Решение № 1763 от 06.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1763 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100506698 по описа за 2021 година С Решение № 20069082 от 16.03.2021 г., постановено по гр. д. № 65225/2016 г. на СРС, ГО, 58 състав, съдът е осъдил С. Д. АЛ. с ЕГН ********** да заплати на „н.с.а.” ЕАД, ЕИК **** сумата 3 685,81 лв. представляващи общо на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 236, ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД наемна цена за периода м. 11.2014 г. - м.01.2016 г.; по чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро вр. чл. 228 ЗЗД консумативни разходи за периода м.03.2015 г.- м.01.2016 г. за ел. енергия, вода, топлоенергия, както и такса смет за първото и второто тримесечие на 2015 г., дължими по силата на сключен между страните на 13.02.2013 г. договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 1503, находящ се в гр. София, ул. „****, НСК „****; законната лихва върху сумата 3 685,81 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба (15.11.2016 г.) до окончателно заплащане; сумата 1 898,06 лв. - договорна лихва по т. 10 от договора за забава, от която сума: договорна лихва в размер на 1 404,56 лв. относно наемната цена и за забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до 14.11.2016 г.; договорна 1 лихва за забава в размер на 107,15 лв. относно ел.енергия и за забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до 14.11.2016 г.; договорна лихва за забава в размер на 328,75 лв. относно топлоенергия и за забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до 14.11.2016 г.; договорна лихва за забава в размер на 32,38 лв. относно вода и за забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до 14.11.2016 г.; договорна лихва за забава в размер на 17,41 лева относно такса смет и за забава в периода от изпадане в забава по всяко отделно задължение до 14.11.2016 г., както и сумата 1 481,36 лв. - съдебни разноски.

Недоволен от решението в ЧАСТТА, в която са уважени обективно съединените искове при квалификацията на чл. 232, ал. 2, пр.1 и пр.2 от ЗЗД, е останал ответникът С.А., който чрез особения си представител адв. К., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяването му.

По-конкретно поддържа, че съдът не е взел под внимание, че исковете са оспорени по основание и размер, както и направеното възражение за изтекла давност. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението и отхвърли предявените искове изцяло. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор въззиваемата страна „н.с.а.” ЕАД, чрез юрк. Р., оспорват въззивната жалба по съображенията подробно изложени в него. Моли решението да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и 2 обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Обжалваното решение е постановено при правилно изяснена от първоинстанционният съд фактическа обстановка за наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по Договор за наем на недвижим имот № 13-000463-1/13.02.2013 г. за апартамент № 1503, с площ от 71.77 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „****, НСК „****.

От представения по делото Договор за наем от 13.02.2013 г., се установява, че е сключен от „н.с.а.” ЕАД, от една страна, в качеството му на наемодател и С. Д. АЛ., като наемател с предмет възмездно ползване на процесния имот срещу месечна наемна цена от 280 лв., като всяка година месечната наемна цена се увеличава със средногодишния инфлационен индекс за страната /чл. 6.2/. Отделно от месечния наем наемателят дължи заплащане на такса в размер на 3 лева на месец за асансьор /чл. 8.3/ и на всички консумативни разноски, свързани с ползването на наетия имот, в това число и такса смет. Уговорено е в чл. 10 от договора, че при забава на плащането на дължимия наем и консумативи наемателят дължи лихва в размер на 0,1% за всеки просрочен ден. При това, с оглед предмета на спора, за наемателя са се породили следните правни задължения: да заплати уговорената наемна цена и сторените за ползването на наетата вещ разноски, съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

3

По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е заплатил претендираните суми за наем и консумативи, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което обоснован е извода на СРС, че искът за заплащане на наемно възнаграждение и консумативи се явява основателен.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебносчетоводна експертиза пред СРС, се установява, че задължението на ответника е в размер на 6 074,66 лв. общо главници и лихви, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, правилно първостепенния съд е уважил претенциите до претендираните от ищеца размери, а именно: главница - 3 685,81 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно заплащане на задължението, както и за договорна лихва в размер на 1 898,06 лв.

Относно възражението на ответника, че част от задължението му е погасено по давност настоящият съдебен състав намира следното:

Давността за вземането за главница е тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл. 111 б. „в“ ЗЗД/.

Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е подадена на 15.11.2016 г. Следователно погасени по давност са вземанията, дължими преди 15.11.2013 г., каквито в настоящият случай не се претендират, поради което и възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

С оглед изхода на делото пред СГС на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв. – юрк.възнаграждение.

Поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено. на двете инстанции,

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20069082 от 16.03.2021 г., постановено 4 по гр. д. № 65225/2016 г. на СРС, ГО, 58 състав, вкл. в частта за разноските.

ОСЪЖДА С. Д. АЛ. с ЕГН ********** да заплати на „н.с.а.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. – юрк.възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5