Определение № 2797 от 21.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2797 гр. София, 21.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Д. П. като разгледа докладваното от П. Д. П. Частно наказателно дело № 20221110209897 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Д. като разгледа докладваното от съдията ЧД № 9897 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

Образувано е по жалба на Б. Р. К. срещу Постановление от 19.06.2022 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15006/2022 г. по описа на 04 РУСДВР, пр.пр. № 33786/2021 г. по описа на СРП.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на Постановлението, с посочване на конкретни нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност му.

Изложена е хронология на събитията, в която жалбоподателят разказва за взаимоотношенията си със свидетеля Т. И.. Споделя, че е предприел действия по имуществено разпореждане в нейна полза, тъй като е страдала от онкологично заболяване.

Навеждат се доводи, че не са събрани всички възможни доказателства, а представителят на СРП е тълкувал превратно събрания доказателствен материал. Сочи, че прокурорският акт е немотивиран, а така възприетата фактическа обстановка е противоречива и неизяснена.

Излагат се правни аргументи относно осъществен състав на престъпление по смисъла на чл.

209, ал. 1 от НК, поради въвеждането му в заблуждение, което го е мотивирало да извърши множество актове на имуществено разпореждане в полза на Т. И.. Моли постановлението на прокурора да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК и от активно легитимирано да го обжалва лице, доколкото жалбоподателят Б. К. има качеството на пострадало от престъпление лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, 1 жалбата е основателна, защото атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно.

Наказателното производство по досъдебно производство № 15006/2022 г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. № 33786/2021 г. по описа на СРП е образувано за престъпление срещу неизвестен извършител, за това, че за времето от неустановена дата през пролетта на 2021 г. до 10.09.2021 г., в гр. София, с цел да се набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у Б. Р. К., в резултат на което му е причинена имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С постановление от 19.06.2022 г. на СРП е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е приел следната фактическа обстановка:

На неустановена дата през пролетта на 2021 г., докато бил в казино в гр. София, свидетелят Б. Р. К. се запознал със свидетелката Т. В. И.. В продължение на няколко месеца в периода от месец април до месец септември 2021 г., двамата започнали да се срещат, като обикновено срещите си провеждали в заведение „Корнер“ или пицария „Мистър Пица“, намиращи се в ж.к. Лозенец, гр. София. Постепенно свидетелите Б. К. и Т. И. се сближили и между тях се породили интимни отношения.

В процеса на това общуване по време на срещите помежду им в периода от неустановена дата през месец април 2021 г. до 06.09.2021 г., св. Б. К. предоставил на св. Т.

И. парични средства в общ размер на 27 400 лева, за да може същата да покрива свои лични нужди, в т.ч. маникюр и фризьорски услуги, за закупуване на лекарства и заплащане на различни изследвания, за да капарира насрочена пластична операция на носа си, както и за да погасява свои задължения по договори за мобилни услуги, заем и договор за лизинг.

Отделно от това, св. Б. К. предоставил на св. И. и средства за закупуване на нов мобилен телефон. Сумите в размер между 50 и 4 500 лева, свидетелят К. предавал лично на свидетелката И., без присъствието на други лица и без съставяне на документи, удостоверяващи факта и основанието за предаването им. На два пъти - на 22.06.2021 г. и 24.06.2021 г., свидетелят К. оставил суми в размер на по 300 лева всяка на продавачи в магазинчета, намиращи се в близост до заведение „Корнер“, от където свидетелката И. следвало да ги вземе впоследсвие. Самите парични средства св. Б. К. имал налични във вид на спестявания, като включително поискал заем, за да удовлетвори нуждите на приятелката си.

Отделно от горното, посредством парични преводи чрез „Изипей“ и по банков път, в периода от 22.05.2021 г. до 02.09.2021 г., св. К. превел по банковата сметка на на свидетелката И. с IBAN BG41UNCR70001522737827, парични средства в общ размер на 50 190 лева, посочвайки „захранване“ като основание за преводите.

В един от разговорите им, през м. септември 2021 г., Т. И. споделила със св. К., че й предстои пътуване до Доха. Усъмнен в искреността на думите й, свидетелят К. взел решение да последва автомобила, управляван от свидетелката И., като за това помолил свой приятел свидетеля А. Н. К., да му помогне. С автомобила на свидетеля Кисьов двамата проследили движението на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“, управляван от Т. И., до жилищна сграда в ж.к. Борово в гр. София, където свидетелката И. се срещнала с неустановен по делото мъж. След като двамата се качили в колата на св. Т. И. и потеглили към ж.к. Гео Милев, където в близост до Посолството на Република Румъния свидетелката И. се срещнала с други неустановени по делото мъже. Докато пътували, св. Б. К. ѝ изпратил съобщение, на което тя отговорила, че вземала сестра си и заедно с нея тръгват за Истанбул, от където следвало да се качи на самолет за ОАЕ. След известно време, докато в 2 действителност свидетелката И. се намирала в ж.к. Гео Милев, гр. София, св. Б. К. отново й изпратил съобщение като я попитал къде се намира, на което тя отговорила, че е достигнала до българо-турската граница. Св. А. Кисьов заявил на св. К., че няма да обикаля повече и върнал свидетеля К. до дома му.

На 10.09.2021 г., св. К. и св.И. се срещнали пред заведение „Корнер“, и Т. И. заявила на Б. К., че й трябват средства, за да заплати операцията на носа си, при което той ѝ казал, че не може да й дава повече пари. Заявил ѝ също подозренията си, че тя излиза с друг мъж.

В резултат на това св. И. започнала да крещи, да бута и удря по тялото Б. К.,изричала и обидни думи, като включително заявила, че св. К. дължи тези пари на хора, които знаели къде живее. След това Т. И. се качила в колата си и потеглила в неустановена посока, а свидетелят К. телефонирал на свой приятел, за да го закара до полицейското управление, където да подаде жалба с/у Т. И.. Видно от приложената по делото справка, на 10.09.2021 г. в 04 РУ-СДВР било регистрирано подадено от Б. Р. К. заявление за заплахи от негова позната пред заведение „Корнер“. На 03.12.2021 г. материалите по образуваната преписка № 228000-11058/2021 г. по описа на 04 РУ-СДВР били изпратени в СРП по компетентност.

На 30.09.2021 г. св. Бсер К. получил съобщение от св. И. да се срещнат като на проведената среща последната отново потърсила парични средства от него, но той ѝ отказал и двамата се разделили.

За да прекрати наказателното производство, представителят на СРП е приел, че по ДП са извършени всички възможни и необходими следствени действия за разкриване на обективната истина и резултатите от тези действия не позволяват да се направи обоснован и категоричен извод за извършено престъпление от общ характер, нито за виновността на конкретно лице. В своя доказателствен анализ държавното обвинение изтъква безспорно установените факти, относно възникналите отношения на близост между свидетеля К. и свидетеля И., но в заключение се посочва, че не е изводимо, какви са били договорките между двете лица, относно предоставените парични средства. Сочи се, че при сключването на договор за заем, винаги има риск, паричната сума да не бъде получена обратно, поради което и се навеждат доводи, че взаимоотношенията между двете лица следва да бъдат разрешени по гражданскоправен ред, тъй като не е установено свидетелят К. да е бил заблуден. С тези мотиви, прокурор при СРП е прекратил образуваното наказателно производство, по което няма привлечени като обвиняеми лица.

В хода на разследването са разпитани свидетелите Б. Р. К. (л.3-5, том II от ДП), Т. В.

И. (л.8, л.12, л.14, том II от ДП), В. В. И. (л.11, том II от ДП), проведена очна ставка (л.13, том II от ДП), В. Я. К. (л.15, том II от ДП), А. Н. К. (л.16, том II от ДП).

Както и писмените доказателства и доказателствени средства електронна комуникация (л.6-166, том I от ДП), разписка за паричен превод/вносна бележка (л.167-187, том I от ДП), справка UniCredit Bulbank (л.189-196, том I от ДП), справка НЗОК (л.204, том I от ДП и л.19, том II от ДП), справка за пътуване на лице – български гражданин (л.20, том II от ДП), справка за банкови и платежни сметки (л.21-22, том II от ДП), справка за банкови извлечения (л.29-42, том II от ДП).

Съдът намира, че фактическите и правни изводи на прокурора за липса на осъществено престъпление са направени при неизяснена в необходимата пълнота фактическа обстановка и без да са били изчерпани доказателствените възможности по делото. Същевременно съдът установи, че постановлението е неправилно, тъй като, от една 3 страна, е игнорирано значението на част от наличните доказателства, а от друга – е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 1 НПК, доколкото не са извършени всички действия за разкриване на обективната истина.

С оглед пълнота на разследването е необходимо да бъдат анализирани в цялост взаимоотношения между св. К. и св. И., като се разграничи финансовата взаимопомощ между от страна на св. Киров и възползването от създадените отношения на доверие, като предпоставка за въвеждането му в заблуждение. В Постановлението е е разгледана единствено възможността за предоставяне на заем от страна на К. спрямо И., без да е обсъдено дали част от паричните средства не се предоставени с дарствени намерения.

На следващо място, като обсъди естеството на събраните доказателства и въпросите, които са били предмет на изясняване, съдът констатира, че на този етап на разследването по делото не са установени всестранно и в пълнота фактите, които формират цялостната причинно-следствена връзка, довела до имущественото разпореждане на свидетеля К. в полза на свидетеля И.. Това е недостатък на проведеното разследване, който еднозначно го определя като непълно и негодно да постигне законоустановените си цели, а именно – да изясни въпроса дали е извършено престъпление и ако да – кой е неговият извършител.

Макар и фактологията, възприета от прокурора по отношение на поведението на свидетеля И., да е обоснована, то тя не е изчерпателна. Не са обсъдени и не са подложени на обстойно изследване, наличните обстоятелства относно дали И. е страдала от онкологично заболяване или друго медицинско такова, което е подлежало на скъпо финансово лечение, за което св. Т. И. не е имала възможността да заплати. След изясняване на така посочените обстоятелства би могло да бъде преценено дали св. Б. К. е въведен в заблуждение, от конкретно лице, за конкретни факти, които са го мотивирали да се разпореди със свое имуществено, във вреда на себе си или на друго лице.

Видно е, че са положени безуспешни усилия да бъдат установени свидетели на отношенията между св. Т.И. и Б. К.. Същевременно обаче по делото, видно от съдържанието на приложената електронна комуникация са назовават лица, които не са разпитани, а от показанията на същите могат да бъдат изведени, относими към предмета на доказване факти. На първо място в разговорите със св. Б. К., св. Т. И. споменава своята майка, като нееднократно посочва, че именно тя е заплатила първоначалната сума за лечението й (л.21 и л. 27, Том I от ДП). Допълва, че майка й не одобрява провеждането на лечението, но й е предоставила първоначалната сума от 3500 евро, за да го започне. Житейско логично е, в качеството си на родител, майката на свидетеля Т. И. да бъде разпитана, за да се установи дали е запозната със здравословното състояние на дъщеря си, за отношенията й със св. К., както и за престоя й във Франция. Така събраните свидетелски показания, следва да бъдат и съпоставени с разпечатката от движението по банковата сметка на св. Т. И., от която е видно, че липсват постъпления в посочения размер.