Решение № 194 от 24.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Враца, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500173 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Н. с вх. № 1066/19.01.2026 г. срещу Решение от 05.01.2026 г. по гр.д. № 1253/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

Производството пред районния съд започнало по искова молба на И. Д. Н. срещу „Юробанк България“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата 2 778,02 лева, ведно със законната лихва от 14.04.2025 г., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца при начална липса на основание поради това, че повторно е погасил задължението си по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-12163066 под формата на кредитна карта MasterCard, активирана на 23.08.2016 г. Съдът е приел, че е сезиран с иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД, като с исковата молба е въведено преюдициално спрямо иска за неоснователно обогатяване възражение с правно основание чл. 439 от ГПК, че извършените от ищеца по изпълнително дело № 454/2020 г. на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 в КЧСИ, са такива при начална липса на основание, тъй като към датата на извършването им задължението по договор за револвиращ потребителски кредит CARD12163066 било изцяло погасено. С определение по делото съдът допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера от 2 778,02 лева до размера от 8 077,38 лева. Съдът 1 приел, че фактите, на които ищецът основава претенцията си за „повторни плащания“ по договора за револвиращ кредит, не са доказани. Въз основа на съдебно‑счетоводната експертиза съдът приема, че към 23.04.2019 г. задълженията по договора за револвиращ потребителски кредит CARD‑12163066 са били изцяло погасени, а всички последващи плащания, включително по изп. д. № 454/2020 г. на ЧСИ, са били законосъобразно насочени към друг, реално съществуващ дълг по договор за потребителски заем EMPL‑11302976, по който останал непогасен остатък от 602,79 лв. главница към момента на предявяване на иска. Съдът изрично приема, че не са налице повторни погашения по договора за револвиращия кредит и съответно липсва обедняване на ищеца и обогатяване на ответника при начална липса на основание. С тези мотиви съдът отхвърля предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 077,38 лв. като неоснователен и недоказан и осъжда ищеца да заплати на „Юробанк България“ АД разноски.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на чл. 146 и чл. 235, ал. 2 от ГПК.

Въззивникът твърди, че районният съд не е изготвил прецизен доклад, не е дал ясна правна квалификация на възраженията на ответната страна и не е разпределил правилно доказателствената тежест. По същество поддържа, че е заплатил два пъти едно и също задължение – веднъж доброволно преди образуване на изпълнителното дело и повторно чрез удържане по изпълнително дело № 20208990400454, като събраната по това дело сума от 2 778,02 лева е получена от ответника без основание и подлежи на връщане по чл. 55 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, намира иска за недоказан, а обжалваното решение за правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

С Определение № 341/07.05.2026 г. по чл. 267 от ГПК въззивният съд е дал на страните указания за отстраняване на неясноти в твърденията им и саниране на допуснати от първостепенния съд процесуалните нарушения. На „Юробанк България“ АД е указано да уточни и ясно да заяви дали прави правопогасяващо възражение за извършено извънсъдебно прихващане, или иска извършване на съдебно прихващане, а в зависимост от отговора – да изложи точни твърдения за предпоставките на компенсацията. На И. Н. е указано да уточни по кое правоотношение с ответника твърди, че е налице надвнасяне в размер от 8 680,17 лева и към кой момент.

В изпълнение на дадените указания въззивникът И. Н. е уточнил, че сумата от 8 680,17 лева представлява сума, надвнесена по изпълнително дело 2

№ 78/2023 г. на ЧСИ И. Ц., която касае задължения по ч. гр. д. № 2414/2019 г. на РС – Враца (договор за потребителски заем EMPL-11302976). Уточнил е, че сумата от 8 077,38 лева, до която е увеличен искът, представлява сбор от първоначално предявената за връщане сума от 2 778,02 лева, остатъка от задължение по другия договор в размер на 602,79 лева и сумата от 5 299,36 лева, за която твърди, че е усвоена от ЧСИ по посоченото друго изп. д. № 78/2023 г. А въззиваемото дружество „Юробанк България“ АД изрично е заявило, че не прави възражение за извънсъдебно прихващане и не прави искане за съдебно прихващане. Посочило е, че за да е налице прихващане, следвало да са налице две насрещни вземания, а още с отговора на исковата молба е изложило позиция, че няма задължение към ищеца – нито ликвидно, нито изискуемо.

Пред настоящата инстанция не са събирани доказателства. В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съдът намира, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на правото. За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба ищецът поддържа, че въз основа на изпълнителен лист от 23.07.2019 г. по ч. гр. дело № 1586/2019 г. на ВРС е образувано изпълнително дело № 20208990400454 на ЧСИ И. Ц., рег. № 899 в КЧСИ, по което чрез удържане от трудовото му възнаграждение в периода от 17.12.2021 г. до 09.01.2023 г. са събрани суми в общ размер на 2 778,02 лева, подробно посочени в справка (писмо) на ЧСИ. Ищецът твърди, че задължението по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-12163066 е било изцяло погасено още към 23.04.2019 г. с доброволно внесена сума, поради което събраните впоследствие по посоченото изпълнително дело суми представляват повторно (двукратно) плащане на едно и също задължение и подлежат на връщане като получени без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Както се каза, с молба вх. № 4733/16.06.2026 г. въззиваемото дружество „Юробанк България“ АД изрично е заявило, че не прави възражение за извънсъдебно прихващане и не прави искане за съдебно прихващане. Следователно пред съда е предявен иск, касаещ плащанията по изпълнително дело № 20208990400454 на ЧСИ И. Ц. и след като ответника, дори след изрични указания от страна на въззивния съд, отрича прихващане с други свои вземания и не излага твърдения и доказателства за предпоставки на компенсация, то съдът недопустимо е вплел в производството едно незаявено възражение, а в хода на процеса – и нов иск.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск, въз основа на фактическите 3 твърдения на ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях, съдът следва да даде указания за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност. Пропускайки да отстрани чрез указания неяснотите в правнорелевантните твърдения на страните, съдът е допуснал първото процесуално нарушение, което е санирано от въззивния съд. При липса на нарочно процесуално възражение за прихващане с друго еднородно вземане, което да бъде докладвано от районната инстанция и за което да бъдат събрани доказателства, съдът недопустимо е разширил предмета на произнасяне, като е засегнал с решението си имуществени права, по отношение на които не е бил надлежно сезиран (чл. 2 ГПК). Така Решение № 19 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 262/2010 г., II г. о е постановено, че служебното начало, регламентирано също като основно начало на гражданския процес, изисква от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната истина чрез съдействие за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да се разпростре и по отношение на незаявени възражения , свързани с основателността на предявения иск.

Недопустимо съдът е разширил предмета на делото и по отношение на горницата над заявения с исковата молба размер на иска по чл. 55 ЗЗД до сумата 8 077,38 лв. Използвайки института на чл. 214 ГПК, ищецът е предявил нов иск, твърдейки че изменя единствено размера на вече предявения, а районният съд е извършил процесуално нарушение, като е допуснал изменението. От депозираните уточнения се установява, че ищецът не твърди посочената разлика в сумата да е дължима на същото основание, а уточнява, че същата представлява недължимо платена сума по друго изпълнително дело, което не е включено в предмета на делото с исковата молба, а съставлява „бъдещо неоснователно обогатяване“ на суми, платени по изпълнително дело № 78/2023 г. Едновременното прибавяне на ново основание и на ново искане по размер към вече заявените с исковата молба не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, което е недопустимо. В този смисъл Определение № 1916 от 26.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 657/2026 г., I т. о - Не е налице увеличение на размера на първоначално заявения иск, а се предявява нова претенция, когато новата по размер сума, претендирана наред със сумата по исковата молба, се базира на факти, различни от въведените като основание в исковата молба.

Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право (вземане) е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 от ГПК, правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на 4 постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК за неговото обезсилване. / Решение № 115 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г./

Поради изложеното първоинстанционното решение се явява недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по исковата претенция за вземане в размер над 2 778,02 лева. В останалата част решението е неправилно, тъй като допускайки процесуално нарушения да разгледа непредявено възражение на ответника, съдът се е отклонил от диспозитивното начало, което е дало своето материалноправно отражение по същество и е формирало като резултат отхвърляне на предявения иск.

По същество на иска

От писмо (справка) на ЧСИ И. Ц. с изх. № 45622 от 14.11.2024 г., приложено към исковата молба, се установява, че по изпълнително дело № 20208990400454 в периода от 17.12.2021 г. до 09.01.2023 г. чрез удържане от трудовото възнаграждение на длъжника са събрани суми в общ размер на 2 778,02 лева, както твърди ищецът. Изпълнителното дело е прекратено с разпореждане от 09.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК – поради пълно погасяване на задължението, като със съобщението до длъжника същият е поканен да представи банкова сметка за връщане на надвнесена по делото сума.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Р., която потвърждава гореизложеното.

Настоящият състав подхожда с необходимата критичност към заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е възпроизвело извършените от банката „отнасяния“ на плащанията, поради което в тази си част заключението не отразява обективна счетоводна даденост, а правната квалификация, която самият кредитор е дал на действията си. Съгласно чл.

202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го преценява заедно с останалите доказателства по делото. Ето защо настоящата инстанция кредитира експертизата единствено в частта относно преките фактически данни за постъпилите плащания по изпълнително дело № 20208990400454, без да съобразява изводите й за погасяване на задължения по правоотношения, стоящи извън предмета на делото. Според заключението към 23.04.2019 г. с постъпилата сума от 1 743,08 лева задълженията по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-12163066 са били изцяло погасени, като кредиторът е признал вземането за изплатено, а изпълнителното дело е прекратено поради пълно погасяване. Вещото лице заключава, че към датата на изготвяне на заключението не съществуват непогасени остатъци от вземания по изпълнителен лист от 23.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1586/2019 г. (т. е. по договор CARD-12163066). Същевременно 5 вещото лице е посочило, че всички последващи погашения, включително събраните по изп. дело № 454/2020 г., са били „отнесени“ от банката към задължението по договор за потребителски заем EMPL-11302976. В проведеното на 13.11.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице е дало разяснения, че сумите, плащани от ищеца по изп. дело № 454/2020 г., са постъпили в банката и с тях са погасявани задължения по друг договор EMPL11302976.