Определение № 649 от 13.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. Варна, 13.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова като разгледа докладваното от Албена Славова Частно наказателно дело № 20263110201082 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производство по делото е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба, депозирана от Т. И. В. срещу постановление на Районна прокуратура – Варна от 03.12.2025 г., за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 18460/2025 г. по описа на ВРП, потвърдено с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна от 12.01.2026 г. по пр.пр. № 7201/2025 г. по описа на ВОП.

С цитираното постановление на ВРП e обективиран изводът, че събраните в хода на проверката данни не обосновават извод за извършено противозаконно отнемане на процесния мобилен телефон, а от същите се установява доброволно предаване на фактическата власт върху последния. Прокурорът приема, че предвид противоречивите твърдения на двете страни по възникналите отношения с предмет – мобилния апарат, е невъзможно да се установи по безспорен начин съдържанието на съглашението помежду им, с оглед на което не са налице достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК за образуване на досъдебно производство.

В постановлението на ВОП от 05.12.2025 г. представителят на горестоящата прокурорска институция е формирал извод, че направеният от прокурор при ВРП, правен извод за липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер е правилен, доколкото не се установяват извършени действия, които за сочат на осъществени престъпни състави на измама респ. обсебване.

Недоволен от двата акта е останал жалбоподателят В., който твърди, че е пенсионер, по болест, няма достатъчно доходи, за да изплаща мобилен телефон, съотв. преди закупуването на мобилния апарат и предаването му на А. М. е бил въведен в заблуждение от същата, че тя ще поеме ангажимента за заплащане на вноските във връзка с придобиването на телефона. Претендира връщането на мобилния апарат, съотв. изземването му от М., като сочи, че не е извършвал дарение в нейна полза.

Намира, че М. е осъществила престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, като иска постановлението на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство да бъде отменено и преписката да се върне за извършване на допълнителна проверка респ. да 1 се разпореди образуване на наказателно производство по случая.

Като взе предвид материалите по делото, съдът намира, че жалбата срещу прокурорското постановление е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес.

Въпреки първоначалното депозиране на жалбата до Апелативна прокуратура – Варна, с оглед депозираната молба с вх. № 25635/20.03.2026 г. въззивникът е отстранил нередовността на жалбата, уточнявайки, че инициира със същата извършване на съдебен контрол.

По отношение срочността на жалбата, съдът констатира, че видно от приложеното към материалите по делото копие на известие за доставяне, препис от постановлението на ВОП от 05.12.2025 г. е връчено на Т. В. на 19.01.2026., докато видно от отбелязването върху жалбата, същата е подадена на 25.02.2026 г. чрез Районна прокуратура – Варна. В случая обаче, съдът намира, че при връчването на постановлението на ВОП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото е ограничено правото на защита М., доколкото в същото не е указан срокът, в рамките на който може да се инициира съдебен контрол по отношение на акта и органът, пред който може да стори това. Поради изложеното и съгласно трайната съдебна практика за отстраняване на допуснатото в този смисъл процесуално нарушение, следва да се приеме, че подадената жалба е в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване и следва да бъде разгледана по същество.

Като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорските преписки на ВРП и ВОП, цитирани по-горе, и след като провери изцяло законосъобразността и правилността на постановление на Районна прокуратура – Варна от 03.12.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 18460/2025 г. по описа на ВРП, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура - Варна от 12.01.2026 г. по пр.пр. № 7201/2025 г. по описа на ВОП, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

При упражняването на съдебен контрол по чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора от районна прокуратура, когато то е потвърдено от прокурор от по-горна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК, като именно прокурорският акт, постановен от РП-Варна, а не актът с който същият е потвърден от ОП-Варна, подлежи на съдебен контрол. При произнасянето си, съдът се води от постановлението на ВРП и коментираните в него престъпления. Когато отказът касае престъпления, които не са измежду визираните в чл. 213, ал. 4 от НПК, жалбата се оставя без разглеждане.

От материалите по преписката могат да бъдат извлечени следните фактически данни:

Пр.пр. № 18460/2025 г. по описа на ВРП е образувана въз основа на постъпила жалба от Т. И. В., живущ в с. ****, общ ****, в която сочи, че през мес.април 2025 г. е сключил договор за закупуване на телефон на разсрочено плащане, като е предоставил апарата на своя позната – А. М., с уговорката същата да заплаща дължимите месечни вноски.

В хода на проверката в снетите сведения от В. същият уточнява, че мобилният телефон е закупен от магазин „****“ в гр. Варна за сумата от 2600 лева, като при закупуването същият е бил придружаван от А. М.. Сочи, че месечните вноски 2 дължими по договора за закупуване на телефона са в размер на 166 лева, за които е разбрал, че не са заплащани след като получил съответно уведомление в този смисъл.

Излага твърдения, че М. е отказала да му върне апарата, след като същият го е поискал. Разяснява, че М. работи на ****, преди разклона за с. ****.

При извършване на проверката са снети сведения от А. М., която заявява, че работи на пътя за с. **** от около 20 години, като през 2024 г. се е запознала с Т. В., който редовно търсел контакти с нея. Твърди, че впоследствие В. й заявил, че е влюбен в нея, казал й, че ще й купи мобилен телефон като подарък, като през мес. април 2025 г. я завел в магазин **** в гр. Варна, където купил избран от нея мобилен апарат, който й предоставил с изявлението, че й го подарява. Сочи, че впоследствие отношенията й с В. се влошили, тъй като същият станал много „нахален“ и тя го отблъснала и преустановила контакти с него.

Като взе предвид събрания в хода на проверката по случая материал, съдът намира, че оспорваното постановление на ВРП е правилно, а жалбата е неоснователна по следните съображения:

От анализа на събраните в хода на проверката сведения е видно, че жалбоподателят Т. В. и лицето А. М. са в отношения на познанство, като през мес. април 2025 г. същият е закупил от магазин „****“ в гр. Варна мобилен апарат, чрез финансиране от кредитна институция, след което предал фактическата власт по отношение на същия на лицето А. М..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не са налице предпоставки за образуване на досъдебно производство, доколкото не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер съотв. не могат да се съберат такива въз основа на извършване на конкретни оперативни действия, респ. процесуално-следствени такива.

Изявленията на свид. В. съдържащи се в депозираните от същия сведения не се характеризират с необходимата обективност и безпристрастност, за да се кредитират като източник на надеждна информация относно съглашението му с М., доколкото същият е заинтересовано лице.

Дори да се приемат за обективни твърденията на жалбоподателя, че преди закупуване на мобилния апарат М. е обещала да заплаща дължимите месечни вноски по договора за кредит, сключен от В. за закупуване на стоката, без същата да е имала намерение да се ангажира с това плащане, поведението й не сочи извършване на деяние, субсумиращо състава на престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. Това е така доколкото, за да е осъществен съставът на измамата, съдържащ се в цитираната норма, е необходимо деецът да въведе в заблуждение пострадалия, като въздейства в съзнанието му по начин, вследствие на който възникнат неверни представи относно основанието или условията на конкретното действие на разпореждане, което извършва.

В случая сочените от В. неверни представи, че М. ще извършва плащането на кредитните вноски, са странични за договора за кредит, тъй като не касаят неговото съдържание, поради което същите не се обхващат от изпълнителното деяние на осъществени измамливи действия, които са в причинна връзка с извършеното от жалбоподателя имуществено разпореждане, проявено в сключване на този договор.

С оглед изложените вече аргументи за заинтересоваността на жалбоподателя и отсъствието на обективни източници на информация за действителните отношения между страните, отсъстват и достатъчно данни за осъществен състав на обсебване по смисъла на чл. 206 ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на цитирания престъпен 3 състав предполага присвояване на движима вещ, фактическата власт върху която деецът е придобил с оглед конкретно правно основание, което предполага надлежно връщане на същата след отпадане на това основание. По преписката не са събрани и е невъзможно да бъдат събрани данни, че конкретното правно основание, с оглед на което М. е получила владението върху процесния апарат предполага връщане на същия вкл. след отправена от жалбоподателя покана, доколкото последният не сочи предоставянето му в заем респ. предаването му въз основа на друго съглашение, предполагащо връщане на вещта. Същевременно, на изложената от В. версия в подадения до прокуратурата сигнал по случая, се противопоставя поддържаната от М. такава, че телефонът й е бил подарен от В., с оглед поддържаните между двамата близки отношения, като за характера на отношенията може да се съди и от съдържанието на самия сигнал, предвид описаното в същия поведение на гласувано от жалбоподателя доверие и демонстрирана нагласа за съдействие и оказване на помощ по отношение на М..

Предвид изложените по-горе доводи за отсъствието на събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, съдът споделя изложените от представителя на ВРП аргументи, че се касае за граждански правоотношения между жалбоподателя и лицето, срещу което същият е инициирал образуването на прокурорската проверка, като именно по гражданскоправен ред същият би могъл да защити имуществените си права, в случай, че същите са нарушени вследствие на неизпълнение на конкретно съглашение с М., респ. неоснователно обогатяване на същата.

Поради изложените аргументи, съдът намира, че оспорваното постановление на Районна прокуратура – Варна от 03.12.2025 г., за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 18460/2025 г. по описа на ВРП, потвърдено с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна от 12.01.2026 г. по пр.пр. № 7201/2025 г. по описа на ВОП, е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Варна от 03.12.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 18460/2025 г. по описа на ВРП, потвърдено с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна от 12.01.2026 г. по пр.пр. № 7201/2025 г. по описа на ВОП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя.

ПРЕПИС от определението, ведно с материалите по № 18460/2025 г. да се изпратят на ВРП.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4