Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1463 от 24.11.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2124/2020
Вид
Решение № 1463
Подписан
24.11.2020
В сила
20.10.2021
Състав
Атанас Кеманов, Джулиана Петкова, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

Номер 1463

23.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

12-ти граждански

На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Атанас Кеманов

Джулиана П.а

Надежда Махмудиева

Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Джулиана П.а Въззивно гражданско дело № 20201000502124 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. П. и Д. Е. П. , конституирани на мястото на първоначалния ищец Е. И. П., срещу решението на СГС, І-15 състав от 08.01.2020г. по гр.д.

№ 3019/2018г., с което е осъдено ЗК Лев инс АД да им плати, на основание чл. 432 КЗ, обезщетение за неимуществените вреди, понесени от Е. П. в резултат от ПТП, настъпило на 12.06.2016г., в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 01.03.2018г. до окончателното изплащане, отхвърлен е иска за разликата до 100 000 лева и са присъдени разноски.

Въззивниците искат отмяна на решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 56 000 лева, като твърдят, че обезщетението е занижено, а приетият процент съпричиняване завишен.

Въззиваемият ЗК Лев инс АД не е депозирал отговор на жалбата. В съдебно заседание я оспорва.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по жалбата , са следните:

По делото е безспорно установена пасивната материалноправна легитимация на ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на делинквента З., а деликтната отговорност на последния не е спорна пред настоящата инстанция. З. бил спрял автомобила си успоредно на десния тротоар на ул. Симеон Радев № 70 , гр. ***, ( посока ул.

Преки път), пред вход на подземен паркинг. За да освободи входа за паркинга, потеглил назад и бутнал пресичащия зад него, отляво надясно спрямо посоката на движение на 1 автомобила, пешеходец Е. П.. Ударът настъпил между задната част на автомобила и пресичащият с гръб към колата П.. Пешеходецът е бил видим за водача на автомобила през страничните стъкла на предните врати и е предприел пресичане, след като лекият автомобил вече е бил потеглил на заден ход. При така описания механизъм на произшествието е явно, че същото се дължи както на противоправното поведение на делинквента, което е в нарушение на чл. 40 от ЗДвП, така и на това на пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно на неразрешено място, без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Произволни са твърденията по жалбата, че ищецът е пресичал на необозначена пешеходна пътека.

Липсват каквито и да било данни по делото в този смисъл, включително и твърдения, че пострадалият е предприел пресичане на кръстовище. От данните по делото е ясно, че същият е слязъл на пътното платно, за да заобиколи заемащ част от тротоара, по който се е движил, контейнер за боклук.

Получените в резултат от удара травматични увреждания на ищеца не са предмет на спор пред настоящата инстанция. Същите са както следва: травма на главата с кръвонасядане и охлузване в централната теменна област; травма на гръдния кош с кръвонасядане и счупване на две ребра; счупване на главичката на дясна лъчева кост; кръвонасядане на лява мишница, охлузване на двата лакътя, охлузване на дясна предмишница и дясна длан; обширно кръвонасядане на дясна тазобедрена област; охлузвания на двете колене; травма в областта на кръста и обширно кръвонасядане.

Определянето на справедлив размер на обезщетението за описаната комплексна травматична увреда и наложените от нея болки и страдания изисква да бъдат отчетени установени от в.л Г. и свидетеля Н. обстоятелства, а именно: напредналата възраст на ищеца, липсата на хоспитализация и хирургични интервенции, консервативното лечение с обезболяващи, затрудненията в битовото обслужване и променения жизнен ритъм; интензитета на болките – силни за около месец. Липсват доказателства за хода на възстановяване от травмите и за остатъчни явления от тях. Доказано е обаче, че между настъпилата през 2018г. смърт на ищеца и травмите от процесното произшествие от 2016г. няма връзка ( така в.л Г.).

В обобщение и като отчита, че макар и комплексни, травмите са преобладаващо леки, всички без остатъчни явления, а причинените от тях болки и страдания са продължили не – повече от два месеца, въззивната инстанция приема за справедлив размер на обезщетението такъв от 30 000 лева. Същото подлежи на редуциране, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД, като процентът съпричиняване настоящата инстанция определя на 1/3. В резултат, следващото се на пострадалия обезщетение е 20 000 лева, т.е. крайните изводи на двете инстанции съвпадат и първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която искът е уважен до размер от 20 000 лева и отхвърлен за разликата над 56 000 лева до 100 000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-15 състав от 08.01.2020г. по гр.д. № 3019/2018г. в обжалваната част, с която е отхвърлен иска по чл. 432 КЗ, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от Е. И. П. в резултат от ПТП, настъпило на 12.06.2016г., за разликата над 20 000 лева до 56 000 лева.

2

ОСЪЖДА А. Д. П. ЕГН ********** и Д. Е. П. ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес адв. Н. Д., гр. ***, ул. *** № 2, четвърти полуетаж, офис 4, да платят на ЗК Лев инс АД, гр. ***, бул. *** №51 Д, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3