Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 446 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2388/2024
Вид
Решение № 446
Подписан
24.04.2025
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.1, т.5, пр.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.43, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330202388 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030000291/01.02.2024г. на Началник Група в ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/лева за нарушение на чл.43, т.4 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 13 контролни точки.

Жалбоподателят Д. С. П. с жалбата си бланкетно оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, без да излага конкретни доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призования процесуален представител.

Административнонаказващият орган, Сектор „Пътна полиция“- ОДМВР гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмо, съпровождащо административната преписка навежда съображения за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При 1 условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му до размера на минимално определения такъв.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателя Д. П. за това, че на 01.01.2024г. в 11:27 часа в гр.Пловдив, на ул.“Поручик Въльо Стефов“, управлявал личния си лек автомобил – „Пежо Партнер 2.0“ с рег.№ ***, като непосредствено до № ** на същата улица изпреварил колона от автомобили с невъзможност да се върне безпрепятствено в напуснатата лента и създал непосредствена опасност за движението.

Наказващият орган счел, че е извършено умишлено административното нарушение по чл.43, т.4 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 150 /сто и петдесет/лева, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР отнел общо 13 контролни точки.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят И. Г. П. посочва, че нарушението било установено от двама негови колеги – И.К. и В. Ш., за което бил изготвена докладна записка. Въз основа на нея свидетелят съставил АУАН , тъй като не бил пряк свидетел на нарушението.

Съдът се доверява на свидетелските показания на актосъставителя, които кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН, съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното.

Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив събраните по делото гласни и писмени доказателства затвърждават удостовереното в АУАН, то последният 2 също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал, както и нормативната уредба, регулираща процесните спорни отношения, съдът намира от правна страна, че се обосновава категоричен извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 43, т.4 от ЗДвП. Посочената законова разпоредба забранява изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. В случая по несъмнен начин се установява ясно изразено противоправно поведение и нарушаване на установената забрана от жалбоподателя Д. П., който при управление в процесното време и място на лек автомобил "Пежо Партнер 2.0", с рег. №***, лична собственост, предприел изпреварване на колона от автомобили, без възможност да се върне безпрепятствено в напуснатата лента. Нарушавайки посоченото правило за изпреварване, същият е създал непосредствена опасност за движението. В тази насока е и представената по делото докладна записка, изготвена от полицейски служител /В.Ш./, станал очевидец на развилите се на процесните дата и място събития. Изключително подробно и последователно в докладната записка е описано поведението на жалбоподателя във въпросния ден, включително и на процесното място – ул.“Поручик Въльо Стефанов“, където санкционирания П. около номер *** на същата улица „навлезе в насрещното движение с цел изпреварване на колона от автомобили и предизвика сериозна предпоставка за ПТП, като засече насреща движещите се МПС.“ Такова поведение несъмнено създава непосредствена опасност за движението и категорично формира извод за несъобразяване поведението на жалбоподателя със забраната на чл.43, т.4 от ЗДвП.

Деянието е извършено от П. виновно, поради което съдът намира, че същият е санкциониран законосъобразно на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП посредством "глоба" в размер на 150 лв. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и съответства на извършеното нарушение.

Санкционираното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване, както и неговият извършител, разкриват завишена степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не 3 може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява виновно и укоримо поведение, създало непосредствена опасност за движението, която сериозно застрашава живота на останалите участници в движението, на самият жалбоподател и на следвалите го полицейски служители. От друга страна следва да се отчете и фактът, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП, като в тази насока е и приложената по делото справка за нарушител/водач. Видно от нея, П. е бил санкциониран многократно, което е индиция за лице с висока степен на обществена опасност, поради което не може да се твърди, че случаят е маловажен. Съдът вземе предвид и преценката на законодателя, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП, обективирана в разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за опреД.е максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-10304 000291/01.02.2024г. на Началник Група в ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/лева за нарушение на чл.43, т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5