Решение № 1787 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1787 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110217171 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Г. Х., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 25- 4332-020229 от 15.08.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя А. Г. Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто лева) лева на основание чл. 183, ал. 5, т.

1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР на същия му се отнемат общо 10 точки.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят поддържа, че при светване на жълтия сигнал на светофарната уредба, кабината на управлявания от него товарен автомобил вече е била навлязла в кръстовището, поради което не е съществувала възможност за безопасно спиране без създаване на опасност за движението. В жалбата се твърди, че водачът е довършил вече започната маневра „ляв завой“ и е освободил кръстовището съобразно правилата за безопасност. Моли се съдът да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят не претендира присъждането на разноски.

1

Наказващият орган, редовно призован не се представлява. Депозира чрез юрк. К. становище, с което моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2025 г. около 14.55 часа в гр. София, жалбоподателят управлявал товарен автомобил, марка „***“, вид ППС, СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ, рег. № **********, като се движил по бул. “Първа Българска армия“ с посока от ул. “Шлосер“ към надлез „Надежда“ и на кръстовището с бул. “Илиенци“ извършил маневра „завиване на ляво“. Актосъставителят Д. и неговият колега Й. и двамата мл. автоконтрольори в ОПП-СДВР видели процесния автомобил. Актосъставителят Д. приел, че водачът е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, поради което му съставил АУАН.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя, както и писмени доказателства- схема на организацията на движението, възражения на жалбоподателя, писмени бележки на административно- наказващия орган, както и официална кореспонденция относно наличието/ липсата на видеозаписи от процесното кръстовище. От приложеното писмо се установява, че самият административно-наказващ орган е извършил проверка относно наличието на видеозаписи от кръстовището, очевидно с оглед необходимостта от обективно изясняване на механизма на твърдяното нарушение. От получения официален отговор /писмо, рег. № 513р- 84097/ 07.08.2025г. на ОДЦ- СДВР/ се установява, че на процесното кръстовище не са налични камери и не съществуват видеозаписи по случая. Следователно по делото липсват каквито и да е обективни технически доказателства относно: момента на подаване на жълтия и червения сигнал светофарната уредба; точната позиция на кабината на товарния автомобил; момента на навлизане в кръстовището; възможността за безопасно спиране.

От показанията на актосъставителя се установява единствено общото твърдение, че автомобилът е преминал на червен сигнал. Свидетелят не 2 конкретизира: на какво разстояние от стоп-линията се е намирал автомобилът при подаване на жълт сигнал; кога точно е настъпила смяната на сигналите; каква е била скоростта на движение; дали е съществувала реална възможност за безопасно спиране; къде точно се е намирала кабината на автомобила към момента на смяната на сигнала. Свидетелят сочи още, че полицейският екип се е намирал приблизително на 30 метра след кръстовището.

От представената схема на организацията на движението се установява, че процесното кръстовище е Т-образно, със специфична организация на левия завой и отделни светофарни секции.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със светлинните сигнали. Същевременно разпоредбата на чл. 31, ал. 7 о т ППЗДвП предвижда изключение, съгласно което водач, който при подаване на жълт сигнал не може да спре без да създаде опасност за движението, следва да продължи движението си и да освободи кръстовището.

Съдът намира за съществено обстоятелството, че още във възражението срещу АУАН, както и в подадената жалба срещу наказателното постановление, жалбоподателят последователно е заявил, че при светване на жълтия сигнал кабината на управлявания от него товарен автомобил вече е била навлязла в кръстовището. Това обстоятелство има пряко значение за съставомерността на деянието. Ако към момента на подаване на жълтия сигнал кабината на автомобила вече се е намирала в кръстовището, водачът не само не е бил длъжен да преустанови движението си чрез рязко спиране, но е следвало да продължи маневрата и да освободи кръстовището съобразно правилата за безопасност на движението. В настоящия случай административнонаказващият орган не е събрал доказателства, които да опровергават това конкретно твърдение на жалбоподателя. Липсват видеозапис, снимков материал, техническа фиксация на момента на смяна на светлинния сигнал, данни относно скоростта на движение и дистанцията до 3 стоп-линията, както и каквито и да е обективни доказателства, позволяващи преценка къде точно се е намирала кабината на товарния автомобил при светване на жълтия сигнал. Съдът намира, че това обстоятелство обективно не би могло да бъде изяснено по несъмнен начин единствено чрез разпит на свидетеля по акта, доколкото същият е колега на актосъставителя, намирал се е в същия полицейски екип и възприятията му произтичат от същата позиция на наблюдение. Дори евентуалното му разпитване не би заместило липсата на обективно техническо доказателство относно точния момент на смяна на светлинния сигнал и точното положение на кабината спрямо границите на кръстовището.

Съдът отчита и спецификата на управляваното товарно МПС, при което спирачният път и инерционните характеристики са съществени обстоятелства при преценката дали е било възможно безопасно спиране. Това е особено относимо при извършване на маневра „ляв завой“ в кръстовище със специфична организация на движението и дъговидна траектория на движение.

При наличие на спор относно момента на навлизане в кръстовището и приложението на изключението по чл. 31, ал. 7 о т ППЗДвП тежестта за доказване е върху административнонаказващия орган. В случая това доказване не е проведено по несъмнен и категоричен начин. По делото остава неизяснен именно решаващият факт- дали водачът е навлязъл в кръстовището при забраняващ червен сигнал, или към момента на подаване на жълтия сигнал кабината на товарния автомобил вече е била навлязла в кръстовището и водачът е довършил започнатата маневра. Това съмнение не може да бъде преодоляно чрез предположения или чрез общи констатации в АУАН и НП.

Съгласно принципа „in dubio pro reo“, приложим и в административнонаказателното производство, неотстраненото съмнение следва да се тълкува в полза на санкционираното лице.

Поради изложеното съдът приема, че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателят не претендира присъждането на разноски, поради което такива не му се дължат.

Предвид изхода на делото не се дължи присъждането на разноски на наказващия орган. В тази връзка претенцията му чрез юрисконсулт К. следва 4 да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С тези мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 25- 4332-020229 от 15.08.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор към СДВРОПП- СДВР, с което на жалбоподателя А. Г. Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто лева) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР на същия му се отнемат общо 10 точки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на наказващият орган чрез гл.юрк.

К. за присъждане на юрискосултско възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5