Решение № 840 от 05.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Варна , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100500466 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 265341 /25.01.2021г., подадена от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Мария Луиза“ 100, ет.3 представлявано от изпълнителните директори Н.П. и П.В., срещу решение № 261 740/ 18.12.2020г., постановено по гр.д. № 20 794 / 2019г. на ВРС, 7 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702 срещу „Уиндоус парк“ ЕООД, ЕИК 103867036, със седалище и адрес на управление ***, Р. С. Д., ЕГН **********, с адрес *** и К. И. Ж., ЕГН ********** с адрес ***, иск да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в размер на 14 889,19 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща главница дължима по запис на заповед издаден на 25.04.2007г. за плащане на „Юробанк България“ АД и авалиран при условията, при които е издаден от Р. С.

Д., ЕГН ********** и К. И. Ж., ЕГН **********, с краен срок на предявяване до 25.05.2017г., прехвърлен с джиро в полза на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 18.11.2019г. по ч.гр.д. № 18903/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 535 ТЗ вр. чл. 422 вр. чл.415, ал.1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски.

1

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. В конкретния случай, съдът бил приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал.1, т.З от ГПК, във вр. с чл.535 от Търговския закон. Не били взети предвид наведените възражения за наличието на каузално правоотношение, които съдът бил задължен за изследва. Не било взето предвид обстоятелството, че с депозиране на исковата молба, процесният запис на заповед бил предявен на задължените по него лица. Записът на заповед не бил предявен за плащане в определения срок след издаването му - 25.05.2017г., което счита за падеж на същата. От падежа започвал да тече 3 - годишният давностен сок по чл. 531 от ТЗ, което приел и съдът. Неплатеният на падежа запис на заповед бил несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът можел да се снабди с изпълнителен лист. При редовно предявен на издателя запис на заповед с падеж на предявяване или с настъпил падеж, било без значение дали записът на заповед е предявен на авалиста. Предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя, било условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист; за да се търси отговорност на авалиста, било необходимо записът на заповед да бил предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста била производна от тази на издателя. Твърди, че съдът не бил изследвал каузалните правоотношения. Процесният запис на заповед бил издаден за обезпечаване на Договор за банков кредит № BL 6303/24.04.2017г., сключен между „Юробанк България" АД и „Уиндоус Парк" ЕООД, по силата на който банката била предоставила, а кредитополучателят бил усвоил сумата в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, с краен срок за погасяването му до 25.04.2017г. Задълженията по договора за кредит не били погасени на крайната падежна дата 25.04.2017г. Сумата на претендираното вземане в размер на 14 889.19 лева /четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 19 стотинки/, представлявала непогасена на падежа главница. Всички тези обстоятелства били доведени до знанието на съда, във връзка с направените възражения от ответниците. Приложени били всички документи, удостоверяващи наличие на каузално правоотношение, договор за цесия и приложения към него. Предвид разпределението на доказателствената тежест поискали и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Считат, че съдът не бил квалифицирал правилно предявения иск и не бил изпълнил задълженията си за изследване на каузално правоотношение между страните.В открито съдебно заседание, въззивникът не се явява, процесуалният му представител депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Моли да се присъдят и разноските за двете инстанции, вкл. за заповедното производство.

Представя списък с разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. И. Ж., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба.

Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е правилно и законосъобразно.

Приемайки, че каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед, в случая е ирелевантно към спора, т.к. приносителя на ценната книга не я е 2 предявил, съобразно волята на издателя, съдът законосъобразно и обосновано не е разгледал каузалното отношение. Поради сочените обстоятелства, неразглеждането на каузалното правоотношение, не било порок на обжалваното решение. Неоснователно било твърдението на въззивника, че „с депозиране на исковата молба, процесният запис на заповед е предявен на задължените по него лица,което регламентира и разпоредбата на чл.235 от ГПК, че съдът взема предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорнато право." Завеждането на иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 алЛт.З ГПК, не било предявяване на запис на заповед, по смисъла на чл.487 ал. 1 в чл.537 ТЗ и съответно не е нов факт от значение за спорното право,който съдът взема предвид, съгласно чл.235 ал.З ГПК. Предявяването на запис на заповед с падеж „на предявяване" без значение дали принудително изпълнение кредиторът би предприел първо спрямо издателя или съвместно с такова и против авалиста било условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници-издател и авалист. Счита, че правната квалификацията, която съдът е дал е правилна, като в конкретния случай, при установено непредявяване на записа на заповед , с падеж „на предявяване" по чл.486 ал.1 ТЗ, каузалното правоотношение било неотносимо към спорния въпрос за изискуемостта на задължението по записа на заповед. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито съдебно заседание, страната се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова. Депозира и писмена защита в предоставения от съда срок.

Извън срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни „Уиндоус Парк“ ЕООД и Р. С. Д., който е депозиран чрез адв. Д.Г., която се явява в съдебно заседание. Същата е приета като процесуален представител за Р.С.е Д., но не й за въззиваемия „Уиндоус Парк“ ЕООД, като в предоставения й от съда срок същата не е представила надлежно пълномощно от дружеството. Процесуалният представител на Р. С. Д. изразява становище, което преповтаря подадения извън срок отговор. Твърди, че поддържа възражението за изтекла погасителна давност. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и решението да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3 срещу „Уиндоус парк“ ЕООД, ЕИК 103867036 със седалище и адрес на управление ***, Р. С. Д., ЕГН ********** с адрес *** и К. И. Ж., ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1, т. 3 ГПК за осъждане ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в размер на 14889,19лева, 3 представляваща главница дължима по запис на заповед издаден на 25.04.2007г. за плащане на „Юробанк България“ АД и авалиран при условията, при които е издаден от Р. С. Д., ЕГН ********** и К. И. Ж., ЕГН **********, с краен срок на предявяване до 25.05.2017г., прехвърлен с джиро в полза на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 18.11.2019г. по ч.гр.д. № 18903/2019г. по описа на ВРС.

В исковата си молба ищецът излага, че на 25.04.2007г. в гр. Варна ответникът „Уиндоус парк“ ЕООД е издал запис на заповед с поемател „Юробанк България“ АД за сумата от 15хил.лева, авалиран от ответниците Р.Д. и К.Ж., при условията при които е издаден. Записът на заповед е можело да бъде предявен в срок до 25.05.2017г., което не е било сторено. С джиро, поемателят по ценната книга е прехвърлил вземането си по нея в полза на ищеца. Към момента твърди, че не е получил плащане. Посочва, че предявяването за плащане в случая има значение единствено за поставяне длъжниците в забава и води до загубване правата по него по отношение на регресно отговорните джиранти и техните авалисти, без да влияе върху наличието на подлежащо на изпълнение вземане. За събиране на вземането си ищецът подал заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение, което искане било отхвърлено от заповедния съд. Последното поражда правния му интерес от търсената понастоящем защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Ж. е ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че липсват доказателства ценната книга да е джиросана от поемателя „Българска пощенска банка“ АД, сега „Юробанк България“ АД. На второ място, посочва, че записът на заповед е издаден в обезпечение на отпуснат кредит, поради което и прехвърлянето на права по него счита, че може да се извърши само с цесия, каквато няма и не му е съобщавана. На следващо място сочи, че записът не му е предявен за плащане. Искът се оспорва като неоснователен с твърдения, че липсва надлежно възникнало каузално правоотношение, доколкото кредит от поемателя не е бил отпускан. Счита, че наличието на каузалното правоотношение следва да бъде доказано от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р.Д. и „Уиндоус парк“ ЕООД са ангажирали писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че в случая записът за заповед е с падеж на предявяване, което съгл. чл. 487 ТЗ е следвало да стане в едногодишен срок от издаването, т.е до 25.04.2008г. Счита, че уговорката за удължаване на този срок е нищожна, защото издателят на ценната книга съвпада с платеца, поради което и няма право да удължава срока за предявяване извън регламентирания в чл. 487 ТЗ. Прави възражение и за изтекла 3г. погасителна давност, започнала тече считано от 25.04.2008г., когато найкъсно е следвало да бъде предявен записът на заповед. На следващо място, твърди, че 4 записът на заповед обезпечава каузално правоотношение- договор за финансов кредит от 25.04.2007г., вземането по което също е погасено по давност. Счита, че вземането по ценната книга е следвало да бъде прехвърлено чрез договор за цесия, предвид наличното каузално правоотношение. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът и ответниците се представляват от процесуални представители. Исковата молба и отговорите се поддържат. Ответникът Ж. излага съображения, че процесният запис на заповед е „без разноски“ и „без протест“.

Разпечатката съдържа 26 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/521d36b0-c5e7-4d9c-949e-ed998c63ec22