Определение № 4155 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4155 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002104574 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 804/11.09.2024 година, подадена от А. Г. Д., срещу решение № 677/19.07.2024 година на Окръжен съд Бургас, VІ-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 549/2024 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 42/08.04.2024 година на Районен съд Бургас, Х-ти граждански състав, постановено по гр. д.

№ 5966/2023 година, с което е оставено без уважение молбата на А. Г. Д. за промяна в данните за гражданското й състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно пола от „женски“ на „мъжки“; промяна на ЕГН и промяна на собственото, бащиното и фамилното име от А. Г.

Д. на С. Г. Д..

В подадената от А. Г. Д. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Окръжен съд Бургас е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането й му по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола й от „женски“ на „мъжки“ и съответстващата на това промяна на ЕГН, както и за допускане на промяната на имената й от А. Г. Д. на С. Г. Д. да бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Насрещните страни по касационната жалба не са подали отговор на същата, като 1 не са изразили становище по допустимостта и основателността й.

А. Г. Д. е била уведомена за обжалваното решение на 20.08.2024 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 15 804/11.09.2024 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Бургас е изложил мотиви, че производството пред Районен съд Бургас било образувано по молба на А. Г. Д. с правно основание чл. 73, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Д. твърдяла, че в акта й за раждане била записана като лице от женски пол, което било в съответствие с външните й полови белези, но от ранна детска възраст се чувствала като момче. Когато навлизала в пубертета, тя започнала да мрази тялото си, заради настъпилите в него хормонални и физически промени. На 14 години, казвала на приятелите си, че се възприемала като лице от мъжки пол и те започнали да я наричат С.. На 18 години, А. Г. Д. уведомила семейството си и след множество разговори, брат й приел промяната, но майка й все още не я приемала.

Твърдяла, че от година и половина приемала Testosteron Ormadern без да се била консултирала с еднокринолог. В резултат на това, менструацията й била спряла, гласът й се задълбочил, а тялото и мускулатурата й се променили. Също така заявявала, че несъответствието между външния й вид и имената й създавало проблеми при пътуване в чужбина и при намиране на работа. Твърдяла, че след смяната на пола, ЕГН-то и името, ще се подложи на операция. А. Г. Д. определяла състоянието си като „транссексуалност“, осъзнавала избора си и искала от съда за допусне поисканите промени. Заинтересованата страна [община] не изразявала становище по молбата, както и Районна прокуратура Бургас, която също не изразявала становище.

В хода на първоинстанционното производство било представено удостоверение за раждане, в което А. Г. Д. била записана като лице от женски пол с ЕГН: [ЕГН] и имена А. Г.

Д.. По делото били представени доказателства за извършени от Д. хормонални изследвания, от които било видно, че към 26.06.2019 година нивото на тестостерон в тялото й бил в норма, но към 21.02.2020 година, то било изключително завишено–108.40 nmol/L при референтни стойности между 0,29 и 1,67. С определение № 6341/07.11.2023 година Районен съд Бургас бил допуска събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел и съдебнопсихиатрична експертиза. В нарочна писмена молба, депозирана преди проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на А. Г. Д. заявил, че няма да сочи доказателства. В резултат на това, съдът отменил определението, с което била допусната съдебно-психиатричната експертиза поради невнесен депозит за извършването й. Районен съд Бургас постановил решение № 42/08.01.2024 година, с което отхвърлил искането на Д. като приел, че тя не била доказала твърденията си. Според съда, представените от Д.

2 резултати от лабораторни изследвания не били достатъчни, за да се направел извод, че тя била лице от мъжки пол.

В допълнение към това, първоинстанционният съд посочвал, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвиждало възможност съдът, в производството по реда на глава ІІІ, раздел VІІІ от ЗГР да допусне промяна на данните относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърдял, че бил транссексуален, т. е., дори да се установяло, че твърдяната от молителката промяна в пола била настъпила фактически, съдът не можел да постанови промяна в данните, вписани в акта за раждане относно пола и ЕГН-то по този процесуален ред (ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк. дело № 2/2020 година на ОСГК на ВКС) В резултат на това, първоинстанционният съд отхвърлил и молбата на Д. за промяна на името. Въз основа на тези факти, въззивният съд достигал до правните изводи, въззивната жалба била подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение пораждало неблагоприятни правни последици.

Поради това, въззивната жалба било процесуално допустима, а разгледана по същество, същата била неоснователна. Молбата на А. Г. Д. била с правно основание чл. 73, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8, пр. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗГР, вр. чл. 530 и следващите от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗГР промяната в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършвала по съдебен или административен ред. Според чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 от същия закон актът за раждане съдържал ЕГН за детето-български гражданин, пол и гражданство. В чл. 19, ал. 1 от закона било посочено, че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то било осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагали това.

Възраженията в жалбата на Д. се основавали на решение Я. Т. срещу България, № 41701/16, 6 октомври 2020 година и на ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк. дело № 2/2020 година на ОСГК на ВКС. Въззивният съдебен състав бил запознат с решението на ЕСПЧ, постановено по делото „Я. Т. срещу България“, което поставяло основния въпрос дали Република България, с оглед на свободата на преценка, с която разполагала, била постигнала справедлив баланс между обществения интерес и частния интерес на жалбоподателя да постигне промяна в посочването на пола му в официалните документи.

Преди постановяването на това решение (09.10.2020 година), било образувано тълк. дело № 2/2020 година. на ОСГК на ВКС по въпроса „Допустимо ли е и при какви предпоставки, да бъде допусната юридическа промяна на пола при установено транссексуалност на молителя?“ В хода на делото било направено искане до Конституционния съд на Република България за обяснение на понятието „пол“, възприето от Конституцията и има ли то самостоятелно психологическо и/или социално изражение, различно от биологичното?. С решение № 15/26.10.2021 година, постановено по к. д. № 6/2021 година и обнародвано в ДВ, бр.93/09.11.2021 година Конституционният съд на Република България извършил задължително тълкуване на понятието „пол“ и приел, че 3 същото трябва да се разбира само в биологичния му смисъл. В това решение, Конституционният съд подчертавал, че понятието „пол“, използвано в КРБ не се свеждало до това да се признае или отрече правото на лицето да се самоопредели полово по един или по друг начин, тъй като съдът не поставял под съмнение правото на човека да се чувства, да живее и да се изявява социално според половата си идентичност, т. е. според усещането си за мъж или жена. Понятието „пол“, използвано в Конституцията се свързвало единствено до задължението на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния. В този смисъл КС отбелязвал, че въпросът, поставен пред него за тълкуване на понятието „пол“ не бил свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняването на понятието в контекста на релевантната конституционна уредба, т. е. уредбата на брака и семейството, тълкувана според духа и принципите на Конституцията и утвърдените ценностни разбирания в българското общество.

С ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк. д. № 2/2020 година на ОСГК на ВКС се приемало, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвиждало възможност съдът да допуснел в производството по реда на глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърдял, че е транссексуален. В мотивите на тълкувателното решение, съдът анализирал решенията на ЕСПЧ по делото Я. Т. срещу България, № 41701/16, 6 октомври 2020 година, П. Х. срещу България, № 46509/20, 27 септември 2022 г .и Christine Goodwin v. The United Kingdom, № 28957/95, 11 юли 2002 година, според които при определянето на положително или отрицателно задължение на държавата по чл. 8 от Конвенцията трябвало да се вземе правилният баланс между общия интерес и интересите на отделния човек т. е. трябвало да се докаже наличието на конкретни и съществени затруднения или увреждания на обществения интерес, които биха могли да произтекат от каквато и да било промяна в статуса на транссексуалните хора. ОСГК на ВКС отчитал обстоятелството, че нарушението на чл. 8 от КЗПЧОС, което ЕСПЧ констатирал в решенията по дело Я. Т. срещу България, № 41701/16, 6 октомври 2020 година и П. Х. срещу България, № 46509/20, 27 септември 2022 година се състояло в това, че националният съд не бил обосновал със солидни причини от обществен интерес отказа си да приведе данните от гражданските регистри в съответствие със статуса на молителя. Освен това ЕСПЧ бил констатирал разнородната практика на съдилищата в България, което, в съвкупност с липсата на мотиви за отказа, било поставило молителя в тревожна ситуация за неоправдан и непрекъснат период от време. ОСГК на ВКС приемал, че разнородната практика на съдилищата щяла да се преодолее с постановяване на тълкувателното решение. Относно първия аргумент, ОСГК приемал, че бил налице надделяващ обществен интерес над интереса на транссексуалните молители да бъде допусната промяна на пола им в регистрите за гражданско състояние, което следвало от мотивите към решение № 15/26.10.2021 година по к. д. № 6/2021 година.

Според тези мотиви, ценностните разбирания на обществото, формирани от 4 религията и морала, се характеризирали със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал.