Решение № 699 от 29.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. Велико Т., 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Галина Д. Занч..а като разгледа докладваното от Станислав С.ски Въззивно гражданско дело № 20234100500729 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 104 от 02.06.2023г. постановено по гр. д. № 20224140100503 по описа за 2022 година на Районен съд - гр. П., съдът е отхвърлил предявения иск по чл.108 от ЗС от адв.Х. Д. от ВТАК като пълномощник на Ц. С. С., с ЕГН: ********** от гр. С., ул.“К.Т.Н.“, № ... за признаване за установено по отношение на ответниците В. В. С., с ЕГН:

**********, Е. С. С., с ЕГН: ********** и В. С. С., с ЕГН: **********, тримата от гр. В. Т., ул. “О.“, № .., ет. .., ап..., че Ц. С. С., с ЕГН:

********** е собственик на ½ ид.части от имот в гр. Б.ч., община П., ул.

“И.Б.“, № .. представляващ УПИ IV-272 в кв.61 по ПУП на гр. Б.ч., целият от 1030кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда от 85.67кв.м, второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения при граници и съседи: УПИ V-275, УПИ VI275a, УПИ III-272, на 1 основание давностно владение и наследство, както и направеното искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на НА № 143 т. ІІІ, рег.№ 2726, нот.д. № 297/2022г. на нотариус Д.А. рег.№ 130 в НК, с район на действие: съдебния район на ПвРС в частта, с която ответниците са признати за собственици на имота за разликата над притежаваните от тях общо ½ ид.части, като неоснователни и недоказани; съответно са присъдени от ПвРС разноски.

Решението е обжалвано от Ц. С. С. изцяло.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в подадената жалба и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При иск по чл.108 ЗС ищцовата страна следва пълно и главно да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника, и че ответникът владее или държи вещта без основание. Ответната страна от своя страна следва пълно и главно да установи наведените възражения, на които основава изключителното си право на собственост.

Основен въпрос в производството е установяване обстоятелството – дали ищцата е собственик на претендирания имот - ½ ид.части от имот в гр. Б.ч., община П., ул. “И.Б.“, № .. представляващ УПИ IV-272 в кв.61 по ПУП на гр. Б.ч., целият от 1030кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда от 85.67кв.м, второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи: УПИ V-275, УПИ VI275a, УПИ III-272, на основание давностно владение и наследство.

Събраните доказателства не доказват, че ищцата е собственик на процесния имот, респективно, че е владяла на годно правно основание процесната ½ част от имота.

Приживе общият наследодател на страните С.Д.П. е станал собственик на процесния недвижим имот. Същият е построил къща и постройки в имота, и заживял в него от 1926 година. Приживе за него се 2 грижел синът му Е. С. Д., който заживял в имота след смъртта на майка си А.П., т.е. от 02.11.1984г. до смъртта си 01.10.1991г. След смъртта на баща си за имота се грижели синът му С. Е... С., който починал през 2021г. и съпругата му В. С., които ремонтирали къщата, а след смъртта на С. Е... С. за имота се грижели съпругата и сина на последния. Видно от събраните пред ПвРС доказателства наследодателят на ответниците С. Е... С. е владял повече от 10 години процесния имот, декларирал е имота в отдел МДТ в Община П., регистрирал е партида за ел. енергия, вода и през 2006г. е подал заявление в Басейнова дирекция Пл..ен за регистрация на кладенец в имота, сключен е договор за охрана на процесния имот, извършвал е ремонт в имота съгласно показанията на разпитаните свидетели. През цялото това време владението е било необезпокоявано, явно, непрекъснато, а след него за имота се грижели и наследниците му, въпреки, че не живеели в имота. Нито бащата на ищцата, нито самата ищца са оспорвали владението на ответниците. Процесният имот е бил в съсобственост на С.Д.П. и съпругата му и след смъртта на А.П., същата е наследена от съпруга си и синовете им - бащи на ищцата и съответно на наследодателя на ответниците, с права по 1/6 ид.части. След 1984 година, когато С.Д.П. прехвърля на майката на наследодателя на ответниците С. Е... С. ½ идчасти от процесния имот със запазена част от съпругата си А.П.. След смъртта на С.Д.П., Е. С. Д. и бащата на ищцата С. С. Д. наследяват поравно собствеността на С.Д.П., като бащата на ищцата притежавал ¼ ид.части от процесния имот, а Е. С. Д. и Д. Д.а притежавали общо ¾ идчасти от процесния имот.

Установява се, че С.Д.П. и съпругата му А.П. са упражнявали фактическата власт върху процесния имот необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. Не е издаден НА за процесния имот, въпреки, че С.Д.П. е предприел действия като се е снабдил с нотариални актове за другите 2 имота, съседни на процесния недвижим имот. След изтичане на придобивната давност от 10 години, С.Д.П. е прехвърлил съседните имоти чрез дарение на сина си С. Д. и на внуците си Г. С. и С. Е... С.. След смъртта на съпругата си А.П., С.Д.П. е прехвърлил притежаваното от него владение на процесния имот на съпругата на сина си Е. С. Д. - Д. Д.а срещу задължение за издръжка и гледане, като в договора е упоменато, че следва да се позове и да придобие имота по давност пред нотариус. Желанието на 3

С.Д.П. е било грижите да него да се полагат от сина му Е. С. Д. и съпругата му Д. Д.а. Родителите на наследодателя на ответниците С. Е... С. са били собственици върху процесния имот. От 1984г. до смъртта си Д. Д.а и Е. С.

Д. са изпълнявали задължения си по договора, упражнявали са фактическата власт върху имота със съзнание за собственици, владеели са имота явно, необезпокоявани като тези действия са продължени от наследника С. Е... С. без правата му да се спорят със знанието на други лица.

Не се доказва твърдението на ищцата, че е собственик на имота по давностно владение и наследство.

Следователно жалбоподателката никога не е била собственик на годно правно основание, нито е владяла на годно правно основание претендирания от нея недвижим имот, поради което жалбата й е неоснователна.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите споделени в мотивите на постановеното съдебно решение.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото направените от ответниците по жалбата разноски следва да се възстановят.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 02.06.2023г. постановено по гр. д.

№ 20224140100503 по описа за 2022 година на Районен съд - гр. П. .

ОСЪЖДА Ц. С. С., с ЕГН: ********** от гр. С., ул.“К.Т.Н.“, № .. да заплати на В. В. С., с ЕГН: **********, Е. С. С., с ЕГН: ********** и В. С.

С.: с ЕГН: **********, тримата от гр. В. Т., ул.“О.“, № .., ет..., ап... направените разноски по делото - платено адвокатско възнаграждение от по 600,00лв. на всеки един от тях.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5