Решение № 263501 от 31.05.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 31.05.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка С.

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка

Костадинова-

Младенова при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 7329 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 01.03.2020 год., постановено по гр.дело №70766/2018 год. по описа на СРС, ГО, 31 състав, е признато за установено на по отношение на Р.Р.И., ЕГН **********, че Б.А.С., ЕГН ********** е собсственик на основание придобивна давност на имот, заснет през 1995г. с пл. № 543, нанесен на кадастрален лист с № Б-9-5-Б от подробен кадастрален план на село Негован, с площ 720 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Негонав, община Столична, район Искър, целия с площ 684 кв.м. по скица, а по документ за собственост - 720 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за застрояване, стар идентификационен номер – няма, с номер по предходен план 543, квартал 46, парцел II, при съседи , поземлени имоти с идентификатор ***;

***; ***; ***, заедно с построената в това дворно място промишлена сграда на един етаж с номер по идентификатор *** с площ 65 кв.м., като осъжда на основаие чл. 108 ЗС Р.Р.И. да предаде на Б.А.С. владението на процесния имот. С посоченото решение ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 1550 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Р.Р.И., действащ чрез процесуалния си представител адв. С.Б..

Жалбоподателите поддържат, че изводът на първоинстанционния съд, че от 23.09.1994г. следва да се зачете изтеклия в полза на ищцата десетгодишен давностен срок и тя е станала собственик на процесния имот по силата на придобивна давност в нейна полза e неправилен. Твърди, че въззивникът е собственик на процесния имот, като неговите праводатели са придобили на 04.08.1995г. и са го владели до продажбата на 19.12.2016г. Въззивникът твърди, че е влязъл във владение на имота веднага след закупуването му. Сочи, че по делото са представени доказателства, че родителите на ищцата също са имали претенции към процесния имот и са водили дела с неговите праводатели. Поради изложеното излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и моли за неговото отменяне като неправилно и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция на ищцата като неоснователна. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Б.А.С., действаща чрез процесуалния си представител адв. Е.Д.от

САК счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Твърдяното придобивно основание било едно – давност, като същото било посочено в общата разпоредба на чл. 77 ЗС. Доказано било по делото, че ищцата е упражнявала явно и необезпокоявано владение върху имота, считано от 1990г. до момента, в който ответникът й го е отнел. В този смисъл били и показанията на разпитаните в хода на делото свидетели, в това число и тези, поискани от ответната страна. Твърди, че е неоснователен довода на въззивника, че по отношение на процесния имот имало влезли с сила съдебни актове между членове на нейното семейство и това на ответника. Сочи, че тези решения не я обвързват и тя се позова на придобивна давност върху имота на собствено основание – упражнявано лично от нея на давностно владение върху имота повече от десет години.С оглед на изложеното моли за оставяне въззивната жалба без уважение като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предмет на спора е имот с административен адрес с. Негован, район Нови Искър, ул. „*******-а, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Негован, целият с площ 684 кв.м. , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване с номер по предходен план 543, квартал 48, парцел ІІ, при съседни поземлени имоти с идентификатори:

***; ***; *** и ***. заедно с построената в това дворно място промишлена сграда на един етаж с номер по идентификатор *** с площ 65 кв.м.

По делото се установява, че от 01.08.1990г. ищцата Б.А.С. е настанена от работодателя си, при когото работила на длъжност „чистачка“ - „Ферма

Негован“ част от ТКСЗ „Акад Дончо Костов“ в жилище, съседно на процесния имот. Ищцата продължава да живее там след преустановяване съществуването на кооперацията. По същото време започва да отглежда животни за стопански цели в процсния имот, представляващ стопански двор с кантар и магазин намиращ се в съседство на предоставеното й жилище,.От сбраните гласни доказателства се установи, че през

2000г.-2001г. Ищцата започва да извършва и по-сериозни промени в недвижимия имот и прилежащите сгради, като подменя вратата, изгражда допълнителни помещения за животните, излива бетон около тях и прави пътека с плочки, бетон и арматура.

По делото са представени доказателства, че ищцата инициирала и процедура по снабдяване на имота и сградата с административен адрес. Видно от представеното удостоверение от СДВР, отдел „Български документи за самоличност“ се установява, че към 21.09.2018г. в Националния автоматизран информационен фонд - „Национален регистър на българските лични документ ищцата има регистрирани данни за постоянни адреси по издавани лични карти, както следва - издадена лична карта на 15.02.2002г. и 06.03.2012г. с вписан постоянен адрес ***.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5, том III, рег. № 30768, дело № 404 от 2016г. се установява, че на 19.12.2016г. ответникът Р.Р.И. е придобил правото на собственост чрез договор за покупко-продажба върху следния недвижим имот: поземлен имот с номер по идентификатор ***, находящ се в с. Негова, район Нови Искър, с площ от

684 кв.м. по скица, а по документ за собственост от 720 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, стар идентификатор няма, с номер по предходен план 543, квартал 46, парцел II, заедно с построената върху това място промишлена сграда на един етаж с номер по идентификатор ***, с площ от 65 кв.м., ведно със съответните общи части. на 19.12.2016г.

Праводателите на ответника – Г.Б.Х., М.Ц.Д.-Х.; Д.Г.В.и М.П.В.са се легитимирали като собственици с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том L., дело № 14346/1995г. от 04.08.1995г. По силата на този договор за покупко-продажба те са купили следния недвижим имот- кантар и магазин без посочена квадратура според легитимиращия документ с прилежащите им общи части от комуникационната система на обект „Ферма Негован.“ и прилежащата им земя, съставляваща имот, заснет през 1995г., с пл. № 543 и нанесен в кадастрален лист № Б-9-5-Б от неодобрен кадастрален план на с. Негован /преди парцел II- втори от парцеларния план на Ф Н./ в размер на 720 кв.м., с граници – изток- земеделска земя, запад- улица без излаз, север - земеделска земя, юг- шосе, съгласно парцеларния план на Ферма в с. Негован. Техни праводатели са М.Б.С., Д.Д.С., В.Л.М.и М.А.М.. Те са се легитимирали като собственици с Протокол №75 от 09.09.1994г. за провеждане на публичен търг и

Договор № 105 от 22.09.1994г. за покупко-продажба на недвижим имот по реда на наредбата за търговете, придружен с приемо-предавателен протокол от 22.09.1994г.

По делото е представено удостоверение

ГИС София с изх. № 94-00-354 от 13.02.2017г. се установява, че за поземлен имот с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-16/23.01.2012г. на изп. директор на АГКК, попадащ в кв. 46 по плана на м. „с.

Негован“, заедно с построената в него промишлена сграда, отразена с идентификатор *** е определен следният адрес- с. Негован, ул. *******.

Представено е удостоверение за строеж № 69 /12.07.2017г., издадено от главния архитект на СО район нови Искър, с което е разрешено на отмветника Р.Р.И. строеж на прогледна ограда по улична регулация в поземлен имот с идентификатор ***, кв. № 46, м .с. Негован, район Нови Искър с административен адрес с. Негован, ул. *******. Представен е и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 10.08.2018г.

По делото е представен и Протокол за трасиране и означаване на граничните точки на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Негован, район Нови Искър. От него се установява, че на 20.05.2017г. в. с. Негован, по молба на ответника Р.Р.И. е извършено трасиране ни означаване на гранични точки на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Негован.

По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, водени и от двете страни. От показанията на свидетеля Р.Й.Р., който твърди, че опознава ищцата и имота от 1994г. се установява, че същата го ползва от 1994 г. Процесният имот бил съседен на този, в който тя живеела, представлявал бивша стопанска постройка на ТКЗС и имало кантар отпред. В една част от него отглеждала животни, а в другата съхранявала сено и други храни за тяхното отглеждане. През 199г. свидетелят помогнал на ищцата за изграждане на бетонна площадка върху имота и за допълнителна постройка за овце и кози, които отглеждала. От 1994г. до годината, предхождаща съдебното производство не е виждал и чувал някой да оспорва собствеността на ищцата по отношение на процесния имот.

В показанията си свидетелят А.В.П.също твърди, че от деветдесетте години ищцата отглежда животни в процесния имот със стопанска цел, отглеждала няколко крави и други животни. Свидетелката е купувала от нея мляко и сирене, като последно е ходила в имота през есента на

2018г., когато разбрала, че има спорове за имота между страните по делото.

Процесният имот бил в края на селото в съседство до гробищата, с площ от 600-700 кв. м. пред кантара. Ищцата постоянно извършвала подобрения в имота.

През 1993-94г. разширила пространството за животните, като съборила будка, намираща се до кантара. През 2003-2004г. изляла бетонови настилки, изградила ограда. Свидетелката разказва, че откакто знае имота и той се ползвал само от ищцата, като не е виждала или чувала да има проблеми относно собствеността му в това число и с роднини на ищцата до есента на 2018г.

Свидетелят А.А.Й., заварен брат на ищцата твърди, че живее в жилищната част на имота от 1996-97г. Проблемите с ответника били от 10.08.2018г., когато ответникът, който бил местният гумаджия дошъл и изградил процесния имот.

Свидетелят описва имота като парцел с вход откъм ул. Васил Левски с кантар, до него порта и залепени за него селскостопански постройки, строени от ищцата около 2000 г. Ищцата е изградила дървена постройка за свинарник, гараж, оформила е бетонна пътека място за паркиране. През цялото време ищцата сама е ползвала имота, останалите членове на семейството й са и помагали с физическа работа по изграждане на някой постройки. Владението й е прекъснато от ответника на 10.08.2018г. В този период ищцата не била в страната. Ответникът дошъл с кмета на селото и с архитект, за да загради имота.

Претенциите за имота от страна на ответника започнали от 2017г., но физически прекъснал владението на ищцата през август 2018г.

Според показанията на свидетеля П.Г., познаващ страните от десет години, ищцата живее в жилищна сграда, до която има дворно място без инфраструктура, в което отглеждала животни. Според свидетеля от десетина години ищцата отглежда животни в този имот. Ответникът е купил имота с цел изграждане на търговски обект и започнал строителство след издаване на разрешението за строеж. Когато ответникът започнал строеж ищцата и семейството й твърдели, че имотът е нейн.