392/01.10.2020г.; №

**********/05.10.2020г.;№1900002397/06.10.2020г.;

№

1900002401/09.10.2020г.;

№1900002403/12.10.2020г.;

№ 1 9 0 0 0 0 2 4 0 7 / 1 4 . 1 0 . 2 0 2 0 г . ; № 1900002408/14.10.2020г.;

№**********/15.10.2020г.;

№

1900002410/19.10.2020г.;

№

5

1900002413/22.10.2020г. и № 1900002416/23.10.2020г. подписите за „получател“ са изпълнени от едно и също лице, което лице не е управителят на „Надежда“ ЕООД Р.К.

В същото време, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че доставките към „Надежда“ ЕООД физически са били изпълнявани, респективно стоката е била предавана на получателя от търговския представител в „Балкам груп“ ООД П. С.К. За последното лице е установено, че е племенник на управителя на „Надежда“ ЕООД Р.К. От показанията на свидетеля Т. М. – *** в „Балкам груп“ ООД става ясно, че П.

К. разнасял стоката на клиентите и изготвял приемо-предавателните протоколи, които представял на св. М. за издаване на фактура по дадена доставка на стока. По същия начин процедирало ищцовото дружаство, респ. неговия служител П.К., при извършване на спорните две доставки – П.К. доставил както обичайно стоката на „Надежда“ ЕООД, за което изготвил приемо-предавателните протоколи и ги представил на св. М. за издаване на фактурите.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността и незаконосъобразността на постановения съдебен акт са основателни.

Събраните по делото доказателства сочат на наличие на договорни отношения между страните, които притежават правните характеристики на договор за търговска продажба, в които дружеството-ищец е доставчик, а „Надежда“ ЕООД – получател на стоките. При това, анализирани поотделно и в съвкупност, гласните (показанията на св. М.) и писмените доказателства (11 бр фактури за извършенени доставки между страните, неоспорени и заплатени от ответника) дават основание за извода, че не се касае за инцидентни сделки, а трайни търговски взаимоотношения, в които от 2018 година (св. М.) до момента на издаването на двете спорни фактури, страните не са имали неуредени сметки. Отново стъпвайки на показанията на св. М. съдът приема, че между страните е било обичайна практика – стоката (насипно кафе) да се доставя и предава физически от търговския представител в „Балкам груп“ ООД П.К. на неустановено лице- служител или доверено лице в „Надежда“ ЕООД. Също така обичайна практика е било – П. К. да се занимава с документалното оформление на извършените 6 доставки, а именно – съставянето на приемо-предавателните протоколи, събирането на подписите на получателя и предаването на протоколите в дружеството-ищец за издаване на фактурите по тях. От друга страна, както вече бе посочено по-горе, П.К. е племенник на управителя на „Надежда“ ЕООД Р.К. Последният не е подписал за „получател“ нито една от съставените в рамките на търговските взаимоотношения на страните фактури.