Решение № 605 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100513090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 538 вр. чл. 278 ГПК вр. чл. 130, ал. 3 СК.

С Решение № 19379/27.10.2025 по гр. д. № 47920 от 2025 г. Софийският районен съд е оставил без уважение молба на Б. Б. Ц., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Д. Т., с която молба се иска разрешение малолетното дете да се разпореди с недвижим имот – апартамент 3.2, находящ се в гр. София, Район „Студентски“, бул. „********, с площ 94,30 кв. м., заедно с 2.07% идеални части от общите части на сградата 2.02% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със

Заповед РД-18-38/10.07.2012 на ИД на АГКК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба, с която същото се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се фактическата обстановка по делото, като се поддържа, че майката на молителката не е трудово ангажирана и единствената възможност да издържа детето и да му осигури нормално бъдеще е като продаде процесния имот. В тази връзка се поддържа, че са предприети действия по продажба на имота чрез сключване на предварителен договор при уговорена продажна цена в размер на 130 000 евро. Излагат се аргументи, че неправилно и необосновано СРС е отхвърлил молбата с мотив, че продажбата на апартамента не е в интерес на детето, тъй като уговорената продажна цена е под средната пазарна за такъв имот. Обръща се внимание, че процесният имот е на шпакловка и замазка, а за привеждането му в търговски вид били необходими значителни парични средства, с които 1 молителката, респективно законният й представител не разполагал. Твърди се, че молителката разполагала и с друг недвижим имот, който също бил на шпакловка и замазка, а именно – апартамент № 20, находящ се в гр. София, район „Студентски“, бул. „********, с площ 94,31 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК. Именно за ремонта на този апартамент - с оглед възможността да бъде отдаван под наем, били необходими парични средства, които можело да се осигурят само чрез продажбата на процесното жилище. Настоява се за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на молбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с частната въззивна жалба приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречие на интереса на детето. Цитираната правна норма урежда разрешителен режим на разпоредителни действия с имуществото на дете и въвежда като критерий неговите интереси. Законът предвижда, че е необходимо даване на разрешение от районния съд в рамките на производство по чл. 530 и сл. ГПК.

В настоящия случай СРС е сезиран с молба от И. Д. Т., като родител и законен представител на малолетното дете Б. Б. Ц., с искане да й бъде разрешено да продаде притежаван от детето недвижим имот, представляващ апартамент 3.2, находящ се в гр. София, район „Студентски“, бул. „********, с площ 94,30 кв. м., заедно с 2.07% идеални части от общите части на сградата 2.02% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със

Заповед РД-18-38/10.07.2012 на ИД на АГКК.

В молбата се поддържа, че Б. Ц. е дъщеря и единствен наследник на Б.Ц., починал на 20.03.2018 г. Поддържа се, че е придобила по наследството апартамент 3.2, находящ се в гр. София, район „Студентски“, бул. „********, с площ 94,30 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД18-38/10.07.2012 на ИД на АГКК, както и апартамент № 20, находящ се в гр.

София, район „Студентски“, бул. „********, с площ 94,31 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди се, че тези имоти са в състояние на шпакловка и замазка, а за ремонта им са необходими значителни средства, с които молителката и майка й не разполагат. Излагат се съображения, че за отглеждането и осигуряването 2 на по-добро бъдеще за детето е необходимо апартамент № 3.2. да се продаде и със средствата от продажбата да се ремонтира апартамент № 20, който да бъде отдаван под наем. В тази връзка се посочва, че на 01.09.2025 г. е сключен предварителен договор за продажба на апартамент № 3.2 при уговорена продажна цена от 130 000 евро, която сума ще бъде преведена по сметка на продавача.

Към молбата е представено заверено копие на удостоверение за раждане на детето, от което се установява, че Б. Ц. е родена на ******** г. с майка И. Д.

Т. и баща Б.Р.Ц..

Представено е удостоверение за наследници, от което се доказва, че Б.Ц. е починал на 20.03.2018 г. като разведен и е оставил за наследник по закон дъщеря си Б. Ц..

От Нот. акт за учредяване на право на строеж № 134, том I-А, рег. № 15681, дело № 115 от 26.09.2017 г. на нотариус Р.Б. се установява, че в полза на Б.Ц. е учредено право на строеж за изграждането на апартамент № 3.2.

Представен е Нот. акт за замяна на недвижими имоти № 136, том I-А, рег. № 15683, дело № 117 от 26.09.2017 г. на същия нотариус, съгласно който Б.Ц. е придобил апартамент № 20, находящ се в гр. София, район „Студентски“, бул. „********

С предварителен договор за покупко-продажба от 01.09.2025 г. Б. Ц., действаща чрез майка си И. Т., се е задължила да продаде на Р.А.С. апартамент 3.2, находящ се в гр. София, район „Студентски“, бул. „********, с площ 94,30 кв. м. срещу продажна цена от 130 000 евро, която да постъпи по банкова сметка на продавача с титуляр Б. Б. Ц..

Представена е разписка от 01.09.2025 г. за платена част от продажната цена по предварителния договор в полза на Б. Ц..

С въззивната частна жалба е представено удостоверение за данъчна оценка от 18.08.2025 г. за апартамент № 3.2, видно от което същата е в размер на 52288,96 евро.

По инициатива на въззивния съд са събрани допълнителни доказателства по реда на чл. 533 ГПК. Представено е Решение № 475230/22.08.2018 г. по гр. д. № 39277/2018 г. на СРС, от което се установява, че Б. Б. Ц. е приела по опис оставеното от Б.Р.Ц. наследство, вкл. право на строеж върху апартамент № 3.2. Постъпило е становище от Дирекция са социално подпомагане – Младост, в което е посочено, че интересите на детето няма да бъдат накърнени, ако съдът разреши продажбата на процесния имот, при условие че продажната цена постъпи по лична банкова сметка на детето.

След анализ на всички доказателства по делото, вкл. становището на АСП, настоящият състав намира, че правилно искането по чл. 130, ал. 3 СК е било оставено без уважение от районния съд. Според въззивния съд разпореждането с процесния имот не е в интерес на детето. На основание чл.

533 ГПК настоящият състав служебно извърши справка в ЕИСС, от която се установява, че с молба вх. № 214894/12.10.2022 г. Б. Б. Ц., чрез майка си и законен представител И. Д. Т., е сезирала СРС за разрешение да се разпореди с 3 търговски обект № 2.1 с площ от 114,40 кв. м. при продажна цена от 85 000 евро, като в молбата са изложени аргументи, че средствата от продажбата са необходими за ремонт на апартамент № 3.1 и апартамент № 3.2 /процесният/, които са на шпакловка и замазка, а е необходимо да се отдават под наем, за да се генерират доходи в полза на детето, тъй като майка му не работи. Съдът е дал разрешение за исканото разпореждане.

С молба вх. № 129163/11.04.2025 г. Б. Б. Ц., чрез майка си и законен представител И. Д. Т., е поискала съдът да й разреши да се разпореди с апартамент 3.1 /за който в предходната молба е твърдяла, че ще се ремонтира/ при продажна цена от 120 000 евро, като в молбата са изложени идентични аргументи, че средствата от продажбата са необходими този път за ремонт на апартамент № 3.2 /процесният/ и апартамент № 20, които са на шпакловка и замазка, а е необходимо да се отдават под наем, за да се генерират доходи в полза на детето, тъй като майка му не работи. Съдът е дал разрешение и за това разпореждане.

С настоящата молба вх. № 320909/02.10.2025 г. е поискано да се разреши разпореждането с апартамент № 3.2, отново с аргументи, че са необходими средства за ремонт на апартамент № 20, който е на шпакловка и замазка, а е необходимо да се отдава под наем, за да се генерират доходи в полза на детето, тъй като майка му не работи.

Предвид всичко гореизложено, въззивният съд е на мнение, че исканото разрешение за продажба не е в интерес на детето, тъй като очевидно се злоупотребява и средствата не отиват за ремонт на съответните имоти, респективно същите не се отдават и под наем, а от 2022 г. молителката, чрез майка си, сезира съда с идентични искания за разрешение за продажба, които биват уважавани. Следва да се посочи, че разпореждането с недвижими имоти на детето и отдаването под наем на такива не е единственият начин за генериране на доходи. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Ето защо преди всичко майката на Б. Б. Ц. следва да работи и да получава парични средства за издръжката на детето си, а не повече от три години да не е трудово ангажирана, както твърди. В случая не са налице твърдения и доказателства за спешна и неотложна необходимост от получаване на парични средства в голям размер за детето Б. Ц., още повече, че два пъти от 2022 г. насам е давано разрешение за разпореждане с недвижими имоти на детето при продажна цена от общо 205 000 евро. Ето защо въззивният съд приема, че продажбата на процесния апартамент 3.2, находящ се в гр. София, Район „Студентски“, бул.

„********, с площ 94,30 кв. м. не е в интерес на детето и не следва да се разрешава.

Предвид гореизложеното се налага извод, че обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

Решението на СГС не подлежи на обжалване – така Определение № 2320 от 8.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1584/2025 г., III г. о., ГК и Определение № 326 от 27.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3711/2024 г., IV г. о., 4

ГК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19379/27.10.2025 по гр. д. № 47920 от 2025 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молба на малолетната Б. Б. Ц., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. Д. Т. с ЕГН: ********** да продаде следния собствен недвижим имот: апартамент 3.2, находящ се в гр. София, Район „Студентски“, бул. „********, с площ 94,30 кв. м., заедно с 2.07% идеални части от общите части на сградата 2.02% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2012 на ИД на АГКК.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ДСП – Младост за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5