Решение № 19526 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19526 гр. ***, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110147088 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ***, с която е предявен срещу ответника *** осъдителен иск за заплащане на сумата от 20621,80 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на л.а.

„***“ с рег. № ***, при ПТП, настъпило на 30.01.2021г. на ***“, в района на 8+000 км, посока гр. **, вследствие на свличане на скална маса, която ударила автомобила, което свличане е в резултат на неизпълнение на задължението за управлението и поддържането на пътния участък, включително пътните съоръжения, за които отговаря ответникът.

Ищецът „**** твърди, че на 30.01.2021 г. на ***“, в района на 8 км посока гр. **, лек автомобил „***“, рег. № ***, попаднал под свлачище на скална маса, като вследствие на това по автомобила били нанесени вреди. Поддържа, че към момента на ПТП-то за автомобила била налице валидно сключена застраховка „***“, обективирана в застрахователна полица № Е20600009012. Навежда доводи, че за ПТП-то бил съставен протокол от органите на МВР. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка („щета“) № 2103003025, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 20 596,80 лева, а освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че с оглед нормативната уредба ответникът носел отговорност за участъка, където бил настъпил инцидентът. Навежда доводи, че е поканил ответника да заплати дължимото регресно вземане, но сумата не била изплатена. Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната сума от 20621,80 лв., включващо платеното застрахователно обезщетение в хипотезата на „тотална щета“ в размер на 20596,80 лв. и ликвидационните разноски по щетата в размер на 25 лв.

Претендира законна лихва от подаване на исковата молба – 31.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника ***, с който претенциите се оспорват по основание и размер. Ответникът счита, че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив. В него липсвали пълно и ясно удостоверяване на мястото и обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП-то, както и на настъпилите щети. Поддържа, че протоколът бил изготвен на 31.01.2021 г., а ПТП-то било станало в 30.01.2021 г., поради което мястото не било посетено от служители на МВР, а освен това не били изготвени снимки, поради което протоколът не се ползвал с обвързваща 1 доказателствена сила. Счита, че доколкото протоколът не е подписан от представител на ответника, няма материална доказателствена сила за неизгодните за него факти. Набляга на обстоятелството, че процесният участък бил в едната си част обезопасен с метални мрежи, а в другата - с подпорни-бетонни стени, т.е. не било налице деликт. Твърди, че процесното събитие представлявало случайно събитие. Навежда доводи за нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил. Излага съображения, че застрахователният договор не отговарял на изискванията на закона, като липсвали подпис на страните и дата, а общите условия към полицата били бланкетни, поради което настъпилият застрахователен риск бил недоказан. В протокола за ПТП не била отразена извършена на водача проверка с технически средства за обстоятелства, които водели до изключен застрахователен риск съобразно общите условия на ищеца. Поддържа, че липсвали доказателства, че вредите не били причинени умишлено от водача, което също съставлявало изключен застрахователен риск. Навежда доводи, че застрахователят не бил спазил процедурите си за установяване на релевантните обстоятелства и изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че не са установени обстоятелствата относно уврежданията на 3 броя гуми на ремаркето на лекия автомобил. Развива съображения, че не са налице предпоставките на твърдяната регресна претенция, което обосновава подробно.

Прави възражение за съпричиняване. Навежда твърдения, че процесният участък от пътя не се поддържа от него, а от „*** по сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/01.03.2018г., поради което моли това дружество да бъде привлечено като трето лице-помагач по делото. Ето защо, моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „***, конституирано като такова с определение от 11.11.2022г., е депозирал становище, с което оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП така, както е описан в исковата молба. Намира, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на автомобила. Счита, че ако е било налице свлачище на ***“ същото е резултат на случайно събитие. Не оспорва, че между „*** и **** е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-381/01.03.2018г., но извършването на конкретни действия по този договор се възлагало с отделни задания от възложителя – ****. Твърди, че към момента на настъпилото ПТП от възложителя не са били възлагани дейности по укрепване на визираното свлачище. Посочва, че с писмо с изх. № 0-578/02.04.2018г. и с вх. № 53-00-662/02.04.2018г. на **** е информирал възложителя за установени участъци с дестабилизирани откоси и наличие на свлечени земни маси в участъка от км 0+000 до км 10+430 на ***“, но две години след настъпването на инцидента **** не е предприела необходимите мерки по възлагане укрепването на свлачището. Счита, че „*** не е имало възможност за укрепване на свлачището без изрично възлагане от страна на ****.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Суброгационното право по чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, произтича от установяване наличието на следните релевантни факти: имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С доклада под делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че към 30.01.2021 г., лек автомобил „***“ с рег. № ***, е имал валидна застраховка „***“, сключена с ищцовото дружество, че при ищеца е заведена преписка по щета № 2103003025, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 20596,80 лв. и са направени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и че до ответника е изпратено и получено уведомително писмо.

2

Установява се от представената по делото застрахователна полица № ***2 от 30.12.2020г., че ищецът *** е застраховал л.а. „***“ с рег. № *** по застраховка „***“ със срок на покритие от 31.12.0202г. до 30.12.2021г. по клауза П-201 – „Пълно Каско“. Съгласно общодостъпните Общи условия за застраховка „***“ на ищеца, публикувани на адрес https://www.bulins.com/insurances/avtomobili/kasko, валидни и към датата на ПТП, по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива преки физически загуби или повреди на застрахованото ППС, причинени от пътнотранспортно произшествие при сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора (вкл. в паркирано състояние); отваряне на капак или врата на ППС по време на движение (т.II.1. от ОУ). Възражението на ответника относно валидността на договора и изпълнението за задълженията по него от страна на застрахователя и застрахования, включително наличие на обстоятелства, представляващи основание за отказ от изплащане на обезщетение, не следва да се разглеждат, доколкото ответникът, който не е страна по този договор, не разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди права, нито пък правата му са производни на тези на страните по договора, а ищецът, който има интерес да се позове на липса на застрахователен договор или наличие на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, очевидно не е оспорвал сключването на договора предвид обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по него.

Отделно от това изложените доводи относно съществуването и действието на конкретния застрахователен договор, са напълно произволни и не кореспондират по никакъв начин със събраните писмени доказателства, от които става ясно, че страните по него не са имали съмнения относно неговата действителност, а освен това са изпълнявали произтичащите от него права и задължения.

С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 31.01.2021г. водачът на застрахования автомобил и негов собственик М. С. М. е декларирал, че на 30.01.2021г., в 20.00ч., при управление на застрахования автомобил по ***“, в посока гр. **, се срутила скална маса, вследствие на което били нанесени щети на застрахования автомобил.

Посоченото събитие съгласно даденото от водача описание представлява ПТП по смисъла пар. 6, т. 30 от Закона за движение по пътищата, в който е дадена легалната дефиниция на ПТП – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, както и по т. II.1 от сключения договор за имуществено застраховане, а следователно и покрит риск по застрахователния договор от 31.12.2020г.

Във връзка с подаденото уведомление за настъпване на застрахователно събитие при застрахователя е образувана щета № 2103003025 и след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил застрахователят, е определил застрахователно обезщетение в хипотезата на „тотална щета“ в размер на 20596,80 лв., което е изплатено на собственика на увредения лек автомобил на 16.04.2021г. съгласно представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод.

По делото е представен протокол за ПТП № 1785979 от 31.01.2021г., ведно с препис от цялата административно-наказателна преписка, образувана във връзка с процесното произшествие, в който е посочено, че ПТП е настъпило на 30.01.2021г., в 20.00ч. на ***“ при 8-ми км по посока гр. **, след първия тунел, при движение на л.а. „***“ с рег. № ***, когато внезапно свлачище от скална маса отдясно удря автомобила и го притиска, като му нанася много материални щети. В протокола е обективирана схема на ПТП, с отбелязване на паднали късове от скална маса на пътното платно, съставена от младшия автоконтрольор.

Ответникът е оспорил посочените обстоятелства и тъй като в частта, описваща механизма на произшествието, протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не възпроизвежда обстоятелства, които са се осъществили пред длъжностното лице (по арг. от разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК), в тежест на ищеца е да докаже причините за настъпване на процесното МПС с други доказателствени средства.

В тази връзка по делото е разпитан свидетелят М. С. М., управлявал лекия автомобил при настъпване на ПТП, който посочва, че си спомня да е участвал в ПТП, настъпило през 2021г. при управление л.а. „*** ***“ по магистрала „***“ посока от гр. *** към гр. **.