Решение № 228 от 15.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. П., 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100139 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. К.

К., ЕГН **********, с. М., действаща чрез адв. Д. Г., АК-Л., служебен адрес гр. Тр. ул. „З. Ст.“, ет. *, офис № **, обективираща обективно кумулативно съединени искове срещу „Ст.-Кр." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. „Об.“ № **, да се признае за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 823280/26.04.2022 г. е недействителен поради неточно посочено в него ГПР, както и да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 057,07 лв., платени при изначална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Ищецът претендира разноски по чл. 80 ГПК. Претендира адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т.

3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

Сочи се в молбата, че на 26.04.2022 г. е сключил Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 823280, чрез онлайн платформата на ответника, при следните условия: главница 2,000.00 лв.; лихвен процент по кредита 21.60%; годишен процент на разходите (ГПР) 23.87%, със срок за погасяване 24 месеца и обща сума, дължима от потребителя 2,580.34 лв. Сочи, 1 че съгласно чл. 17, ал. 1, раздел VI от Договора за заем е следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да сключи договор за поръчителство с трето лице или да предостави банкова гаранция.

Посочва още, че съгласно ал. 2, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от Кредитора, като самото одобрение се извършва единствено по преценка на Кредитора. Страните уговорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят да дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение. Твърди, че задължението за неустойка е включено в погасителния план към Договора за заем и е дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. Сочи, че по описания начин ищецът се е задължил реално не за сума в размер на 2 580,34 лв., а значително по-голяма – 4 688,91 лв.

Твърди, че не е успял да предостави обезпечение съгласно изискванията на кредитора, поради което му била начислена уговорената неустойка. Твърди, че неустойката по същество е скрита лихва. Счита договора за недействителен, тъй като въпросната неустойка следва да бъде включена в ГПР и същият е в действителност е неточно посочен, което влече недействителността на договора за заем.

Ищецът сочи, че на основание сключения договор е заплатил общо сума в размер на 3 057,07 лв. Твърди, че част от тази сума, а именно 1 057,07 лв. са платени при изначална липса на основание предвид изначалната недействителност на договора за заем. Релевира подробни правни аргументи, с които обосновава нищожност на клаузата в договора уреждаща начисляване на неустойка при не предоставяне на обезпечение в срок от 3 дни.

Относно възражението за недействителност на договора за кредит сочи разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Счита, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от 2 потребителя. Счита обаче, че размерите на тези величини, посочени в договора, не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Сочи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК - „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Сочи, че и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 2 000 лв., а срокът за връщането й е на 24 месечни вноски от по 195,37 лева, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 4 688,91 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент /36%/ и на годишния процент на разходите /28.32%/. Твърди, че при това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото.

Сочи разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, то в процесния договор има явен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посочения в договора размер на ГПР не съответства на действителния, което има последица нищожност на договора.

Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и 3 не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В тази насока сочи практика на СЕС.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Представя писмени доказателства, не прави други доказателствени искания.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който заявява позиция за неоснователност на исковете. Релевира възражение за злоупотреба с права от страна на ищеца.

Твърди, че ищецът е депозирал пред РС П. две напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо контракти договора. Въз основа на исковите молби са образувани гр. д. № 139/2026 г. и гр. д. № 636/2025 г. Сочи, че молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при не предоставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че по този начин ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по две отделни производства. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Твърди, че това представлява очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК, което съдът е длъжен да съблюдава.

Релевира теза за неоснователност на претенцията за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени суми. Сочи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди, че настоящият случай е именно такъв. Твърди, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.

4

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Описва механизма на сключване на процесния договор. Твърди, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Твърди, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Посочва, че в чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт. Твърди, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.90% и ГПР определен в процесния договор в размер на 28.32%, в случая е несъмнено, че годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Счита, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Сочи, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Посочва, че неустойката обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. По този начин и двете страни са били напълно наясно с всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. С оглед изложеното, сочи, че разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Твърди, че в настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема. Твърди, че изключително ясно и точно са посочени размерите на 5 вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж. Счита за неоснователно твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл.

Твърди, че ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено между страните. Сочи практика на СЕС в тази насока. С изложеното обосновава действителност на клаузата за неустойка по смисъла на ЗПК. Твърди, че с нея не се нарушава и заобикаля чл.

19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че оспорената неустойка е действителна. Релевира правни аргументи. Твърди, че в случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права, а е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни искове срещу своя кредитор. Твърди, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването и е ясно посочен в договора. Твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Твърди неоснователност на доводите на ищеца за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба.

Разпечатката съдържа 32 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/521b44c2-90a2-47dc-9901-d54757e77863