Решение № 2304 от 16.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2304

Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20257040702495 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. О. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-3388-000217/05.12.2025 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас Сектор „Пътна полиция“ Р. П., с която на Анастасян е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на държавата, но не повече от шест месеца.

В жалбата са изложено доводи за незаконосъобразна на оспорената заповед, като постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. По същество се иска отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г., която поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Ангажира доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор при ОДМВР Бургас Сектор „Пътна полиция“ Р. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права. Жалбата е подадена в установения в закона срок, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че 04.12.2025 г. около 16:31 ч. в [населено място] на [улица] посока на движение [улица], управлявайки лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ [рег. номер], собственост на „ВИВЕН ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ООД, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на полицията. След извършена проверка в АИС-КАТ е установено, че МПС е с прекратена регистрация на 28.10.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието е, че управлявайки МПС, което не е регистрирано по надлежния ред Анастасян виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП. Предвид това на 04.12.2025 г. на водача е съставен и връчен АУАН серия GA № 4838804 (л.12 от делото). При съставяне на АУАН като доказателства са иззети СУМПС, 2 бр. рег. табели на автомобила и СРМПС. АУАН е подписан от Анастасян без възражения. На същата дата Анастасян е дал писмени сведения, в които заявява, че МПС е собственост на дружество, чийто собственик не го е уведомил за липсата на гражданска отговорност (л. 15).

Във връзка с така установено на 05.12.2025 г. е издадена процесната заповед, с която спрямо К. О. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на държавата, но не повече от шест месеца. Заповедта е връчена на 05.12.2025 г.

По делото е представена мотивирана резолюция № 253388-[рег. номер] от 08.12.2025 г., в която е прието, че деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 4838804 от 04.12.2025 г. против К. О. А. (л.13).

С писмо вх.№ 2163/12.02.2026 г. е постъпило копие на постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка вх. № 23113/2025г. по описа на РП-Бургас. Прието е, че не са събрани данни за наличие на знание у водача - К. А., за това че регистрацията на автомобила е била прекратена. Счетено е, че деянието евентуално представлява административно нарушение, което подлежи на санкция съобразно разпоредбите на ЗДвП. Постановено е препис от постановлението да се изпрати на началника на Сектор „ПП" при ОДМВР Бургас за преценка относно реализирането на административно-наказателна отговорност по отношение на К. О. А..

От ответника, като доказателство за компетентност е приложена заповед № 8121з-1632/02.12/2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР - Бургас, с която последния е оправомощил полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (л. 31).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Компетентността на издателя на заповедта е обоснована със № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР - Бургас, който оправомощава полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас“ (какъвто е ответника) да издават ЗППАМ по ЗДвП.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 4838804/04.12.2025 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Настоящият състав намира, че заповедта е материално незаконосъобразна, като съображенията за това са следните:

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача К. А., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил с рег. № [рег. номер] нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случая доказателства за изискуемото уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съотв. към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя К. А.. В случая дори регистрацията на лек автомобил с рег. № [рег. номер] да е била действително служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 04.12.2025 г. (както се сочи в справката от ААИС-КАТ), то жалбоподателят К. А. не е знаел за това обстоятелство и дори не е могъл да го предположи, тъй като не е собственик на автомобила, МПС е било с поставени регистрационни табели, а няма публичен регистър, в който да провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила. Самият собственик на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС, за да е могъл да уведоми за това обстоятелство управлявалия автомобила водач Анастасян. При съобразяване на задължителното за съда ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС и с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказана обуславящата прилагането на процесната ПАМ противоправна деятелност от субективна страна – виновно извършено от адресата на ПАМ, като водач на МПС, административно нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС.