Решение № 54 от 20.04.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Смолян, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200034 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от “* против Наказателно постановление № 21-*/29.12.2022г. на *, с което на дружеството – жалбоподател, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Излага се още, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи за необоснованост на атакуваното НП. Настоява се за неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, дружеството – жалбоподател – редовно призовано, не изпраща процесуален представител. От представителя на дружеството е постъпила писмена молба, с която се изразява становище за основателност на жалбата.

Ответникът по жалбата - * – гр. * - редовно призован, представлява се от юрисконсулт * *, който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

След постъпило искане от страна на дружеството – жалбоподател по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ до * – гр. Смолян, На 12.09.2022г. по работни места и на 26.09.2022г. – по документи, свидетелите А. Я. - главен инспектор, С. М. - инспектор и И. Ч. - главен инспектор при * - гр. Смолян извършили проверка по спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на жалбоподателя „* – *“ *. В хода на извършената проверка, при запознаване с личното трудово досие на лицето * *ев *, с ЕГН: **********, тримата свидетели установили, че дружеството – жалбоподател е сключило с лицето трудов договор № 019/05.05.2022г., на основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за изпълнение на длъжността „*", код по НКП *, за пълно работно време - 8 часа и уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1650,00 лв. В сключения трудов договор било удостоверено, че * *ев * е постъпил на работа на 06.05.2022г.

На 09.05.2022г. на * *ев * е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. В платежните ведомости за заплати на работодателя са начислени трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2022г. на * *ев *, които са му изплатени. Дължимите осигурителни вноски за месеците май, юни и юли 2022г. на * *ев * са внесени.

В хода на извършената проверка, свидетелите Я., М. и Ч. установили, че към момента на проверката по работни места на 12.09.2022г. * *ев *, на длъжност „*" е с прекратено трудово правоотношение, съгласно Заповед №004/15.07.2022г. За сключения трудов договор № 019/05.05.2022г. с лицето * **, работодателят “* – *“ * не е изпратил в предвидения тридневен срок уведомление до съответната ТД на НАП, в нарушение на чл.62, ал.З от КТ.

При извършена проверка по документи на 26.09.2022г. на жалбоподателя “* – *“ *, в офиса на * - гр. Смолян, било установено, че горепосоченото дружество, в качеството си на работодател, не е изпратило уведомление до съответната Териториална Дирекция на Националната агенция за приходите в тридневен срок от сключването на трудов договор № 019/05.05.2022г. с * *ев *, с ЕГН **********, на длъжност „*". Нарушението е извършено на 10.05.2022г., т.е. първия ден след изтичане на тридневния срок в гр. Смолян и констатирано по документи на 26.09.2022г. в офиса на * гр.

Смолян.

Установените факти и обстоятелства били обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № */26.09.2022г., който бил надлежно връчен на 28.09.2022г. на упълномощеното от работодателя лице – *ка *.

Въз основа на констатациите от извършената проверка по работни места и по документи, свидетелката А. Я. съставила на жалбоподателя “* – *“ * Акт за установяване на административно нарушение № 21-*/07.10.2022г. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите И. Ч. и * * и същият е подписан от тях. Възражения срещу акта са постъпили от страна на жалбоподателя в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В писмените възражения дружеството – жалбподател сочи, че действително поради технически 2 проблем или пропуск е пропуснато да бъде подадено уведомление до НАП. С възраженията се настоява и за приложения на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 29.12.2022г., в кръга на правомощията си, Директор на дирекция „*“ – гр. Смолян, издал атакуваното Наказателно постановление № 21-*/29.12.2022г., с което на дружеството – жалбоподател, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите И. Ч. и А. Я., както и надлежно приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 283 НПК по делото писмени доказателства - ***

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите. Следва да се посочи също, че фактическите установявания в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление по същество не се оспорват от жалбоподателя, чийто основен довод касае неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И. Ч. и А. Я., доколкото същите са последователни, логични и обективни, като в тях свидетелите посочват подробно констатациите по извършената проверка, обстоятелствата, свързани с начина и процедурата по съставянето на АУАН, обстоятелствата по установяване на нарушението, като приетите по делото писмени доказателства допълват показанията на разпитаните по делото свидетели Ч. и Я.. Анализът в съвкупност на посочените доказателства спомага за формирането на еднозначни изводи и затова съдът приема за достоверни показанията на тези свидетели.

Правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосноват отмяна на последното само на това основание.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 416, ал. 1 от КТ. Така посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени от законодателя в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Актосъставителят е спазил срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН.

3

АУАН е бил предявен за запознаване със съдържанието му. Налице е припокрИ.е на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП.

Обжалваното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН орган. Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАН в обжалваното НП. Изрично и в НП и в АУАН е описана приетата от АНО фактическа обстановка, обстоятелствата по извършване на проверката, а също са отразени и доказателствата, удостоверяващи извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "*" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

В настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства, Трудов договор № 019/05.05.2022г. е сключен от страна на жалбоподателя с лицето * * *, с ЕГН: **********, като същият е приел да престира работната си сила при ответното дружество на длъжността „*", с код по НКП *.

Следователно за дружеството – жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е възникнало задължение в тридневен срок от сключването на договора да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП за сключения трудов договор. Договорът е сключен с лицето * * на 05.05.2022г., т.е. дружеството – жалбоподател е следвало най-късно в срок до 09.05.2022г. включително да изпрати процесното уведомление. Това е така, доколкото срокът за подаване на уведомление изтича на 08.05.2022г., който обаче е почивен ден. Т.е. срокът следва да изтече в първия следващ присъствен ден /09.05.2022г./. Жалбоподателят не е депозирал уведомление до ТД на НАП в този срок, поради което съдът приема, че на 10.05.2022г. административното нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ е безспорно извършено.

Имуществената санкция на дружеството-жалбоподател е наложена предвид обективно извършено нарушение разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ.

Субект на задължението по тази норма е работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, какъвто в случая безспорно е жалбоподателят “* – *“ *.

Жалбоподателят в случая е санкциониран обективно /вина не следва да бъде доказвана, тъй като нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна/. “* – *“ * обективно е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ, за което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 414, ал. 3 от КТ.

Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, както и административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до 10 000 4 лв. за виновното длъжностно лице, за всяко отделно нарушение. В случая по отношение на размера на наложеното наказание в НП въззивната инстанция приема, че същото е правилно определено. АНО е съобразил тежестта на извършеното административно нарушение и смекчаващите обстоятелства, доколкото няма данни за други извършени нарушения от същия вид от страна на работодателя, както и обстоятелството, че проверката е инициирана по негово заявление. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е наложил наказание „имуществена санкция“ в минимално предвидения от законодателя размер от 1500 лв.

Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл. 62, ал. 3 от КТ, а съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл. 415в от КТ е специална по отношение на тази по чл. 28 от ЗАНН и поради тази причина дерогира /изключва/ приложението на последната.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за постановяване на санкционния акт при допуснати съществени процесуални нарушения. Това е така доколкото обстоятелството, че АНО е посочил като основание за издаване на НП разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН без да е посочил в обстоятелствената част каква е допуснатата нередовност в акта не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. При извършена цялостна проверка на АУАН и атакуваното НП, съдът не установи пороци при съставянето им. Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че с посочване на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН като едно от основанията за издаване на НП без да е описана допуснатата в акта нередовност, АНО е допуснал процесуално нарушение, същото безспорно не е от категорията на съществените. Това е така, доколкото наказателноправната теория и съдебната практика константно поддържат, че съществено е това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато, би се достигнало до друг правен извод за отговорността на санкционираното лице, което обстоятелство в настоящия случай не е налице.