Решение № 2072 от 06.11.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… ноември 2017 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година заседание, при закрити врати, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, лед като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№3008 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В молбата си по чл.625 ТЗ молителят „КТБ“ АД/н/, ЕИК*******, чрез синдика, твърди, че между него и ответника „И.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, е сключен договор за банков кредит, в резултат на което ответникът е получил сумата от 24 250 000 евро от банката.Договорът е изменян с последващ анекс, кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на сумата по кредита и към 22.04.2015година, размерът на вземането на банката, формирано по описания начин, възлиза на 27 519 408,31 евро.Липсата на плащане, по твърдение на молителя, е поради неплатежоспособността на кредитополучателя и това състояние се предполага, тъй като е налице спиране на плащанията, респективно дружеството е свръхзадължено.Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното и установи неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността на ответника, да постанови решение по чл.630 ТЗ.Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът комуто съдебните книжа са връчени по реда на чл.619 ТЗ, не взема становище по молбата. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Не се спори между страните, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че на 18.10.2013г година страните по делото са сключили договор за банков кредит, по силата на който банката – молител е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата от 20 250 000евро.

Страните са уговорили, че за времето на ползване на тази сума от кредитополучателя, същият ще заплаща на банката годишна лихва в размер на 9,%, която се начислява ежедневно и е платима на всяко 25-то число от месеца- чл.10 от договора, а при нарушаване на сроковете за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, при наличие на уговорените основания за това, банката ще има вземане, освен възнаградителната лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта върху просрочената главница.При забава в плащанията на лихвите, то кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва-чл.13 от договора.

Договорът е изменен с Анекс№1 от 09.12.2013г., с който страните са се съгласили банката да предостави на кредитополучателя допълнителен кредит в размер на 4 000 000евро, с което общият размер на предоставената за ползване сума достига до 24 250 000вро.Целта на това допълнително кредитиране и придобиване на дълготрайни материални активи и средства за финансиране на сделката и разходите по нея.Страните са се съгласили, че издължаването от страна на настоящия ответник ще се извърши чрез 48 месечни вноски, първата от които в размер на 505 224 евро, а останалите 47 – в размер на 505 208 евро- платими на всяко 10-то число от месеца, за периода от 10.02.2015г. до 10.1.2018година.Уговорено е дължимото от кредитополучателя обезпечение- особен залог, както и дължимост от страна на кредитополучателя на комисиона от 20 000 евро в полза на банката.Останалите условия на договора са останали непроменени.Не се спори, че към посочената дата няма погасяване на дълга, както и че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ банката се явява кредитор с изискуемо вземане, произтичащо от сделката.

По делото са представени два броя уведомление от от 13.11.2014година, отправени до длъжника, с които банката, поради липса на точно плащане е дала срок за доброволно изпълнение и е уведомила длъжника, че при липса на плащане в дадения 7-дневен срок то кредитът ще стане предсрочно изискуем.

По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице С.М., приета от съда като годно доказателствено средство, неоспорена от страните и приета от тях безкритично.

Констатациите на вещото лице относно структура на пасиви и активи на ответника са следните:

Вещото лице е констатирало, че структурата на активите на ответника почти изцяло е формирана от нетекущи/дълготрайни/ активи, под форма на предоставени заеми на асоциирани и смесени предприятия.В тази структура не присъстват материални активи- ДМА и материални запаси.Краткотрайните активи се доминират от вземанията, които за 2012г. са 97-100% от общата балансова стойност на тези активи.Относително малък дял са паричните средства, които през 2012г. са 2,78% от общия дял на краткотрайните активи, а в края на 2013 година този намалява до 0,002% от общата балансова стойност на активите.Пасивите на ответника са формирани от собствения капитал, който за периода 2012-2013година е отрицателна величина.Вешото лице сочи, че дружеството е изцяло декапитализирано, неговите текущи финансови резултати са реализирани загуби в значителни размери, което е задълбочило степента на декапитализация към края на 2013година, в сравнение с предходната година.Задълженията му са изцяло текущи, като в основната си част представляват задължения към финансови институции.Едва7,7% от задълженията му попадат в статия „Други задължения“.

По отношение на коефициентите за ликвидност.

Вещото лице е изрично сочи, че всички коефициенти за ликвидност, представляващи количествени характеристики, отразяващи възможността търговеца да покрива своите текуши/ краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи, з изключение на коефициента за бърза ликвидност, към края на 2013 година, са под минималните референтни стойности, като отклоненията са изключително големи.Вещото лице е посочило, че коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, с оглед на горните показатели, водят до извод за голямата зависимост на дружеството от неговите кредитори.при изпълнение на задачите по експертизата вещото лице не е имало достъп до счетоводството на ответника, а за периода след 2013 година ГФО на ответника не е обявено в ТР, както и от НАП.

В изпълнение на процедура по чл.192 ГПК, с оглед направено искане от съда по несъстоятелност, на основание чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ, третите неучастващи по делото лица -МВР- СДВР и АВ – ИР , са дали отговори, че на името на ответника няма извършени вписвания и заличавания, касателно вещни права върху ППС и недвижими имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Подадена е молба с основание чл.625 ТЗ, обективираща твърдение, че молителят е кредитор с изискуемо парично вземане, произтичащо от банкова сделка, което ответникът не е в състояние да заплати, поради състоянието си на неплатежоспособност.

Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

За уважаване на молбата следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от активно легитимирана за това страна.

Твърдението на страната инициирала производството по чл.625 ТЗ е, че е кредитор с изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка. Договорът за кредит е банкова сделка - абсолютна търговска по смисъла на чл.286 ТЗ, във връзка с чл.1,т. 7 ТЗ. Установено е в хода на производството, че молителят има качество на кредитор по тази сделка, с изискуемо вземане, чийто произход са описаните договори за кредит- т.е. установена е първата материално-правна предпоставка за уважаване на молбата с правно основание чл.625 ТЗ.

По въпроса за състоянието на неплатежоспособност на ответника.

Основният въпрос, свързан с възможността на ответника да заплаща своите краткосрочни и текущи задължения е това, в какъв размер са тези задължения и дали притежаваните от него краткотрайни активи могат да ги покрият.

Заключението на вещото лице дава недвусмислен отговор на този въпрос- за целия изследван период от време притежаваните от ответника текущи активи не са в състояние да покрият неговите текущи задължения.Притежаваното от ответника имущество не е в състояние да покрие задълженията на търговеца към неговите кредитори.Липсва имущество, което да послужи за удовлетворяване на техния интерес.

Неплатежоспособността е състояние на невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унощожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане – чл.608 ТЗ.В настоящия случай това състояние е установено към края на 2012година, в който период, както е посочен по- горе, стойността на краткосрочните/ текущи пасиви надвишава значително притежаваните от ответника краткотрайни активи.Т.е. основанието за уважаване на молбата, представляващо втората материално-правна предпоставка за нейното уважаване – неплатежоспособността е налице.

По отношение на началната дата на това състояние.

Съобразно константната и задължителна съдебна практика - с решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др.

- е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В контекста на изложеното касателно показателите за ликвидност, които вещото лице е посочило, началното проявление на невъзможността ответникът да покрива текущите си задължения с притежаваните активи е към 31.12.2012 година и тази тенденция, с влошаване на показателите, е продължила и за последващите години, независимо от извършваната от ответника дейност.Към посочената дата влошеното финансово- икономическо състояние на ответника е намерило своето обективно изражение, изразяващо се в невъзможността на търговеца, с притежаваните от него активи, да покрива своите краткосрочни задължения и това състояние е трайна тенденция, която необратимо е намерила проявление и за следващите периоди.Ето защо настоящият състав на съда приема, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила на посочената дата, която съдът приема за начална дата на неплатежоспособността.

Не са налице предпоставките по чл.631 ТЗ, тъй като анализът на финансовото и имуществено състояние на молителя не води до извод, че затрудненията на търговеца са временни или че същият разполага с достатъчно имущество, което да покрие задълженията му, без това да постави в опасност интересите на кредиторите му.

С оглед липсата на данни за имущество на длъжника към настоящия момент, /такива не могат да бъдат събрани, тъй като същият не е изпълнил задължението си да изготвя и представя годишни финансови отчети/ и предвид продължителността на периода, за който е спряно плащането, големият размер на неизплатените изискуеми публичните вземания, липсата на данни за дейност на предприятието, настоящата инстанция намира, че по отношение на ответника не са налице визираните в чл.631 от ТЗ хипотези.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/521c0730-bb78-4d1a-b731-c63ac435e7d3