Решение № 2950 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2950 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110200141 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. В. П., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № СО-ОД-М-25-19-061/19.11.2025г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл. 154а, ал. 2 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата.

С жалбата се иска отмяна на НП. В нея се съдържат твърдения, за разминаване между словесното описание на нарушението и правната му квалификация, поради което жалбоподателят намира за нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съдържат се и твърдения, че са нарушени разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По-конкретно оплакване се съдържа относно това, че не е конкретно посочено мястото на извършване на нарушението, както и че не е посочено какви дейности конкретно са били извършвани, дали същите не са следствие на извършено нарушение от собственика на товарния автомобил, ангажиран да превозва земните маси. С тези аргументи жалбоподателят обосновава твърдението си, че е нарушено правото му на защита. Понататък в жалбата се съдържа оплакване относно това, че нарушението не е било установено по безспорен начин с акта за установяване на административно нарушение (АУАН), което е довело до незаконосъобразност и на издаденото НП. Съдържат се и твърдения за нарушения на материалния закон, като в тази връзка жалбоподателят намира, че административнонаказващият орган (АНО) неправилно е посочил, че жалбоподателят не е разполагал с копие на издаденото направление, тъй като дружеството, което е собственик на транспортното средство има сключен договор за покупко-продажба на рециклирани инертни материали, по силата на който се извършва и транспортирането на земни маси. Отделно от изложеното, жалбоподателят намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от 1

ЗАНН, тъй като процесният случай е маловажен. По отношение на санкцията, жалбоподателят намира същата за несправедлива, като изразява несъгласие с преценката на органа, че деянието му се отличава с по-висока степен на обществена опасност. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител – адв. Т., който в хода на съдебните прения поддържа депозираната жалба и се придържа към аргументите, посочени в нея, като пледира за отмяна на НП. Отново отправя претенция за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – заместник-кмета на Столична община, редовно призована, не се явява лично. Не се явява и процесуалният представител – адв. П.. От нея е постъпило писмено становище по съществото на делото, с което оспорва депозираната жалба и отправя искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, след като е изложила аргументи в подкрепа на искането си.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят М. В. П. е служител в дружеството „*****“ ЕООД, с ЕИК ***********, където работи като шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона. На 01.07.2025 г., жалб. П. изпълнявал служебните си задължения като транспортирал земни маси с товарен автомобил, марка „***“, с рег. № ***********. На неустановено с точност място в гр. София, район „Люлин“, жалбоподателят бил проверен от служители на Столичен инспекторат към Столична община. В хода на проверката същите установили, че жалбоподателят не разполагал в транспортното средство с копие на издадено направление по чл. 58, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Служителите на Столичния инспекторат изготвили и фотоснимка, на която заснели марката и регистрационния номер на автомобила.

При така установеното, свид. М. С., на длъжност „старши инспектор“ в Столичен инспекторат, съставила против жалбоподателя П. АУАН № 25-19-061/01.07.2025 г., в който констатирала като нарушена разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя на датата на изготвянето му, което било удостоверено с полагане на подпис от негова страна.

Въз основа на АУАН, заместник-кмет на Столична община издал обжалваното НП СООД-М-25-19-061/19.11.2025г., с което на основание чл. 154а, ал. 2 от Наредбата на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: Заповед № СОА25-РД094210/28.10.2025 г. на Кмета на Столична община, длъжностна характеристика за длъжност „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община, договор за покупкопродажба на рециклирани инертни материали, договор за услуга, трудов договор на жалбоподателя П., пътен лист № 682187 от 01.07.2025 г., товарителница, серия М, № 526487 от 01.07.2025 г.; гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите М. С. И. и Д. Х. С..

Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Предвид техния обективен характер и това, че същите водят до еднопосочни изводи относно фактите, съдът намери, че същите не следва да бъдат подлагани на фрагментарен анализ.

2

Съдът кредитира показанията на свид. М. И. и Д. С., тъй като същите намира опора в доказателствената маса по делото, не са противоречиви, представляват логичен и последователен разказ относно обстоятелствата по извършената проверка и във връзка с констатирането на нарушението. Разпитаните свидетели пресъздават в пълнота фактическата обстановка, която е намерила отражение в АУАН и НП, като на съда направи впечатление това, че свид. С. споделя, че проверката е извършена в район „Люлин“ в посока Околовръстен път, а свид. И. не посочва никакви данни за мястото на проверката.

По делото е представена и един брой фотоснимка, на която се вижда единствено товарното ППС, марката му и табелата с регистрационния номер. Същата допринася за изясняване само на тези обстоятелства, които поначало не се явяват спорни по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14дневен срок (доколкото не са представени доказателства, от които да се установи датата на връчване на НП, с оглед на което срокът за обжалване следва да се тълкува в полза на жалбоподателя) и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 137, ал. 1 от НОДТСО, актовете за установяване на нарушенията на тази наредба се съставят от служителите на Столичен инспекторат, СДВР - сектор "Общинска полиция" и дирекция "Аварийна помощ и превенция", съобразно тяхната компетентност.

АУАН е издаден от М. С. И., която към момента на съставянето му е заемала длъжността „старши инспектор“ в Столичния инспекторат към Столична община. Видно от т. 5.15 от представената по делото длъжностна характеристика, на лицата, заемащи длъжността „старши инспектор“ в СИ при СО, са делегирани правомощия за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по реда на ЗАНН. С оглед на това, съдът намира, че АУАН е издаден от компетентен за това орган.

На следващо място, съгласно чл. 137, ал. 2 от НОДТСО, наказателните постановления се издават от кмета на Столична община. Тълкувайки изолирано тази разпоредба от Наредбата, е възможно да се достигне до извода, че компетентен да издава наказателни постановления е единствено кметът. Съгласно чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. ЗМСМА е нормативен акт от повисока степен в сравнение с Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.

Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Ето защо в настоящия случай макар да не е изрично упоменато в чл. 137, ал. 2 от НОДТСО, съдът намира, че когато кметът на дадена община изрично е възложил на заместник-кмета да изпълнява функциите на административнонаказващ орган и да издава наказателни постановления, същият притежава изискуемата от закона материална компетентност за това. В тази връзка, видно от заповед № СОА25-РД09-4210/28.10.2025 г. на Кмета на Столична община, на В. Ч. – заместник-кмет на Столична община, е било възложено да изпълнява функциите на адмиистративнонаказващ орган по преписки образувани въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, като издава наказателни постановления и т.н. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен за това орган, доколкото именно В. Ч. в качеството му на заместник-кмет на Столична община е издал обжалвания акт.

Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, съответно на констатиране на 3 нарушението, както датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното лице.

Съдът намира, че в хода на производството, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, касателно описанието на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, явяващи се задължителен реквизит на АУАН и НП. В тази връзка, не става ясно от АУАН и НП дали жалбоподателят е бил спрян в движение или не, както и каква е посоката му на движение. Посочването на това обстоятелство е съществено, доколкото е тясно свързано с установяване качеството му на „водач“ на ППС, тъй като само в това качество може да бъде ангажирана административната му отговорност за извършване на административното нарушение. По-нататък, както в АУАН, така и в НП като място на нарушението е посочено гр. София, в район „Люлин“, преди кръговото за ул. „Околовръстен път“, № 42.712599, 23.235127. От така даденото описание не става ясно нито каква е посоката на движение на жалбоподателя, нито мястото където е спрян. Посочено е преди кръговото за ул. „Околовръстен път“, без да е посочено коя е улицата по която се е движил жалбоподателят и дали тя има свое име или представлява улица без име. Съдържа се и посочване на цифри, отделени помежду си с точки и запетаи. Така посоченото обозначаване би могло да бъде определено на посочване на GPS координати, по които да се локализира мястото на проверката, но доколкото такова указание не се съдържа в АУАН и НП, съдът намира за недопустимо да се извежда по тълкувателен път тази информация. Отделно от това, описанието на мястото на нарушението чрез посочване на G P S координати, се характеризира с висока степен на сложност, доколкото те указват географска ширина и дължина, които са изразени в градуси, минути и секунди, знакови означения за които не се съдържат в АУАН и НП. Такова посочване предполага специални познания у жалбоподателя, за да може последният да разбере къде точно е извършил нарушението. Поставянето на такова изискване пред него, съдът намира за недопустимо. Предвид констатираните неясноти и непълноти, съдът намира, че така даденото описание следва да бъде приравнено на липса на посочено място на извършване на нарушението. С оглед на това, възражението на жалбоподателя в тази насока е основателно.