Решение № 3805 от 11.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3805 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505638 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Р. С. С. срещу решение № 20012654/11.02.2022г., постановено по гр.д. 23993/2019г. по описа на СРС, 46-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Ч. Д. Ч. осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 950 евро, с равностойност 21 416.34 лева, представляваща обезщетение за периода от 30.08.2013г. до 30.08.2018г. за ползването на собствената й ½ ид.ч. от недвижим поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Карлово, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 25.04.2019г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение. Намира, че по делото безспорно било установено, че ответникът Ч. упражнявал фактическата власт върху процесния имот през исковия период, своил същия, манифестирал правни действия срещу законния собственик, с което лишил ищеца С. от възможността да го ползва. При тези факти СРС, в несъответствие с установената съдебна практика, приел, че не било налице обогатяване за ответника за сметка на обедняване на ищеца, съизмеримо с пазарния наем за процесния период. С оглед изложените доводи заявява искане за отмяна на решението 1 и вместо това - постановяване на друго, с което искът по чл. 59 ЗЗД бъде изцяло уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ч. Д. Ч.депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Заявява искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на адв. В.

Г., като пълномощник на ответника Ч.

Д.

Ч. срещу определение №

20028806/11.04.2022г. по гр.д. № 23993/2019г. по описа на СРС, 46-и състав, с което съдът е оставил без уважение молбата му по чл. 248 ГПК с вх. № 25024638/23.02.2022г., за изменение на решението по делото в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Намира, че чл.

80 ГПК се отнасял за страните по делото, но не и за процесуалните им представители.

В последното по делото о.с.з. пред първата инстанция поискал присъждане на разноски, като основанието по чл. 38, ал. 2 ЗА уточнил в писмената си защита. Моли за отмяна на обжалваното определение, като въззивния съд измени постановеното първоинстанционно решение и му присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, както и разноските за заплатена държавна такса по частната жалба и банкова комисионна.

Ищецът Р. С. С. заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Излага, че адвокатът не представил своевременно договора за правна услуга и този процесуален пропуск не подлежал на саниране с последващо действие. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Р. С. С. излага, че била носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Карлово, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Карлово, ул. „Екзарх Йосиф“, с площ от 352 кв.м, а по нотариален акт – 365 кв.м, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по 2 предходен план – 3208, кв. 71а, парцел VI-3208, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***. В периода от 30.08.2013г. до 30.08.2018г. ответникът Ч. Д. Ч. ползвал имота без основание, като лишил ищеца от ползването му. Предявила срещу ответника иск по чл.

59, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 950 евро, с равностойност 21 416.34 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на ½ ид.ч. от имота за периода от 30.08.2013г. до 30.08.2018г. включително, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 25.04.2019г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

Ответникът Ч. Д. Ч. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който признава, че ищецът била носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, но оспорва иска при твърдение, че не ползвал имота през исковия период нито лично, нито чрез друго лице. Имотът бил и неизползваем, поради ограничен достъп. Излага, че след като получил приложената към исковата молба на ищеца покана, на свой ред й отправил покана да заеме празното дворно място. В условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за периода преди 25.04.2014г. Претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС № 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.

Страните по делото не са формирали спор, а и от представените по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че ищецът Р. С. С. била носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Карлово, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Карлово, ул. „Екзарх Йосиф“, с площ от 352 кв.м, а по нотариален акт – 365 кв.м, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план – 3208, кв. 71а, парцел VI-3208, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

3

От исковата молба на Ч. Д. Ч., подписана лично от него, съдържаща се в кориците на преписката по гр.д. № 738/2015г. по описа на РС – Карлово, които материали са приети от СРС в о.с.з. на 27.04.2021г., се установява признанието му, че упражнявал фактическата власт върху процесния имот на ищеца Р. С. С.. Фактическата власт върху имот с по-голяма площ, част от който се явявал процесният, била установена от бащата на ответника Ч. въз основа на отстъпено и реализирано право на строеж върху държавна земя, с типов договор от 09.06.1957г. През 1960г. имотът по отстъпеното право на строеж бил ограден с масивна ограда и непрекъснато бил обработван от ответника Ч. и родителите му. На същите заявени факти Ч. основал иска си по чл. 124 ГПК, че бил собственик на имота с идентификатор ***, с площ от 352 кв.м., на основание давностно владение, упражнявано през периода след 1996г. след възстановяването на имота на ищеца по реда на ЗВСОНИ. Твърдения за непрекъснато упражнявана фактическа власт върху процесния имот ответникът Ч. излагал по висящия спор по същото дело, вкл. такива за полагани от семейството му редовни грижи, са заявени и в касационната му жалба, инициирала производството по гр.д. № 3255/2017г. по описа на ВКС, II г.о.

Установява се, че след като предявеният от Ч. К. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост бил отхвърлен с влязло в сила на 10.04.2018г. съдебно решение по гр.д. № 41/2017г. по описа на ОС – Пловдив, в отговор на отправената му от ищеца Р. С. нотариална покана за заплащане на обезщетение за ползването на имота, ответникът Ч.

Д. Ч. на свой ред й отправил такава. Видно от съдържанието на документа, подписан от ответника на 14.08.2018г., последният потвърдил, че процесните 352 кв.м площ, съставляващи имота на ищеца, фактически били ползвани като негов имот и предложил на ищеца да изпълни процедурата по ЗУТ за трасиране на границата, след което щял да й окаже съдействие, ако е необходимо, да заеме имота си.

Освен гореобсъдените извънсъдебни признания, ответникът К., в първото по делото о.с.з. пред СРС, чрез процесуалния си представител адв. Г., направил и изрично съдебно признание, че упражнявал фактическата власт върху имота „до малко след отговора на нотариалната покана“. Изложил твърдение обаче, че фактически не ползвал имота.

Горното признато от ответника К. обстоятелство за осъществявана през исковия период фактическа власт върху процесния имот се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства.

Разпитан св. Ш.- съсед на страните излага, че от ул. „Тодор и Яна Пулеви“ се влизало в имота на ответника Ч. и оттам се стигало до мястото, което било „присъдено“ на ищеца Р. С.. От 1969г. ответникът Ч. живеел в гр. София. Свидетелят също живеел в гр. София. Ч. посещавал имота 2-3 пъти в годината. Мястото, за което с ищеца Р. имали спор, било запустяло – Ч. не го обработвал и не го отдавал под наем. Р.

4 имала и друго съседно място. В него се влизало откъм ул. „Екзарх Йосиф“, а от него до „присъденото й място“, т.е. до процесния имот, имало денивелация и „трябвало да се сложи стълба или човек да се катери, за да влезе“. Денивелацията според свидетеля била около 80 см. През 2018г. – 2019г. спорното място било оградено от ограда с колове. Преди това нямало ограда. Свидетелят предполага, че ищецът сложила оградата. Била поставена на денивелацията.

При разпита си св. И. излага, че знаел, че ищецът Р. С. имала имот, който излизал пред къщата на Ч. и път, който излизал на другата улица. Имотът бил ограден с ограда, със зид и мрежа. Известно му било, че Ч. ползвал имота на Р. и между тях имало спорове. Ч. ползвал имота „на по-високото ниво“. Свидетелят бил собственик на малко магазинче, построено в съседен имот на Р., ползван за паркинг и още, когато дошъл в имота през 1990г., съществувала ограда и имотът се ползвал от Ч.. Имало цветя, овошки. Свидетелят виждал хора да работят, да чистят, да изкарват трева от имота. Дуварът с мрежата Р. „бутнала“ преди няколко години. Багерът съборил и нещо като барака и после подравнили мястото.

При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията в обсъдените части. Същите кореспондират с представените по делото писмени доказателства, в т.ч. нотариални покани, изготвена от „Г.“ ООД по възлагане на ищеца Р. С. преписка, включваща частичен дворищно-трасировъчен карнет и протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ II-3204, VI-3208, VIII-3205, кв. 71а, по регулационния план на ЦГЧ на гр. Карлово, както и на изслушаното по делото заключение на СТЕ.

Съобразно заключението на вещото лице процесният имот представлявал празно дворно място. Към датата на огледа към имота на ответника Ч. К. се установявала ограда от мрежа и метални колове. Процесното дворно място и имота на ответника К. били на едно ниво – това на ул. „Тодор и Ана Пулеви“, без денивелация между тях. В долната част процесният имот граничел с друг частен имот, ползван към момента на огледа за паркинг, без ограда между тях, но с денивелация от около един метър. Към момента на огледа нямало достъп до имота от улица. За да се обособи самостоятелен достъп от павираната алея, пряка на ул. „Екзарх Йосиф“, следвало да се преодолее денивелация над един метър.