Разпореждане № 10220 от 08.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10220 гр. София, 17.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20231110211323 по описа за 2023 година

Днес, 17.08.2023г., в закрито заседание, подписаният Николай Василев като съдия - докладчик по н. а. х. дело № 11323 по описа на СРС за 2023 година, след запознаване с материалите по делото и с повдигнатото срещу К. И. М. обвинение с внесено Постановление на СРП по реда на чл.375 от НПК за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, и в изпълнение на задълженията си като съдия-докладчик след извършената проверка по чл.376, ал.1 и чл.377 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание, т. к. е налице хипотезата на чл.249, ал. 1 и ал.4, т.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 вр. чл.377, ал.1, предл.2 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на обвиняемото лице, като съображенията са следните:

Сред правните норми на НПК относно производството по освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда и условията на чл.78а от НК, няма подробни указания и изисквания за съдържанието на прокурорския акт по чл.375 от НПК, с който държавният обвинител предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, то следва да се приеме, че изискванията към неговото съдържание не са занижени в сравнение с тези към съдържанието на обвинителния акт, както и общото правило относно съдържателната част на прокурорските актове (чл.199 от НПК). Този извод е верен и следва от изискването на чл.378, ал.3, изр.1 от НПК, според което делото трябва да бъде решено в рамките на неизменими фактически параметри, очертани с внесения в съда прокурорски акт. Поради това в постановлението си прокурорът по един ясен, точен и безпротиворечив начин трябва да опише всички фактически данни относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, причинените вреди и съответстващата му правна квалификация. Именно по отношение някои от тези елементи при изготвяне на своето постановление прокурорът от СРП е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора за тяхното отстраняване.

Спрямо обвиняемия К. И. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.134, ал.1 т.2 от НК. На първо място, от обективна страна прокурорът е посочил, че на пострадалата Цветанка И.а Гъдева е причинено телесно увреждане, а именно: перфорация на пода на 1 максиларния синус вляво и възпаление на синусната лигавица (синуит), довели до пансинузит, които увреждания са реализирали медико-биологичната характеристика постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като това увреждане било в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия (стоматологично лечение).

П о д „правно регламентирано занятие или дейност” се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. От своя страна, „източник на повишена опасност” представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица (вж. т.4 от Пост. № 2 от 1979г. на Пл. на ВС и т.8 и т.9 от Пост.

№ 6 от 1969г. на Пл. на ВС).

При престъплението по чл.134, ал.1 от НК телесното увреждане следва да е причинено поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност. При повдигнато обвинение за посоченото престъпление следва конкретно да се опише изпълнителното деяние, като се посочи, че дали то е извършено при осъществяване на занятие или дейност, представлява ли тази дейност повишена опасност и защо, да се посочи коя от двете предвидени в закона причини за допускане на нарушението е налице – незнание или немарливо изпълнение на задълженията.

Както в теорията подробно е изяснено, а и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че незнанието представлява липса на достатъчно познания или на практически опит. При немарливо изпълнение на дейността, лицето притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях, съотв. с правилата за упражняване на това занятие или дейност, или е подходило повърхностно, лекомислено или несериозно . С оглед на изложеното прокурорът следва да изложи твърдения относно обстоятелството, дали в процесния случая обвиняемият К. М. не е притежавал нужните знание и опит, или е притежавал такива, но не се е съобразил с тях. Простото посочване на факта, че обв. М. е упражнявал медицинска професия като лекар по дентална медицина с ъ в с е м не е достатъчно, за да обуслови на наличието на посочените обективни особености на престъпния състав, за който е внесено предложението по чл.375 от НПК, най-малкото поради липсата на каквито и да било цитирани правни изисквания и норми , които да уреждат дейността или занятието.

На следващо място, за да е налице съставът на престъпление по чл.134, ал.1 от НК, от обективна страна се изисква телесното увреждане да е причинено при изпълнение на занятие или дейност, които представляват източник на повишена опасност, а такъв източник представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение водят до създаване опасност за живота или здравето на други лица.

Прокурорът не е изложил фактически твърдения относно обстоятелството защо е счел, че дейността „изпълнение на медицинска професия – лекар по дентална медицина” представлява такова занятие или дейност и кое генерира повишената опасност за здравето и живота на лицата, особено на фона на липсващи и непосочени в акта на СРП правни регламенти, изисквания и норми, от които да бъдат правени фактически изводи в указаната насока.

Н а трето място, прокурорът от СРП е посочил, че били нарушени правила на дейности в денталната медицина, включени в Списък на оперативните интервенции оралната хирургия – Раздел II на медицински стандарт по орална хирургия, утвърден с Наредба № 50 от 26.11.2010г. на министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр.95 от 03.12.2010г.), но никъде във внесеното постановление не са цитирани каквито и да било правни норми или изисквания, от които следват определени задължения към обвиняемото лице, които то не е изпълнило.

Следва да се напомни, че членове 123, 134 и 136 от НК са бланкетни норми, които 2 по отношение на задължителните в конкретните случаи заповеди или запрети се позовават на технически или други правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав, и следователно задължително следва да се посочи нарушаването на определено правило или норма от съответен нормативен акт (правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, паспорти на машини и др. под.), както и наличието на причинна връзка на това нарушение с настъпилия противоправен резултат (вж. т.6, абз.1 от Пост. № 2/1979г. на Пл. на ВС) . Простото посочване на някакъв Списък на оперативните интервенции в оралната медицина – Раздел II от цитираната наредба, без каквото и да било конкретизиране за каква „оперативна интервенция” става въпрос и за кой точно правен регламент или правило иде реч, при положение, че във въпросния Раздел II има три подраздела (букви „А”, „Б” и „В”), във всеки от които се съдържат и изброяват оперативните интервенции (44 на брой в първия раздел, 14 във втория и 13 в третия – бел. с.), изобщо не изпълва със съответното съдържание бланкетната по своите съдържателни изисквания наказателно-правна норма на чл.134, ал.1 от НК, а това е в разрез с дадените и посочени по-горе задължителни указания на касационната инстанция.

Само като допълнение – въпросният втори раздел на приложението към утвърдения с нормативния подзаконов акт медицински стандарт „Орална хирургия” с а м о изброява видовете хирургически интервенции в оралната хирургия, но не и определени задължения за съответните медицински специалисти, първо, и второ, цитираната от прокурора „процедура по увеличаване обема на горна челюст (синуслифт)” не фигурира сред изброените интервенции.

И още нещо в допълнение, конкретни изисквания към дейностите, попадащи в посочения медицински стандарт по орална хирургия, се съдържат в Р а з д е л I от приложението към чл.1 на цитираната наредба, а никакви норми от него не са били отразени във внесеното постановление на СРП – нито в неговата съдържателна част, нито в диспозитива му, съотв. в предявеното на обвиняемия обвинение.

Не бива да бъде пропуснато и обстоятелството, че по въпросите на медицинските стандарти е налице и обща законова уредба в чл.6, ал.1 и чл.6а от Закона за лечебните заведения, която също има отношение към определена „правно регламентирана дейност”, от която, поради незнание или немарливо изпълнение, са настъпили определени съставомерни последици.

Следва да се отбележи, че с оглед бланкетния състав на разпоредбата на чл.134, ал.1 от НК, за да бъде налице годен обвинителен акт, респ. постановление по чл.375 от НПК, то следва в същия да са посочени нарушените норми, уредени от действащ нормативен акт, регламентиращ правилата за безопасното упражняване на съответната дейност, т. е. следва да бъде нарушен съществуващ правен регламент, изпълващ съдържанието на задължението, което е нарушено, както и да бъде посочена конкретната причинноследствена връзка между допуснатото нарушение и настъпилите телесни увреждания. В обстоятелствената част на постановлението нито са отразени относимите, според държавния обвинител, правни норми и изисквания, нито е обосновано в какво се изразява причинната връзка между някакво нарушение на правилата за оперативни интервенции и настъпилия конкретен вредоносен резултат – причинените телесни увреждания на Цветанка Гъдева. Безспорно е, че именно тази причинна връзка обуславя съставомерността на деянията, следователно, прокурорът е следвало да посочи, на първо място, нарушените законови задължения, и на второ място, и как това е довело до причиняване на конкретното телесно увреждане на пострадалата.

Четвърто, по повод на субекта на престъплението по чл.134, ал.1 от НК може да бъде само лице, което притежава удостоверена способност за извършване на дейност, а ако престъплението е извършено от лице, която няма право да упражнява дейността или занятието, то ще осъществи състава по чл.134, ал.2 от НК. Макар прокурорът да е квалифицирал извършеното от обвиняемото лице К. М. като престъпление по чл.134, ал.1, 3 т.2 от НК в постановлението не са изложени твърдения на факти, последният да е притежавал нужната правоспособност. Посоченото несъответствие следва да се отстрани, като в акта си прокурорът опише притежавал ли е обвиняемия М. съответна правоспособност за осъществяване на занятие или дейност, които представляват източник на повишена опасност или не, доколкото посоченото пряко рефлектира върху правната квалификация на деянието.

Като пето съображение и по повод субективната страна на процесното деяние, място, следва да бъде обърнато внимание, че съставът по чл.134, ал.1 от НК по правило се извършва при непредпазлива форма на вина, в нейната специфика професионална непредпазливост, което изключва наличието на умисъл при извършване на деянието, а с посочването на чл.129, ал.1 от НК в правната квалификация, в която норма е уреден съставът на умишленото причиняване на средна телесна повреда, прокурорът е внесъл допълнителна неяснота в правните параметри на обвинението, доколкото твърди, че е налице едновременно умишлено и непредпазливо причиняване на средната телесна повреда, което е юридически невъзможно.