Решение № 260111 от 14.06.2021, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И

Е гр.ЛОВЕЧ, 14.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1727 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

Обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“№4-6, чрез пълномощника си адв.А.К. против Б.Е.Д. *** която изтъква, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания по Ч.гр.д.№1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч, ГК, V-ти състав, обективирани в съобщение, получено на 24.09.2020 год., депозира настоящата искова молба с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК. Въз основа на подадено от Б.Е.Д. възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч, позовавайки се на разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 и ал.4 ГПК, е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу задълженото лице.

Относно допустимостта на подаденото възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника, моли съда да съобрази следното : На първо място, счита че така подаденото възражение на основание чл.414 ГПК е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на предвидения в закона едномесечен преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК.

По изпълнително дело

№20168790401357 по описа на ЧСИ Велислав Петров с per.№ 879 с район на действие ОС-гр.Ловеч се съдържат доказателства относно обстоятелството, че макар и надлежно да не му е връчена

ПДИ в хода на изпълнителното дело, длъжникът Б.Е.Д. е узнал за образуваното изпълнително дело. Доказателство за това е подадената молба от неговия процесуален представител адв.К., депозирана в деловодството на СИ на 10.07.2019 год., с която молба се иска преустановяване на изпълнението и вдигане на наложените запори, тъй като делото е перемирано по силата на закона - арг. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Освен това книжата по делото са били изпратени на Б.Д. до неговия работодател, като същите са отказани да бъдат получени. Счита това действие за надлежно уведомяване, обуславящо недопустимост на релевираното възражение на Б.Д..

С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу заповедта е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения в чл.414, ал.2 ГПК едномесечен срок.

В случай, че съдът счете подаденото възражение за допустимо и депозирано в срока, определен от закона, моли да приеме следното :

Относно фактическите обстоятелства по делото :

На 26.09.2008 год. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между К.Н.Н./в качеството на кредитополучател/ и „Банка ДСК"ЕАД /в качеството на кредитор/.

Съгласно чл.9 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство. Договорът за поръчителство е сключен на 26.09.2008 год. между „Банка

ДСК"ЕАД, от една страна и Б.Е.Д., от друга, в качеството му на поръчител. С подписването на договора за поръчителство, Б.Д. обезпечава изпълнението на задълженията на К.Н.Н.по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год., сключен между „Банка ДСК"ЕАД и кредитополучателя за сумата от 5 700 евро за срок от 120 месеца.

Поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя.

Съгласно чл.1 от Договора кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 5 700 евро за текущо потребление.

Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка №10946955 с титуляр Красен Недялков Недялков.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25 число на месеца. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на първото усвояване.

Съгласно чл.7 за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Престиж. Към датата на сключване на настоящия договор базовият лихвен процент е 5,19%, стандартната надбавка е в размер на 2,76% и е намалена с отстъпка от 0,5 проценти пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7,45%. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 8,00%, като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86

ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълни точно задълженията си. Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги, на основание чл.417, т.2 ГПК, вследствие на което е образувано Ч.гр.д.№1429/2011 год. по описа на РС-гр.Ловеч, ГК, V-ти състав.

След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело №20168790401357 по описа на ЧСИ Велислав Петров с per.№879 с район на действие ОС-гр.Ловеч.

На основание сключен

Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 28.09.2018 год. и приложенията към него между „ОТП Факторинг България"ЕАД, ЕИК

: ********* и „ЕОС Матрикс"ЕООД, ЕИК : *********, задължението на Красен Недялков Недялков,

ЕГН- **********, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год. било изкупено от „ЕОС Матрикс"ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД, до длъжниците К.Н.Н.и

Б.Е.Д. са изпратени уведомления, че Кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс"ЕООД.

Уведомлението е изпратено на ответника Б.Е.Д. по пощата с обратна разписка на посочения в договора адрес : гр.Ловеч, бул."България"№48, вх.“Г“, ап.4, като видно от върната обратна разписка писмото е получено лично на 08.11.2018 год.

Предвид изложеното по-горе, моли съда да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в основателността на молбата им, да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо, да признае за установено, че Б.Е.Д.,

ЕГН-********** дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, в качеството му на кредитор сумите, както следва : 5 149,67 евро (пет хиляди сто четиридесет и девет евро и шестдесет и седем евроцента) - главница;

850,27евро (осемстотин и петдесет евро и двадесет и седем евроцента) - договорна лихва, дължима за периода 25.05.2010 год.-07.08.2011 год.; 527,77 евро (петстотин двадесет и седем евро и седемдесет и седем евроцента) - мораторна лихва, дължима за периода 02.05.2010 год.-07.08.2011 год., законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането на вземането.

Моли съда да им присъди направените в заповедното производство разноски - внесена държавна такса в размер на 255,34 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер 505 лв., както и разноските, реализирани в настоящето исково производство.

В условията на евентуалност, в случай се съдът отхвърли предявените искове и в случай че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил, прави възражение за прекомерност на същите с оглед правната и фактическа сложност на делото. С настоящата молба сезира и моли, на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от ТР №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ответника разноски.

В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор от ответника Б.Д., чрез пълномощника му адв.В.К., като последната от името на доверителя си намира иска за недопустим. Счита, че от представените с исковата молба доказателства не става ясно кога вземането на Банката е станало изискуемо, като такива твърдения дори не са наведени в исковата молба. На следващо място заявява, че липсват доказателства затова по какъв начин и дали изобщо вземането на Банката е прехвърлено на „ОТП Факторинг България”ЕАД, които са легитимирани като продавач на вземането на Банката, а ищецът е купувач. Няма представени по делото каквито и да е доказателства за свързаност между „Банка ДСК”ЕАД и „ОТП Факторинг България”ЕАД във връзка с Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2008 год. В този смисъл твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящия иск и затова той е недопустим.

Ако съдът счете, че исковата молба е допустима, оспорва същата като я намира неоснователна. Доверителят й не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по процесния договор за потребителски кредит. Заявява, че твърдението на ищеца, че доверителя й е уведомен за извършената на 08.11.2018 год. цесия не отговаря на действителността. По делото липсват доказателства за такова уведомяване. Представената по делото обратна разписка е с друг получател и не касае настоящия случай. Прави възражение за изтекла давност по отношение на предявения иск спрямо поръчителя по кредита. В случай, че се приеме, че вземането е станало изискуемо на 02.05.2010 год., от която дата е искането за присъждане на мораторна лихва и имайки предвид, че заявлението е подадено на 08.08.2011 год., то шестмесечният срок за предявяване на вземането срещу поръчителя е изтекъл и искът е неоснователен.

Пред настоящата инстанция ищецът се представлява от пълномощника си адв.К., която от името на доверителя си поддържа исковата молба и я намира основателна и доказана с оглед на събраните по делото доказателства. Подробни съображения излага в писмено становище, депозирано в последното съдебно заседание.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от процесуалния си представител адв.И.К., която пледира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. На първо място намира за безпорно, че е изтекла погасителната давност срещу нейния доверител, като в случай, че съдът не приеме този довод, моли да съобрази обстоятелството, че ищеца не е доказал нито по основание, нито по размер вземането си. Претендира за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

Първоинстанционният съд като прецени събраните в хода на исковия процес писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Активната процесуална легитимация на ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД съдът установи от справката в

ТРРЮЛНЦ, направена към датата на постановяване на решението – 11.06.2021 год., от която е видно, че правната форма на дружеството е ЕООД, както е вписано в адресната част на исковата молба. В предметът на дейност на дружеството е посочено - управление на вземанията включително и чрез изкупуване на вземания /цесия/, факторинг.

Страните не спорят, че на 26.09.2008 год. в гр.Ловеч е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК”АД, чрез ФЦ-гр.Ловеч, като кредитор е отпуснала на кредитополучателя К.Н.Н.от гр.Ловеч, кредит за текущо потребление в размер на сумата 5 700 евро, със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. Постигната е договореност между страните, видно от чл.9, кредитът да се обезпечи с поръчителство.

Разпечатката съдържа 45 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/521f9d2b-7ebc-4977-ab30-247c45b0304f