Решение № 410 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20248002101686 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД, със съдебен адрес [населено място], подадена чрез адвокат А. Н., и насрещна касационна жалба на Г. Н. Т., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат Б. З., срещу въззивно решение № 1598 от 15.12.2023 г. по в.гр.д. № 2397/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 2438/30.05.2023 г. по гр.д. № 13704/2022 г. на Пловдивския районен съд предявеният от Г. Н. Т. против касатора иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 01.02.2021 г., е уважен до размер на 48 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 48 000 лв. до 100 000 лв.

Касационната жалба на дружеството работодател е срещу решението в осъдителната му част, а насрещната касационна жалба е срещу частта му, с която искът се отхвърля по пълния претендиран размер.

Ответницата по касационната жалба на „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД - Г. Н. Т. в депозирания отговор и становище преди проведеното открито заседания я оспорва и прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът по насрещната жалба на Г. Н. Т. - „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД е депозирал отговор, с който я оспорва като неоснователна и прави искане за присъждане на разноски 1 съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК, договори за правна защита и съдействие, фактури и преводни нареждания.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ, като пред втората инстанция спорът между страните касае размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата и в какъв размер е то. По делото не е спорно съществуването на трудово правоотношение между страните, както и настъпването на трудова злополука. Тези обстоятелства са установени и от трудов договор № 776/04.11.2020 г., декларация за трудова злополука, разпореждане № 510415-132 от 18.05.2021 г. от ТД на НОИ и протокол № 5103-15-14 от 18.03.2021 г. за резултатите от извършеното разследване. От протокола и свидетелските показания е установен механизмът на злополуката - внезапното травматично увреждане на здравето на ищцата е възникнало вследствие на захващане и притискане на дясната ръка в областта на предмишницата (между лакътя и китката) от валовете на разролваща машина включена да работи от неин колега. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че пострадалата е допуснала груба небрежност, тъй като въпреки проведения инструктаж за безопасност, въпреки известната опасност при бъркане с ръка между валовете на машината и обстоятелството, че е имала необходимото образование и опит да я предвиди, тя е пренебрегнала основни технологични правила за безопасност и не е съгласувала действията си с колегата , опитващ се да отстрани проблема. Съдът е посочил, че от страна на работодателя също не са били осигурени необходимите помощни средства, както и не е бил отработен и безопасен механизъм за отстраняване на получаващите се спирания на машината в процеса на работа. Непосредственият риск за настъпването на инцидента е създаден и поради допуснатото грубо нарушение на правилата за безопасност от колегата на пострадалата, разпитан и като свидетел, който при наличие на хора вътре при машината, без да се увери, че същите са на безопасно разстояние, я е пуснал в работен режим. Съдът е направил извод, че приносът на пострадалата в конкретния случай е 20 %, в какъвто размер следва да бъде намалено дължимото обезщетение. Във връзка с определянето му съдът е установил от представената медицинска документация и приетата медицинска експертиза, че в резултат на трудовата злополука на пострадалата е причинено смазване (конквасация) на дясна предмишница с открита рана в областта на десния лакът с големина 15-20 см. и отчупване на парченца от костите на дясната китка. Травмата е довела до силна болка, която е намалявала бавно с времето, като е приел, че страданията, които е изтърпяла, са свързани с продължителността на лечението, невъзможността за самообслужване по време на лечението, изразяващо се в хранене, лична хигиена и обличане. Към настоящия момент е налице груб, вторично зараснал цикатрикс в областта на предната част на дясна лакътна става, обхващаща мишница и предмишница с големина 20 см., сгъвна и разгъвна контрактура на същата става, както и хипотрофия на тенарна и хипотенарна мускулатура на дясна длан. Кредитирани са обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че констатираната хипотрофия говори за частична неврологична увреда, което налага провеждане на лечение в рехабилитационен център в планов порядък до пълно възстановяване. Вещото лице посочва и че въпреки запазената функция на ръката се 2 наблюдава частично ограничение на движенията на засегнатите стави. С оглед на това съдът е приел, че лечението на ищцата не е приключило, към настоящия момент тя продължава да търпи дискомфорт и неудобства от получената травма, дължимото справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на 60 000 лв. Предвид извода за наличието на съпричиняване на вредата от пострадалата при допусната груба небрежност, съдът го е намалил с 20 %, като е приел предявеният иск за доказан и основателен за сумата 48 000 лв.

Жалбоподателите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях въззивният съд не е съобразил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните при определяне размера обезщетението за неимуществени вреди, както и степента на съпричиняване с оглед направеното възражение от работодателя.

Касаторът „ХИК-91 - ПАЦЕВ С-ИЕ“ СД счита обезщетението за необосновано завишено, а степента на съпричиняване – за занижена. Според Г. Н. Т. присъденото обезщетение е необосновано занижено.

С определение № 240 от 22.01.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1598 от 15.12.2023 г. по в.гр.д. № 2397/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касаторите материалноправни въпроси относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и за съпричиняването за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Според ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.

52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на 3 увредения, обществено и социално положение. Съгласно чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на пострадалия. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „машинен оператор, производство на нетъкан текстил“, като на 01.02.2021 г. е настъпила трудова злополука, при която ищцата е пострадала. Процесната злополука е възникнала поради заклещен между валовете на разролващата машина възел, който блокирал работата . Ищцата бръкнала с ръка, за да го развърже, но докато ръката била между валовете неин колега, ангажиран с поправянето на проблема, включил машината. Злополука е призната за трудова с разпореждане № 5104-15132/18.05.2021 г. на ТП на НОИ – Пловдив. При така претърпяната злополука ищцата е получила следните увреждания: смазване на дясната предмишница с открита рана в областта на десния лакът с големина 10-15 см. и отчупване на парченца от костите на дясната китка.

При тези данни въззивният съд неправилно е определил размера обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди. Съобразно приетото по-горе разрешение на правния въпрос, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. От представените доказателства и приетата медицинска експертиза се установява, че травмите са наложили оперативна интервенция, като впоследствие пострадалата е била в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на около половин година. Според вещото лице получената травма се характеризира със силно изразена болка в началото, която впоследствие постепенно отшумява, като лечението им изисква провеждането на физиотерапия и рехабилитация. Към настоящия момент се установява, че ищцата има белег на ръката, движението на ставата продължава да е ограничено, а мускулатурата на ръката – отслабена, но нервите на ръката не са прекъснати, нито функцията е толкова съществено намалена, че да се отрази на трудоспособността. В момента ищцата има нова работа в златарско ателие. Следователно безспорно установени са видът, обемът, интензивността и продължителността на причинените на ищцата неимуществени вреди, както обаче и липсата на причинена трайна неработоспособност вследствие на травмата, която има възможност за подобрение при провеждане на физиотерапия и рехабилитация, Върховният касационен съд намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 50 000 4 лева. Този размер е справедлив с оглед нормата на чл. 52 ЗЗД и е съобразен със съдебната практика по подобни случаи, както и икономическото положение в страната към момента на увреждането.