Решение № 8788 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8788 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110133077 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу Т. Т. Т., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 141 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Г.Д., бл. ***, вх. *, ет. *, ап.

***, аб. № ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /„Т С“ ЕООД/, за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, за задължаване на лицето, което иска да бъде привлечено като помагач по делото да представи документите за главния отчет и изравнителните сметки за периода, за приемане като доказателства по делото на представените с исковата молба писмени документи.

1

Ответникът Т. Т. Т., оспорва предявените искове, тъй като счита, че не разполага с пасивна процесуална легитимация. Оспорва да е налице доставка и консумация на топлинна енергия за процесния имот през посочения в исковата молба период. Поддържа, че за съществуването и изискуемостта на вземането било необходимо сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия, както и да са били водени редовно отчети за доставено количество топлоенергия, каквито не съществували. Оспорва част от представените с исковата молба доказателства, счита, че фактурите не били надлежно връчени. Позовава се на изтекла погасителна давност. Заявява искане за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

За общоизвестни, безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото съдът е отделил на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, както и че за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността за вземанията е спряла по силата на закона – чл. 3 ЗМДВИП.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна 2 енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.05.1990 г. Б.И.Г. и П.Д.Г. са придобили правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се на първи етаж в бл. *** в комплекс „Е.М.“. С решение № ***/24.06.1997 г. по гр.д. № ****/1997 г. на СРС е прекратен бракът, сключен между Б.Г. и П.Г.. Придобитият по време на брака им апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Е.М.“, ул. „Л.А.“ бл.

***, вх. *, ет. * се поставя в изключителна собственост на П.Д.М.. П.Д.Г. е починала на 16.10.2014 г. и е оставила за свои наследници по закон низходящите си Т. Т. Т. и Д Т. Т.ов. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, дело № ***/2020 г. от 04.11.2020 г. Д Т. Т.ов, действащ чрез пълномощника си Т. Т. Т., е продал на В.С.Б. собствената си ½ идеална част от апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Г.Д.“ (предишно наименование ж.к. „Е.М.“) в жилищната сграда на бл. ***, вх. *, ет. *. В нотариалния акт е отбелязано, че владението върху имота е било предадено преди сключването на договора.

Ето защо и се налага изводът, че Т. Т. Т. е бил собственик на ½ идеална част от процесния имот през процесния период, с оглед което и се явяват материално легитимирани да отговарят за цената на топлинната енергия, доставена до имота, доколкото всеки от тях се явява купувач по продажбеното правоотношение. Възражението на ответника, че за да има качеството на купувач по договорното правоотношение следва да е сключил с ищеца писмен договор, съдът намира за неоснователно. Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от разстояние между ответника и ищцовото дружество не води до извод, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди. В случая качеството на ответника на купувач произтича от правото й на собственост върху имота и законовата уредба, цитирана по-горе.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 3 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

По делото са представени протокол от проведено на 08.08.2002 г. общо събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с „Т С“ ЕООД, както и договор № ****/19.09.2002 г. с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и и ндикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2019 г. до м.10.2020 г. възлиза на сумата от 915.85 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, изготвени от "Т С" ЕООД, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от "Т С" ЕООД и същата възлиза на сумата от 18,30 лева за периода 01.03.2020 г. - 30.10.2020 г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.

След като по делото е доказано наличието на валидно договорно правоотношение 4 между ищеца и ответника Т. с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и действителното доставяне на такава, то искът срещу него за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.